Рубриката “Архивите говорят” е мястото, в което ще събираме документи, писма, речи и кадри от миналото. Винаги сме казвали, че историята, разказана от съвременниците й, често се оказва най-истинската, тъй като не е пречупена през призмата на времето.

С Освобождението на България през 1878 година, настъпва нов етап от нейното съществуване. Започва изграждането на държавните институции, създадена е конституция, избран е монарх. На младото българско княжество се налага бързо да се ориентира във водовъртежа на международната политика, за да докаже, че заслужава своята свобода.

Александър Батенберг
Александър Батенберг

По подобие на много други конституционни монархии и в България се създават две основни политически формации – либерална и консервативна. Първоначално, благодарение на симпатиите на княз Александър Батенберг, надделява втората, но в крайна сметка Търновската конституция не позволява пренебрегването на народната воля и не след дълго закономерно на власт идват либералите.

В своето управление либералите до голяма степен се стремят да ограничат властта на княза спрямо предписанията на Търновската конституция. Това е сериозен удар по амбициите на Батенберг да е водеща страна в управлението на държавата. Неопитният държавен глава не намира начин да използва вратичките в съществуващата конституция, както по- късно Фердинанд ще направи, и решава да премахне либералите от управлението на страната суспендирайки основния закон.

Това събитие, определяно от много историци като първия държавен преврат в модерната история на България, предначертава бъдещето на страната. Развитието на започналия след суспендирането на конституцията „режим на пълномощията“, действащ от 1881 до 1883 година, води до влошаване на отношенията с Русия и подкопаване на положението на Батенберг, но същевременно показва на българите ползите от върховенството на закона и демократичните принципи.

В следващите редове ще ви запознаем с текста на прокламацията, чрез който Батенберг обявява суспендирането на конституцията.

 

Прокламация на княз Александър I от 27 април 1881 година

 

„Българи! Две години вече стават откак Богу бе угодно да ми връчи съдбините на България, чрез единодушния избор на нейния народ… Приех управлението на Княжеството и работих за него с пълната прямота на своя характер… Но за зла участ надеждите ми се осуетиха. Днес Отечеството ни, съвършено дискредитирано отвън, се намира в голямо разстройство отвътре. Българи! Аз положих клетва пред Конституцията. Държал съм на клетвата си и ще я опазя докрай. Но тази клетва ми налага… да имам… пред очи само ползата и доброто на Княжеството. За ползата и доброто, прочее, на Княжеството, Аз считам да обявя, че днешното положение на работите в Княжеството прави невъзможно изпълнението на моята задача.

Затова, основавайки се върху правата, които ми дава Конституцията, Аз реших:

– да свикам в най- непродължително време ВНС – Върховния орган на народната воля, – за да му обадя моето последно решение и да му предам с короната наедно и съдбините на българския престол.

Само ако ВНС узакони ония необходими за управлението на страната условия, само тогава мога да остана на българския престол.

В противен случай Аз съм решен да се откажа от княжеския престол със съжаление, но с дълбоко убеждение, че докрай съм изпълнил длъжността си.

 

Александър

 

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Ивомир Колев
Ивомир Колев е бакалавър „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва магистратура в същия университет в специалност „Религия и образование“. Продължава образованието си във втора магистратура в Историческия факултет на СУ. Той е автор в „Българска история“, а също и сценарист на няколко филмови документални поредици. Има специфичен интерес към историята на средновековна България и българската следосвобожденска демокрация.