В навечерието на 127-мата годишнина от рождението на полк. Борис Дрангов преиздадохме неговия бележит труд „Помни войната – съвети за строеви офицери“. В тази иначе малка по обем книга човек може да открие безценни житейски напътствия, служили като нравствена основа на поколения българи.
В една от главите, носеща заглавието „Черти на българина“, откриваме разсъжденията на полковника за качествата и недостатъците на обществото. От написаното разбираме, че авторът, освен блестящ военен стратег и педагог, е и човек, залагащ на психологията и опознаването на човешката същност. Четейки следващите редове, сами ще се убедите, че пламенното родолюбие на полковника далеч не е заслепило неговата преценка за душевността на българина. Приятно четене!
За да възпитаваш плодоносно, изучи основателно характера и особеностите народни, „познай себе си” , па намалявай лошите качества, развивай добрите.
Турци и гърци разрушиха нравствената градина на българина. Жестока неправда, безграничен произвол и нравствена развала вкорениха в сърцето му велики пороци:
Той бе слаб: измисли лъжа, измама, притворство. Пълзене и низкопоклонство бяха един вид обществени институти.
Жестокосърдие. Той е готов по да накаже, отколкото да прости: да прибегне към най-черни лъжи и клевети, само и само да си отмъсти; за ината си да развали най-святата и полезна работа.
Няма по-голям потисник от оня, който що дълго е страдал от потисничество. Българинът се съсипва от инат… Низката завист е важен двигател във взаимните обноски на отделните личности. Тя отрича дарби, заслуги, отличия. Тя не дава да съзре и зрънцето от искрена преданост към добро дело.
Не е добре да хвалиш българина: то му създава врагове. Похвалата в ръката. Пред много, дето ще те похвалят, насаме да те похулят по-добре е. Навикнал да туря личните блага по-високо от държавните, които бяха за него чужди, той е прекален себелюбец, малко годен за дейност, що изисква съзнание и усилие.
Той е крайно снизходителен към всички пороци. Той е затворен, саможив, мнителен, почти мрачен. Озлобен е бил дълги векове, а озлобеният става зъл. Радост и тъга преживява сам. В радост е въздържан, в беда е твърд и ням.
Издръжливост и постоянство не са всеобщо качество. Той често е лекомислен и непостоянен: въодушевено почва, па скоро се насища и всичко зарязва; почти във
всичко прави големи скокове.
Известна съмнителност и недоверие в силите, малодушие и тъпо покорство, що ни докарват в недостиг в народна гордост, в съзнание и мъжество да се противим на беззаконията и неправдите.
Редом с бързото нарастване на интелигенцията и широкото разпространение на всякакви знания, постепенно се разслабват нравите. Виждаме: нестойкост в
мненията и убежденията, злостни вражди и ненавистно партизанство; раздори, безнравственост и свободия; нецеломъдрие и разврат; подбиване всеки авторитет и леко отнасяне към всичко най-свято и най-възвишено. Училището, което никак не възпитава, а само обучава, наспори учени, ала зле научени. Хора, що имат високи
външни права да бъдат считани за интелигентни, излизат съвършени диваци, разпуснати, необуздани, за нищо кадърни, на всичко готови.
Гъвкави пред силните, мъжествени пред слабите, те се покланят на безредицата, за да овладеят положение, що редът не им дава. Не заслуги и не дарби издигат личността, а най-често тъпата съвест, робския ум, презрението към честта и светостта на човека. Гледайки бързо да се издигне и лесно да забогатее, тя изгуби гражданска доблест и чувство за дълг.
Беззаконие, недоверие, всезнание, бездушно изпълнение и трепет от отговорност са най-често основи на живота.
Той обича родината и челядта – просто и дълбоко:
„Българийо! За тебе те умряха!”
Крайно е търпелив към чужденците, милостив към победените. Духом леко не пада, не се отчайва. Честен, здрав, трезвен, пестелив, работлив. Помни злината, цени човещината, не обича дребнавостта, надутостта, хвалипръдщината.
Мудността във всеки развой е върховен закон; бодро гледай напред, па не скачай, па не се отчайвай, а твърдо и постоянно работи. Недей само гизди ума: възпитавай душата! Възпитавай чрез назидателно зрелище на своя неопетнен живот! Сам бъди такъв, какъвто искаш да бъдат младите: честен, самоотвержен, упорит!
