Предлагаме ви откъс от историческия роман на Владимир Черноземски „Балканският лъв“. Епизодът е базиран на реалните събития от октомври 1912 година, когато Главното командване заповядва на 21-ви Средногорски полк да се оттегли от позициите си при село Аламидере. Неговият командир Владимир Серафимов е поставен пред наглед нерешима дилема – дали да се подчини и да остави местното население на произвола, или да се съпротивлява с всички средства и с цената на много загубени животи?
Серафимов държеше царската заповед, погледът му беше студен.
– Съжалявам, Владимире – каза полковник Неделев с откровено съчувствие, – нямаме друг избор, освен да се подчиним.
С рязко движение Владимир Серафимов отдръпна покривалото на палатката. Няколко стотици жени и деца коленичиха отвън, протягайки умолително ръце.
– В Божието име… на кого ни оставяте… на башибозуците?
– Не ни оставяйте, за Бога, не ни оставяйте!
– Кому? – обърна се побледнял Серафимов към началника си. – На кого искаш да се подчиня, Неделев?
Полковник Неделев за първи път прояви слабо раздразнение.
– Зарежи дребното си… народнячество, Серафимов. С него доникъде няма да стигнеш. Казах ти и пак ти казвам, ако ни сразят тук, никой не ще може да спре тази армия чак до вратите на София. Цялата страна ще падне в ръцете им. Това означава второ иго.
– И аз ти казах, и пак ти казвам – прогърмя Серафимов. – Няма да ни победят! Аз няма да оставя тези хора, които преди няколко дни ни посрещнаха като освободители, да бъдат изклани.
– Дори ако аз го… искам от теб?
– Дори и ако ми заповядате.
Лицето на Неделев се покри с алени петна.
– Но това е… бунт!
– Наречете го както желаете – присви масивните си рамена Владимир Серафимов. – Това няма да промени решението ми.
Полковник Неделев отри потта от подпухналото си лице.
– Като командващ офицер и член на щаба на армията ще заповядам на полка да ме последва. Не ме разбирайте погрешно, Серафимов. Не го правя, за да ви покажа кой командва тук, а само за да ви спася от собствената ви лудост. Не ми оставяте никакъв избор, освен да ви арестувам.
Серафимов се усмихна спокойно.
– Нищо по-лесно от това. Целият полк е строен отвън. Защо не им заповядате?
Полковник Неделев наложи фуражката си решително.
– Да вървим. Ще видите, че и на тях не им се иска да мрат като добичета. Тези идеалистични времена са безвъзвратно отминали.
И се втурна навън, но сабята му се препречи през краката и той изскочи отвън като тапа от шампанско.
Когато Владимир Серафимов се появи, един глас изкомандва:
– Ура… за нашия командир Серафимов!
Един могъщ вик прогърмя от всички гърла до момента, когато подполковникът вдигна ръка. В настъпилата тишина твърдият му и спокоен глас стигна дори до тълпите от селяни зад редовете на полка.
– Скъпи войници и приятели! Дойде времето, когато ясно трябва да се разбере кой къде стои. Главната квартира е изпратила заповед до нашия командир, полковник Неделев, да отстъпи пред съкрушителната сила на противника и да се установи на Роженската граница.
Ахване от изненада и ужас се откъсна из устата на хиляди. Серафимов продължи:
– Като командир на Двайсет и първи полк полковник Неделев няма друг избор, освен да се подчини. Аз избрах да не се подчиня. Единственото, което мога да ви предложа, е победа. Който избере да остане с мене, ще победи или умре. Давам ви думата си за това. Никой няма да дочака наказанието жив, включително и аз. Защото това, което извършваме, е акт на неподчинение срещу началството и заповедта на самия цар. Всеки един от вас знае много добре какво означава това по време на война. Нашите шансове са: един полк – срещу цяла армия, ако не се брои местното население, повечето от което е на наша страна.
Хиляди мъже, жени и четници от съседните села нададоха такъв вик, сякаш самата планина се беше разбудила. След като поутихнаха, Серафимов продължи:
– Давам ви свободата да изберете страна и да определите собствената си съдба. Който желае да се подчини на заповедта, да остане на мястото си – тези, които изберат да ме последват, три крачки напред.
Целият полк, включително личният адютант и ординарецът на полковник Неделев, със знамената и оръжията си пристъпиха три крачки напред.
