Неизменна част от всяка война са жестоките битки, стратегическите грешки, малодушието и пренебрежителността. Тя обаче е свързана и с изключителната личност на обикновения войник – онзи с чисто сърце, силна воля и желание за победа над врага.
По времето на Руско-турската освободителна война (1877-78) над 60 000 войници, главнокомандващи и цивилни от различни националности споделят една и съща съдба. Те биват тежко ранени и живота им е изложен на опасност във времена, когато за медицината нито има време, нито условия за развитие по нашите земи.
През онази епоха не са познати антисептични методи, не са се извършвали операции под упойка и най-честото медицинско решение е било ампутация, особено когато говорим за бойното поле. Природната медицина, макар доказана в ежедневието на хората, няма как да бъде прилагана в суровите условия на войната.
Именно по времето на Руско-турската война за пръв път в международен мащаб се появява нова медицинска организация, чиято цел е грижата за болните, независимо от техния статут. Тази организация е Руският червен кръст, ръководен лично от императрица Мария Александровна.
Няколко месеца след избухването на Освободителната война, негови представители пристигат във военните лагери на руската армия, разположени в Плевенско. След оглед на ситуацията и преценка на нейната сложност, император Александър II кани един от най-утвърдените руски лекари по това време да организира и осигурява необходимата медицинска помощ на населението. Този лекар е проф. Николай Иванович Пирогов.
По това време той вече е на 67 години, международно признат хирург, осъществил революционни открития в сферата на медицината. Едно от постиженията му е прилагането на етерна наркоза – упояване на пациента с цел той да не изпитва болка по време на хирургична манипулация. Първият опит лекарят прави върху себе си, а след това провежда стотици операции с този метод на бойното поле по време на Кавказката и Кримската война (1853-56).
Докато траят бойните сражения, той преглежда ранени в изключително лоши условия, като в същото време ежедневно назначава и извършва операции на десетки паценти. Впечатление прави и фактът, че освен на чисто медицинската дейност, Пирогов обръща огромно внимание и на пропуските и злоупотребите в администрацията. Той прави проверки и подобрява качеството на храната, с което предотвратява много инфекции и евентуални заболявания.
Именно заради този богат опит хирургът е изключително подходящ за координатор на медицинското обезпечаване по време на Освободителната война. Преди да дойде той поставя изричното условие да има свобода на действие, което в крайна сметка му се осигурява.
При пристигането си в България Пирогов започва своята дейност от плевенската околия. По това време единствената болница в района се намира в село Бохот. Там хирургът оказва помощ на пострадалите по време на боевете при Долни Дъбник. Той обхожда дивизионните лагери в областта и организира цялостно медицинско осигуряване за многобройните войски.
Под неговото ръководство се изготвя подробен план за разположението и функционирането на превързочни пунктове и се създава централен такъв, какъвто не е съществувал до момента. По този начин се осигурява бърза и адекватна медицинска помощ на ранените, както и предвижване на нуждаещите се до болницата в село Бохот. Пирогов лично лекува двама от главнокомандващите, пострадали при кръвопроливните боеве при Долни Дъбник – генерал-майор Зеделер и генерал-майор Розенбах.
По време на двумесечния си престой по българските земи лекарят прави обиколка по всички бойни полета, оказва помощ и създава организация за болнолечението. По-голяма част от времето си работи в Плевенско, като за целия период посещава 11 военно-времеви болници, 10 дивизионни лазарета и 3 аптечни пункта в 22 населени места. Партнира си и със своя небеизвестен ученик проф. Николай Склифософски, който през същия период работи в Южното направление на руската армия.
Хирургът прекарва остатъка от живота си на територията на днешна Украйна, но по българските земи той полага основите на здравеопазването и неговият принос не остава забравен. Веднага след Съединението в България се основава Българският червен кръст по подобие на вече съществуващите такива в други държави. През 1900 година дейността на организацията се разраства и се създава болница „Червен кръст”. Тя се превръща в главна база на спешната помощ в България.
Макар през годините да е реорганизирана многократно, болницата винаги е отговаряла максимално на нуждите на медицината. От средата на миналия век нейн наследник е Институтът за бърза медицинска помощ (дн. УМБАЛСМ), носещ името на Пирогов. Патрон на лечебното заведение е основоположникът на военната хирургия в световен мащаб, сред чийто пациенти са дори Ото фон Бисмарк и Джузепе Гарибалди – две личности, които също силно повлияват върху българската история.
