Градският рай – парк „Врана“

0
763

Парк-музей ВранаНа 8 юни 2013 г. едно изключително интересно място в непосредствена близост до София (11 км) отвори врати за посетители. Става дума за парка „Врана“, предоставящ 986 дка прохладни гори и пътеки за разходки (за любителите на флората ще споменем, че на територията му се смята, че има и около 821 растителни вида, някои от които са застрашени от изчезване). Има и достъп до известния дворец „Врана“, който е дарен на Столична община от Симеон Сакскобургготски през 2001 г. с условието той да бъде поддържан и гражданите да имат свободен достъп до него.

Историята на една от любимите резиденции на цар Фердинанд започва още в годините след Освобождението. Тогава на това място се намирал чифликът на Осман Паша – „Чардаклия“, който по-късно е закупен от заможния българин Боне Петров (съратник на Левски и заточеник в Диабекир). Поради финансови затруднения след време той ипотекира имота и го обявява за публичен търг. Новият стопанин на земите е дворцовият аптекар доктор Никола Странски, който след множество наддавания го получава срещу сумата от 56 500 златни лева. Само след три седмици (9 януари 1899 г.) имотът  е препродаден на княз Фердинанд, който закупува и заобикалящите го земи и създава тук първата постройка – неголям ловен дом, проектиран от архитект Фингов. През 1909 г. започва и изграждането на новия дворец – двуетажна масивна сграда. Начело на проекта стои известният български архитект Никола Лазаров, който помага за изграждането на Софийския университет, Софийската окръжна палата и много други известни постройки.

Дворецът е завършен през 1912 г., а името му е резултат от страстта на княза към орнитологията и решението му да го кръсти на първата кацнала на покрива птица. В него се намират кабинетът на царя, Министерският салон, Старобългарската стая, Чайната, Овалната трапезария, Големият салон и най-известната от всички стаи – Карелската столова. Тя е една от най-красивите зали на двореца и е подарък от руския император Николай II за пълнолетието на неговия кръщелник цар Борис III.  Смята се, че интериорът на столовата е пренесен до „Врана“ със специална влакова композиция и е монтиран от изпратени за целта руски майстори. Името на залата идва от вид бреза, отличаващ се с особена твърдост и здравина, който същевременно е изключително красив. Дървото се използва още през XIII век за направата на мебели и художествени предмети и е  разпространена главно в областта на Руска Карелия, откъдето идва и името му.

Други интересни забележителности в двореца са все още работещият асансьор „Шиндлер“, позлатената дъбова ламперия и керамични изделия „Делфтваре“.Цар Борис и семейството му

 „Врана“ преминава през множество политически епохи. След абдикацията на цар Фердинанд I той става собственост на цар Борис III. Главната сграда на двореца е бомбардирана от съюзниците през Втората световна война. По това време там се намира царица Йоанна задно със своите деца Симеон и Мария Луиза, а царят е в семейния замък „Свети Антон“ в Словакия. По спомените на царицата майка това, което е спасило живота им тогава, е бил малкият бункер, построен към двореца. След преврата на 9 септември 1944 г. членовете на царското семейство са принудени да живеят като пленници във „Врана“. През 1946 г. по заповед на Георги Димитров тялото на цар Борис III е пренесено от Рилския манастир в двореца и същия ден царицата и двете й деца са принудени да присъстват на погребението на саркофага в парка. След това царица Йоанна започва изграждането на параклис на същото място, който е завършен дни преди тя да напусне „Врана“ и да замине в изгнание. По-късно по заповед на Вълко Червенков (тогавашния секретар на ЦК на БКП) параклисът е взривен, а тленните останки изчезват безследно.

В следващите години земите се използват от представители на политическото и държавното ръководство на България – Георги Димитров, Васил  Коларов, Вълко Червенков и Тодор Живков. Тук се провеждат заседания на Политбюро на ЦК на БКП и на Министерския съвет на Народна република България. След края на социалистическия режим през 1998 г. законът за конфискация на личните имоти на царското семейство, приет през 1947 г., е отхвърлен и „Врана“ е върната на цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска, които впоследствие го даряват на Столична община.

  Препоръчваме ви освен за разглеждането на двореца да отделите време и за една разходка из парка, който е дом на многобройни растителни и животински видове. Там ще видите и Езерото с лилиите. Според сведения в началото са съществували две езера, но впоследствие езерото с водоплаващите птици е пресушено и остава само сегашното, чийто създател е чехът Краус. За водоема Фердинанд внася разнообразни видове лилии от Япония, Китай и Австралия, което прави езерото изключително интересно за посетителите, особено за любителите на цветята. Други забележителности са алпинеумът „Даалем“, царските конюшни и множеството застрашени дървесни видове. Не изпускайте възможността да видите това място, пропито с историята на няколко близки до нас исторически епохиПарк музей Врана

ЛЮБОПИТНО:

  • В парк „Врана“ са били отглеждани елени, сърни, якове, лами и камили. През 1910 г. към тях се присъединяват и две слончета, откупени от зоопарка в Хамбург от царя. Техните имена са Нал и Дамянти и освен за забавление те са използвани и за тежката стопанска работа в парка.
  • В двореца са гостували множество европейски владетели, между които германският император и пруски крал Вилхелм II, както и Едуард VIII.
  • В двореца са заснети многобройни български и холивудски филми, както и сериалите „Недадените“ и „Дървото на живота“.
  • Срещу царските конюшни може да видите дървения хамбар на първия собственик – хаджи Боне Петров.
  • В парка се намира и дървената къща, построена за Георги Димитров, в която той живее около година.
  • Параклисът, построен от царица Йоанна на гроба на нейния съпруг, е обвит в мистерия. И до ден-днешен не съществува нито снимка, нито документ, който да подскаже как е изглеждал той. Тленните останки на цар Борис III също са изчезнали безследно. Единствено когато става ясно, че Симеон II има намерение да се завърне в България, паркът е претърсен за останките на владетеля, но за съжаление нищо не е намерено. Въпреки това през 1993 г. войник намира стъкленица със сърцето на царя на мястото на параклиса – събитие, което и до днес се смята за чудо, защото през всичките тези години за стъкленицата се е знаело, че тя се е намирала в лаборатория в Медицинска академия.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Градският рай – парк „Врана“
5 от общо 4 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор