Димитър Подвързачов пише стихотворението „Родина” през 1912 година. То е провокирано от участието му в Балканската война. Време, в което България е изправена пред множество изпитания. В творбата е отразен духът на епохата, представен е един непознат образ на родината, различен от този през Възраждането. Тя не е онази свръхценност, националните устои са силно разклатени. Родината е обичана жена, но лирическият говорител не скрива болката и огорчението от липсата на идеал и масовото примирение, което е обхванало сънародниците („на общогражданско мълчание”). Въпреки негативният образ, който поетът изгражда, творбата може да бъде разгледана и като обет в името на силната любов към родината.
Родина
Обичам те като жена
повлякла ме с безброй оглавници —
о, малка, хубава страна
на изпращелите държавници.
Все тъй си детски жалка ти
и в робство, и във независимост —
тъй-важно-весела-почти
измислена за Simplicissimus.
Обичам те като жена
със хиляди чаровни прелести —
о, бедна, хубава страна
на алчни, допотопни челюсти.
Как всички твои синове
от твоя образ са клиширани:
дългът към тебе ги зове
към непрестанно анпоширане!
И ако ний пък се кълнем,
че във борба за теб ще паднеме —
то знай, че ние не крадем,
защото няма как да краднеме!
Обичам те като жена,
която шепне обещания —
о, малка, хубава страна
на общогражданско мълчание!