В средата на 50-те години на XX век, в представите на хората, „компютърът“ наистина е само „компютър“ – той се използва не за текстообработка или дизайн (примерно), а за решаване на приложни изчислителни задачи – при проекти в транспорта, промишлеността, строителството, науката… Колкото по-сложни задачи може да решава и по-бързо, толкова по-добре.

През 1961 г. в СУ и БАН работи един смел учен, визионер в математиката – проф. Любомир Илиев – който години преди това дейно контактува с чуждестранните си колеги и обсъжда бъдещето на компютърната техника. В края на 50-те той все повече започна да се интересува от свързването ѝ с математиката и посещава такива събития. А на 1.VI.1961 се основава и Български изчислителен център.

Какво по-добро начало за него от това да създаде наш, български компютър? Не само, че оборудването от една съветска машина е крайно недостатъчно, а и собствен компютър присъства и в националния план за бъдещите години. Затова проф. Илиев събира около 10 инженери, които през 1961 – 3 г. създават следното чудовище:

Електронната сметачна машина (ЕСМ) „Витоша“ представлява масив с дължина около 4 м и височина 2, тежащ около 1 тон. Основните елементи са изпълнени с 1500 електронни лампи с живот ~10 000 часа, а понеже те генерират страхотно много топлина, за охлаждане е конструирана специална вентилаторна система. В логическата част работят ~5000 полупроводникови диода.

Компютърът консумира около 12 kW мощност, а захранването е монтирано в изтеглящи се чекмеджета. За „Витоша“ е нужно помещение около 60 – 70 м2 с определени температурни условия и отделна стая за устройството, стабилизиращо мрежовото напрежение!

Част от колектива, разработил ЕСМ „Витоша“

Потребителят застава пред командния пулт, където въвежда информацията и я получава след обработка, а може и да влияе на работата на машината Данните навлизат чрез перфолента – дълъг къс от плътна хартия, на който те се записват чрез пробиване на дупки в определен брой и разположение. Те се нанасят от специален перфоратор, а се четат чрез електромеханично устройство от обикновен телеграфен тип.

RAM-та мъничко напомня хард диск – тя е един барабан с диаметър 10 см, въртящ се с 3000 об/мин и покрит с феромагнитен слой, от който четат магнитни глави. Памет – 22500 двоични знака, т.е. 2,5 кб. Също като днешните компютри, „Витоша“ използва двоична бройна система (всички числа се изразяват чрез комбинация от цифрите 0 и 1) – така се записва и информацията на барабана.

Операциите и работата на машината се ръководят от електронно управляващо устройство, а след като аритметичният ѝ изчислител реши задачата (максималната му скорост е около 2000 операции/сек), резултатите се изпечатват на електрическа пишеща машина с широк валяк. Монитори още няма!

Създаването на „Витоша“ съдържа множество инженерни предизвикателства, а огромната част от работата се върши с работен ден от 8 до 20 – 22 ч. Между 15.VІІІ и 15.ІХ.1963 машината заминава на международната изложба „България строи социализъм“ в Москва. Още с пристигането техниците се захващат с настройката на компютъра, извършена пак на 16-часови смени, при постоянен недостиг на части, неосигурени от домакините (най-вече кабели, електрозахранване) и други битови неуредици. Независимо от това обаче, „Витоша“ става сензация на изложбата – решава системи уравнения, представя графична информация и дори изписва „България строи социализъм“ и „Само Левски“. Отличното представяне помага по-късно България да получи задача да разработва компютърната техника за страните от СИВ.

Пултът за управление

След завръщането в София продължава редовната експлоатация на „Витоша“, която междувременно е усъвършенствана, а и са написани още програми за нея. Един битов инцидент ускорява нейния край – в помещението над залата с машината се пука тръба за топла вода и в компютъра прониква вода. Това довежда до бърза корозия на съединителните елементи, което причинява множество грешки, а те много трудно се откриват и отстраняват. Все пак, до 1967 „Витоша“ съществува и най-вероятно е в употреба. Сетне компютърът е демонтиран и повечето от елементите му са използвани за други конструкции.

Днес от динозавъра е останала само частица – клетка за съхраняване на мъничко информация – и може да бъде видяна в Института по математика и информатика на БАН.

Още през 1963 – 4 г. е имало планове за нов български компютър с цели 10 000 лампи, но тази идея скоро е изоставена. На дневен ред вече излизат транзисторизираните машини и за една такава дори са изработени някои части. През 1964 обаче от СССР започва внос на нови компютри (като „Минск 2“) и чак до времената на серията ИЗОТ ЕС друг български Годзила, бил той лампов или транзисторен, така и не се ражда.

(Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път във в-ĸ Fіbаnk Nеwѕ – издaниe нa Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa (Fіbаnk) – бpoй 133, 25 мaй 2018)

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Първият български компютър „Витоша“ от 1962 г.
4.7 от общо 16 глас(а)
Антон Оруш
Антон Оруш е колекционер на българска техника, блогър и изследовател. Основател на Sandacite.bg - сайтът за история на българската техника. Работи в Университетската библиотека ,,Св. Климент Охридски“. Гост-автор в Nauka.offnews.bg, сп. Осем, в-к Fibank News. Притежава близо 400 български апарата. Обича да разказва за техническата история на България.

Отговор