„Помниш ли, помниш ли…” е една от емблематичните творби в творчеството на Димчо Дебелянов. Елегията е публикувана за първи път в списание „Родно изкуство” на 24 ноември 1914 година.
Както е известно, животът на Дебелянов е драматично раздвоен между миналото и настоящето, между спомена и реалността. Тъгата е постоянна спътница на Дебеляновата поезия. Тя връща носталгичните спомени за „тихия двор” и „тихия дом в белоцветните вишни”. Миналото, за което лирическият Аз от стихотворението „Помниш ли, помниш ли…” бленува, е утеха в мрачните дни на унижение, неосъществими копнежи и болезнени обвинения от безпощадната съвест.
Елегията на Дебелянов е едновременно изповед – монолог на самотния, неразбран човек и драматичен диалог между две контрастни психологически състояния на Аза. Прозвучава мотив, характерен и за други Дебелянови стихотворения – съзнанието за обреченост и скръбното примирение с предопределеността на съдбата. Безплодни са всички пориви за промяна. Споменът не носи радост, а мечтата потиска със своята непостижимост. Остава само едно желание – за забрава, която да покрие преживяното и предчувстваното:
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? –
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? –
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
