Макар често да казваме, че България никога не се е славела като морска сила и в нито един момент от нейното съществуване морският или речният флот да не е играл ключова роля във военно отношение, то има няколко случая, които ни показват точно обратното.

Последните владетели на Второто българско царство осъзнават значимостта на този тип войска и правят първи стъпки в развитието му, но ударите на османските турци слагат край на тези амбиции. Добре позната обаче остава победата на деспот Добротица над могъщия генуезки флот.

След Освобождението, въпреки че традицията е продължена и България влага значителни ресурси в развитието на сухопътните сили, а флотът да остава на заден план, всички днес знаем за подвига на миненосеца „Дръзки“ срещу турския крайцер „Хамидие“.

В наши дни, на фона на тези славни военни победи от историята ни, името на последната българска подводница звучи неуместно и някак иронично. Особено предвид задаващата се трагична съдба на „Слава“, която тя кротко очаква години наред.

През 2011 г. подводницата е свалена от въоръжение и гние във Варна, а проектът за превръщането й в музей все още не е започнал. Засега изглежда, че той никога няма да бъде осъществен, а последния съд за подводно плаване у нас ще продължи да тъне в разруха и ръжда, докато не бъде предаден за скрап.

След „пенсионирането“ си, подводницата бе прехвърлена на Община Варна с надеждата тя да стане музей. Идеята обаче вече 7 години не е реализирана, поради липса на средства. По предварителна оценка са необходими едва 2 млн. лева – сума, която би следвало да е по силите на бюджета за култура на третия най-голям град у нас.

Кап. I ранг Камен Кукуров, който е и последният командир на „Слава“ споделя:

Най-трагичният ми спомен е, когато свалихме флага на подводницата и го предадохме. За себе си разбрах, че тази игра, наречена подводно плаване, е приключила завинаги. Това е все едно един човек си е заминал.

И действително, оказва се, че този „заминал си човек“ е на цели 100 години, тъй като още по време на Първата световна война България разполага с подводница. След една от бомбардировките на руския имперския флот, българското командване взима мерки. Не е изненадващо, че през 1916 г. UB-18 e била базирана именно във Варна.

Снимка: btvnovinite.bg

„Слава“ е дълга 76 метра, широка — 7 метра, има дълбочина на газене 6 метра. Максималната дълбочина на потапяне е 300 м. Развива максимална скорост на повърхността 15,3 възела, а под вода — 13,2 възела. Подводницата е построена през 1959 г. в бившия Съветски съюз и е една от гордостите на българските Военноморски сили.

Едно от последните предложения за спасяването на подUB-18, тя е базирана във Варнаводницата идва през 2016 г., когато се обсъжда идеята „Слава” да бъде потопена в бъдещото рибарско пристанище в квартал” Аспарухово” и да стане военноисторическа атракция. Нищо от това не се случва.

Намираме се в исторически момент, но едва ли го осъзнаваме. Исторически момент, защото предстои да бъде заличена и последната следа от едновековната история на българското подводно плаване, а паметта за него да отиде за скрап. Безспорно трагичен завършек на една красива история.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Безславната смърт на „Слава“
4.7 от общо 32 глас(а)
Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.

2 КОМЕНТАРА

  1. Не по 0,25лв. от всеки.
    Олигарсите във Варна могат да я откупят с джобни,но никой от тях не го интересува историята,хорските жертви,далечното бъдеще….
    Всичко е ПАРИ,ВЕДНАГА.
    Колко ли струва на скраб,една СЛАВА?!

Отговор