Традиционно, говорейки за Христо Ботев, ние е сещаме за неговата революционна дейност или поетичен талант. Някак встрани остават човешките достойнства на този бележит българин. Някак лесно подминаваме обстоятелството, че Ботев е човек като всички нас – любящ съпруг, баща, брат и нечий син.

В Букурещ през есента на 1874 година Христо Ботев среща своята възлюбена Венета. Любовта между двамата пламва бързо и съвсем скоро те се венчаят без поп, камбани и църковен обред.

Ботев приема като доведен син Димитър, детето на Вената от нейния бивш съпруг Дончо Петков, а не след дълго е дарен и със своя дъщеря, която нарича Иванка.

Възможността да създаде семейство обаче не само не разколебава Ботев в революционното му дело, ами напротив  – амбицира го да се бори с нови сили. На 17 май 1876 година, знаейки че отива на сигурна гибел, той изпраща прощално писмо до своето семейство.

Неговият текст за пореден път доказва едно обстоятелство, което превръща Христо Ботев в знамето на българската революция, а именно, че  при него думите винаги са придружени с действия.


Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

  Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

   Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичл най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Христа

17 мая 1876

„Радецки“

[На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев, Ботев саморъчно е отбелязал]:

Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ.

 

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Прощалното писмо на Ботев към неговото семейство
4.5 от общо 51 глас(а)
Ивомир Колев
Ивомир Колев е бакалавър „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В момента продължава образованието си в същия университет в специалност „Религия и образование“. Той е автор в „Българска история“, а също и сценарист на няколко филмови документални поредици. Има специфичен интерес към историята на средновековна България и българската следосвобожденска демокрация.

5 КОМЕНТАРА

  1. Като зная какво допуснахме да се направи от техния идеал за България ми се плаче….
    Винаги васали на някоя чужда култура и държава, огромни външни и вътрешни дългове и чужди инвестиции (икономическо заробване), неработеща демокрация, повсеместна корупция, диво презастрояване … липса на безпрекословни общоприети национални приоритети….
    и продажба на отвоюваната с тяхната кръв земя …

  2. Време е да приемем Истанбулската конвенция. Така ще обявим Ботйов не само за терорист, както от известно време искат турците, но и за сексист. Откъде накъде ще твърди, че жена му „трябва да го слуша и вярва въ всичко“? Пфу!

Отговор