Рафаил Попов (1876–1940) е основоположник на праисторическата наука в България. Добре са известни неговите приноси към археологическото и палеонтоложко поучаване на редица български пещери и цялостното развитието на археологията в страната. От 1929 г. до смъртта си Р. Попов взема също и активно участие в живота и дейността на Българското пещерно дружество и с това допринася за формирането на спелеологията у нас. Той се изявява не само с научноизследователска и организационна дейност, но и със стремежа си „да даде своите познания и на по-широк кръг млади хора, на студентите – бъдещите учители, общественици и учени”.
(Йосиф Буреш, 1940, с. 24).
Рафаил Попов е роден на 27 август (14 август стар стил) 1876 година във Велико Търново, в семейството на отец Пенчо Рачов – Троянеца и попадия Иванка. Най-малък от общо четири деца, първоначално наречен Рачо. Година по-късно, на 7 юли, във Велико Търново навлизат освободителните войски на генерал Гурко, а в дома на Пенчо отсядат висш офицер от руските войски и попът на полка. Опознавайки семейството, разбират за името на най-малкото дете Рачо, което не харесват и възлагат на руския свещеник да предложи по-хубаво име, което да започва с буквата „р”. Спират се на архангел Рафаил и така в Троянския манастир, с кръстник руския офицер, Рачо е прекръстен на Рафаил.
Завършва гимназия във Велико Търново, а през 1896 година започва следването си във Висшето училище (днес Софийски университет) по специалност естествени науки. Още като студент се увлича по разкопките и предприема такива в пещерите Духлата и Малката край родното му Търново. Завършва висшето си образование през 1901 година и веднага е назначен за учител по естествени науки в Шуменското мъжко педагогическо училище. По това време, вече силно увлечен от пещерните разкопки и археологията, той активно се занимава с проучването на регионите около Велико Търново, Шумен и Мадара. Именно в крепостта при Мадара, открива фрагмент от мраморен зодиак, върху който ясно личат четири от зодиакалните знаци – водолей, риби, овен и телец.
През 1902 година основава археологическо дружество. Тогава се поставя и началото на Окръжен археологически музей (по-късно прераснал в Археологически музей) в град Шумен, където Рафаил взема дейно участие при уреждането му и става първият уредник. Министерството на народната просвета му възлага да проучи околностите на град Шумен и особено добре да огледа околностите на село Мадара, където се намира станалият по-късно широко известен грамаден скален барелеф, наречен Мадарски конник. Чрез събраните от него на това място богати археологически материали, той установява, че те принадлежат на няколко исторически епохи.
През 1905 година прави най-значимото си откритие – Чаталарската омуртагова колона. В последващите години продължава да извършва проучвания в региона на Шумен, прави сондажи и установява Еоценски геологически слоеве по Провадийското плато. Професор Богдан Филов го кани в Народния Музей в София за научна работа като командирован учител. По-късно, през 1909 година, бъдещият министър-председател Филов ходатайства пред Министерствотово на просветата младият учител да бъде командирован за две години в Берлин на специализация по праистория, палеонтология и геология. По време на специализацията си работи в музея по етнология.
След завръщането си в България провежда редица археологически разкопки в около 20 населявани от човека пещери – Деветашка пещера, Темната дупка, Моровица, Бачо Киро край Дряново, Цар Крумови порти край Шумен и др.
В резултат на разкопките в пещерата Темната дупка, Карлуково, пръв доказва наличието на палеолитна култура на Балканския полуостров. Тогава обособява и Праисторическия отдел към Царския природонаучен музей и става негов уредник до 1929 година.
По време на Балканската война Богдан Филов го вика в главната квартира на войските в Лозенград, за да му помогне за запазването на ценни старинни паметници от източна Тракия. През 1913 година под негово ръководство в Археологическия музей е извършена и първата обработка „химическо препариране” на музейни експонати.
През 1914-15 година се грижи за организацията на новосъздадения Праисторически отдел към Царския природонаучен музей. Работата му го налага като титулярен уредник. Провъзгласен е за член на Руски археологически институт в Цариград. При проучвания в Коджадерменска и Денева могили по шосето Шумен – Разград намира извънредно богат и ценен предисторически материал – накити от кост и семена, кремъчни оръдия, каменни брадви, костени шила чукове от еленски рога, идолни фигурки, кости от бозайници, красиво орнаментирани глинени съдове. В същата могила открива и основи на първите жилищни колиби, техни модели и костите на човек, живял в тия колиби. Когато започва Балканската война разкопките са прекратени и продължени чак през 1926 година.
По време на Междусъюзническата война Рафаил Попов е във II армия, но поради заболяване го връщат в София в IV военнополева болница. Оздравял, остава като санитар в IV военна болница в София, където началник е антропологът проф. д-р Стефан Ватев.
През 1925 година се хабилитира за доцент в Софийския университет. Назначен е за частен хоноруван доцент по предистория при катедра „Обща география и етнография”. В продължение на 16 години чете лекции по темата „Предистория във връзка с етнография”, като говори зимния семестър за каменната епоха, а през летния – за металната. Паралелно с лекциите води и редовен курс „Упътвания за правене на разкопки и проучвания на праисторически паметници” в помощ на Народния археологически музей. Едновременно с това той води и още един курс – „Предистория на България”. Този курс и лекции съдържат само данни и изследвания, направени от него.
През 1924 – 1927 година е назначен за ръководител на разкопките около село Мадара, могилите около Мадарското плато и Мадарския скален релеф, с помощници Александър Рашенов и асистент Васил Миков. В този период районът на Мадара започва да трупа все повече популярност, и се посещава масово от учащи и учени. Освен от Рафаил Попов, разкопките се ръководят и от проф. Гавраил Кацаров, Карел Шкорпил и Иван Велков.
През 1929 година основава Българско пещерно дружество, където винаги остава член със секретарска или председателска длъжност. Организира ежегодни посещения на пещери, изнасяне на беседи за значението на пещерите и нуждата от тяхното опазване. По-късно създава и клон в Дряново (1937), където в пещерата Бачо Киро е прекарано електрическо осветление, благодарение на министър-председател Никола Мушанов. Така, тя се превръща в първата облагородена и пригодена за посещение от туристи, пещера в България. Рафаил Попов настоява дружеството да основе свой собствен пещерен музей. С колеги от чужбина – американския професор д-р Гаръд (Dorothy Annie Elizabeth Garrod) и нейни асистенти Джеймс Гол и Брус Хоу (Bruce Howe), от Кеймбридж, правят разкопки в Дряново и пещерата Бачо Киро. Отпечатват съвместно на английски студия в „American School of Prehistoric Research”. Грижи се за държавна субсидия за опазване на българските пещери и отпечатва статии популяризиращи тяхното опазване.
„България поради геологическия си характер е твърде богата с пещери. Тях ги срещаме навред дето има варовити терени. Те изобилствуват във варовиците на долна и горна креда или в юра и триас, по-рядко се срещат в мраморите от архайската ера (Родопите) както и във варовитите пясъчници (Мадара).
Пещерите у нас, особено ония, които се намират близо до населени пунктове, твърде често се посещават от туристи, иманяри и случайни посетители.
За това многобройни доказателства ще намерим почти във всяка пещера.
При входа на леснодостъпните пещери ще забележим дебели пластове от овча тор и следи от огнища. Те се дължат на овчарите, които при лошо време, или за пладнуване в горещи дни, вкарват добитъка в пещерата.
Навлезем ли по-навътре от входа на пещерата, ще забележим на много места де плитки, де по-дълбоки трапове, копани в разни времена от друг род посетители, от тия които увлечени от желанието за лесно и бързо обогатяване, дирят щастието си в тия подземия. Това са иманярите, от които много пещери у нас са буквално разровени.
Ако спрем погледа си върху стените и тавана на пещерите ще видим имената, обикновено само с инициали, на ония посетители, които са искали да оставят спомен за голямото събитие в живота им, че са посетили някога тази пещера, за това край името те поставят още родното си място и датите на посещението, а учениците прибавят още и от кой клас са.
Тия, тъй да кажем интелигентни посетители, рядко напущат пещерите без да извършат поне един път голям подвиг като обхождат пещерата и чупят хубавите сталактити, едни, за да имат спомен от пещерата, други само тъй да опитат силите си. Лишени от съзнанието на западноевропейската младеж да пазят природните красоти, тия посетители вършат непоправима грешка. По пода на много пещери ще забележим разчупени и разхвърлени сталактити, защото често пъти за да се вземе един само сталактит, унищожава се други десет.
У мнозина младежи, особено ония от градовете, посещението на пещерите е станало страст. Но техните, за жалост, интереси не отиват много далеч. След като обходят пещерата или само част от нея и начупят сталактитите, смятат за свой дълг да оставят името си по стените на пещерата и след това я напущат, за да се повърнат по-късно отново и причинят същите пакости.
Желателно е у нас да се създадат друг род посетители на пещерите, на които да се вмени в дълг да пазят по начини, каквито намерят за добре тия подземни красоти, които не след дълго време ще привлекат вниманието на мнозина европейци, били те хора на науката, било като любители на природата само.”
(„КРАТКИ УПЪТВAНИЯ ЗА РАЗКОПКИ И ПРОУЧВАНИЯ НА ПЕЩЕРИ“ НЕПУБЛИКУВАН РЪКОПИС НА РАФАИЛ ПОПОВ ОТ 1931 ГОДИНА)
Рафаил Попов е назначен за директор на Народния археологически музей в София (1929 – 1938) Като член на Българското археологическо дружество и негов секретар, Попов, също като своя предшественик Гаврил Кацаров, обръща особено внимание на популяризиране на миналото, на ситуирането на археологическите паметници спрямо околната среда, за да не се губи връзката между миналото и настоящето. След 10-годишен труд издава два тома „Мадара, разкопки и проучвания“. Особено ценна обществена дейност по време на директорството му е неговата работа по уреждане на народни исторически паркове около бележитите български исторически места Абоба-Плиска, Преслав, Мадара, със субсидии предимно от цар Борис ІІІ.
През активната си професионална кариера прави големи дарения от личните си колекции, от артефакти и вкаменелости на Царския музей (днес Национален природонаучен музей). Kато една особено ценна обществена дейност по времето на директорството му в Народния музей, e работата по уреждането на „Народни исторически паркове” около бележитите български исторически места – Мадара, Плиска, Преслав или Търново. Тези паркове са създадени по замисъл на Рафаил Попов, за да не запустяват и да се оскверняват светилищата на старата българска история. През 1937 година съвместно с българските пещерняци основава и Софийското пещерно дружество.
През 1938 година приема най-голямото научно отличие – избран за дописен член на Българската академия на науките и изкуствата. През същата година, след 40-годишна държавна служба го пенсионират.
Като пенсионер изработва в дома си около 100 документални рисунки, представящи образци от военното облекло, от оръжието, от бита на прабългарите, предвидени да бъдат отпечатани и издадени от тогавашното Министерство на войната.
Месец преди смъртта си той пише писмо до Българското пещерно дружество, в което се казва:
„…Изпращам ти писмото от Министерството на народната просвета, от което се вижда, че на дружеството е отпусната субсидия от 2000 лева, моля нареди с касиера необходимото за получаване на сумата. Безпокоя те, защото аз не съм добре… Бъди добър да свикаш поне една – две срещи на пещерното дружество, за да не остане без дейност. Бях приготвил два реферата, за да ги чета в дружеството, но както ти казах, от месец март съм половин човек. Исках да направя още един дар от геологически материали на Царския музей, но за жалост не можах да ги подредя… Р. Попов“.
автор: Ивайло Попов