Режимът на пълномощията – първото изпитание пред княжество България

Непосредствено след Освобождението като доминираща политическа сила в България се налага Либералната партия. Нейните водачи са Петко Каравелов, Драган Цанков, Петко Славейков и други, които вярват в свободолюбивите и демократични идеали на възрожденската епоха. Срещу техните разбирания за по-голямо общинско самоуправление и либералната конституция стои Консервативната партия. Лидерите й Константин Стоилов, Григор Начович, Димитър Греков и други смятат, че българският народ не е дорасъл за напълно демократична политическа система. Според тях България няма нужната политическа традиция, а партизанските страсти са твърде силни и явни. Консерваторите се застъпват и за по-голяма княжеска власт, докато либералите смятат, че князът не трябва да престъпва правомощията, които са му отредени от Търновската конституция.

Начович, Греков и Стоилов се възползват от близостта си с княза, за да представят политическите си опоненти като нихилисти, анархисти, врагове на монархията и обществения ред. От всички краища на княжеството консерваторите организират петиции и оплаквания срещу либералите. Княз Александър Батенберг все по-често чувства, че либералите заплашват позицията му на трона и дори ограничават правата му. Като естествен съюзник той вижда дейците от Консервативната партия, но също така и един от членовете на самото правителство – руският генерал Казимир Ернрот.

Европейските дипломати се отнасят съчувствено към стремежа за по-голяма политическа тежест на младия немски принц, дошъл да царува в България. Но както князът, така и консерваторите разбират, че най-голямо значение има мнението на Русия.

През януари 1881 година княз Александър се допитва до Петербург за промяна на конституцията в по-консервативен и монархически дух, но е посъветван да се въздържа от подобни действия. Батенберг вижда своя шанс, когато руският император Александър II бива убит от група анархисти. Князът заминава обнадежден за погребението на покойния император. Той използва възможността да се срещне с Александър III и да изложи плана си. От Петербург се връща в добро настроение и с готовност за действие.

Така на 27 април 1881 година с подкрепата на Великите сили и не без съдействието на генерал Ернрот, княз Александър сваля правителството на либералите. Начело на новия кабинет застава именно генерал Ернрот. Издадена е прокламация към народа, в която княза излага мотивите си за този ход.

Започва подготовка за избор на Велико народно събрание, което да промени конституцията в желания от княза дух. Цялата страна е разделена на пет области, които се ръководят от „черезвичайни комисари”. Черезвичайните комисари са руски офицери, които не се славят с разбиране и уважение към демократичния процес. Основните искания на княз Александър са да управлява в седем годишен срок с укази и в този срок да се свика ВНС за промяна на Търновската конституция.

Новият руски дипломатически агент Михаил Хитрово подкрепя съвсем открито и дейно действията на княза. Така само две години след Освобождението на България е създаден прецедентът една чужда държава да се меси във вътрешните работи на княжеството. Сега Александър I има подкрепата на консерваторите, Русия и повечето западни страни, но губи опора сред широките народни маси, които симпатизират на Либералната партия.

Либералите започват открита борба за връщане на демократичното статукво. Техният вестник „Независимост” критикува остро княза, консерваторите и руското вмешателство в българските вътрешни дела. Особено дръзко послание изпраща Драган Цанков до руския дипломатически представител Хитрово. В него той цитира древната приказка „не ти ща ни меда, ни жилото”.

На 14 и 21 юни са проведени изборите за второто по ред Велико народно събрание. На тях консерваторите печелят убедително с методи, които за съжаление ще станат симптоматични за българската и балканската политика. Най-голяма заслуга за победата има българската полиция. ВНС е открито в Свищов на 1 юли под председателството на Димитър Греков. За един час, с овации и аплодисменти ВНС гласува всичко, което княз Батенберг е поискал.

След събранието князът дава мандат на ново правителство с широко участие на руснаци. Ново лице в кабинета е и посветилият живота си на българската история чешки историк Константин Иречек, който става министър на просвещението.

Новото правителство прави редица положителни реконструкции и реформи. Д-р Георги Вълкович, полковник Арнолд Ремлинген, Иречек и другите министри организират българските министерства по европейски образец. Има подобрения в организацията на администрацията, изработени са модерни учебни програми. Особен успех е, че Австро-Унгария признава правото на княжеството да решава как да се експлоатират железопътните линии на българска територия.

Но освен с някои позитиви, режимът остава в историята и с въвеждането на цензура, преследване на опозицията и полицейщина. Драган Цанков и Петко Славейков са интернирани, а Петко Каравелов принуден да избяга в Източна Румелия. Издаването на вестници става с разрешение от МВР, което значи, че либералите не могат да имат свой легални печатни органи.

Скоро обаче се вижда, че сред управляващите среди няма сговор и единомислие. Назрява конфликт между консерваторите и руснаците. Хитрово и полковник Ремлинген настояват фирмата, която ще строи българските железници да е руска, а консерваторите предпочитат френската фирма „Шатсбан”. За дейците на Консервативната партия това изглежда като опит за налагане на руското влияние в България, а от своя страна Хитрово разбира, че руснаците са използвани само за да укрепят княжеската власт.

Хитрово става противник на Батенберг и консерваторите. Той завързва контакти с умерените либерали, които са склонни на отстъпки и компромиси, без да има за това санкция от Петербург.

Междувременно режима продължава дейността си със създаването на Държавен съвет на 14 януари 1882 година. Проекта за този орган е изготвен от българският историк професор Марин Дринов. Според него Държавният съвет може да изготвя законопроекти, а също така има финансови, съдебни и административни контролни права. Практически, с това Народното събрание е превърнато в съвещателен орган.

Освен това князът започва да подменя руските дейци с консерваторите. Григор Начович замества уволнения полковник Ремлинген, а Димитър Греков става министър на правосъдието. Съзнавайки, че няма как да управляват самостоятелно, консерваторите се свързват с Драган Цанков и умерените либерали. Цанков е съгласен на разбирателство и сътрудничество, но само при възстановяването на Търновската конституция и демокрацията.

На непримирими и твърди позиции остават Каравелов, Славейков и повечето либерални дейци. Техният лозунг за възстановяването на конституцията и нормалния демократически живот импонира на масата българи.

Княз Александър също не седи бездеен. За да парира нападките на руския дипломатически агент Хитрово и да намери опора за властта си той, заминава за Русия. През април 1882 година княза се среща с императора и след дълъг разговор успява да го убеди да отзове Хитрово от България. На мястото на Хитрово са пратени генералите Леонид Соболев и Александър Каулбарс.

На 23 юни се сформира ново правителство с министър-председател и министър на вътрешните работи генерал Соболев, военен министър Каулбарс, на финансите Начович, на правосъдието Греков, на просвещението Георги Теохаров и д-р Вълкович на външните работи и вероизповеданията.

Министър-председателят Соболев планува да възстанови свободата на словото и да засили приятелските и търговските връзки между България и Русия. Изработва се нов изборен закон, който установява имуществен и образователен ценз, намалява броя на депутатите и удължава мандата на Народното събрание на 6 години. Но и това правителство е обречено на вътрешни борби и спорове по железопътния въпрос. Консерваторите искат да се построи отсечката Цариброд-Вакарел. На обратното мнение са Каулбарс и Соболев, които искат първо да се построи Дунавската отсечка с цел затвърждаване на руското влияние в страната.

На 10 декември е открито Третото Обикновено Народно събрание, което приема редица полезни закони за чиновниците, административното деление и данъците, но всичко това е напразно. Българската общественост не се вълнува от тези неща, а от възстановяването на конституционния ред. На това събрание става и окончателният разрив между консерваторите и руските генерали. Соболев и Каулбарс почват подобно на Хитрово преди тях да търсят подкрепа от либералите, а Стоилов, Греков и Начович напускат правителството им. Антагонизмът между руските генерали, консерваторите и либералите добива опасни размери.

Соболев и Каулбарс поощряват либералите и опозицията им срещу режима, а в същото време представят княза и консерваторите като „австрофили”. Всички тези събития ще определят курса на историята за десетилетия напред.

Князът се опитва да издейства от цар Александър III отзоваването на Соболев, но не успява. За сметка на това генералът съумява да настрои управляващите кръгове в Русия срещу Батенберг, който все повече изглежда в очите на императора и Азиатския департамент като „австрофил”.

Новият дипломатически агент на Русия Александър Йонин също започва да се намесва грубо в българските вътрешни работи. Батенберг неуспешно се опитва да направи предложение на руснаците да поемат външно министерство, но да спрат да се намесват във вътрешните работи.

Най-сетне княз Батенберг разбира, че единствения изход от създадената ситуация е връщането на Търновската конституция и нормалния политически живот. Александър I и консерваторите се споразумяват с Драган Цанков за прекратяване на пълномощията след конституционни промени направени от свободно избрано Народно събрание. Непримиримите либерали са против споразумението между умерените либерали и консерваторите, защото се надяват, че ще управляват с помощта на Соболев. Въпреки това споразумението е постигнато и така на 6 септември 1883 година в отговор на тронното слово княза получава молба от депутатите да възстанови конституцията. Батенберг издава манифест, в който обявява, че Търновската конституция ще бъде възстановена при договорените условия. Соболев и Каулбарс напускат България, а страната се връща към своето естествено развитие. През декември 1883 г. Народното събрание приема изменения в конституцията и княз Александър окончателно се отказва от пълномощията.

Симеон Радев пише, че пълномощията са „политическият роман на неговата младост (на княза)”. Опита за самостоятелно управление на българският владетел се оказва неуспешен. Въпреки, че режимът на пълномощията има безспорно положителни моменти, няма как да не отбележим, че той оставя черно петно върху младата българска държава за години напред. Едно от последствията е, че Русия става враг на Батенберг и в крайна сметка това води до абдикацията му по-късно. Освен това отношенията между освободители и освободени се променят завинаги. Това е първото изпитание пред княжество България, което калява политически както княз Александър и все още неопитните български политици, така и цялата българска общественост.