Малко са неопетнените, останали чисти образи от политическото минало на нашата страна. До голяма степен това се дължи на типичното за българина желание да приема света единствено като черен и бял, но и на обстоятелството, че и самата политиката е област, традиционно разделяща хората. И тъй като няма държавник без противници, доноси, къде с право, къде без, през годините се намирали за всекиго. С времето обаче става така, че страстите се уталожват и изтупани от прахта на историята, пред нас се разкриват истинските образи на политическите ни фигури с техните плюсове и минуси – нито черни, нито бели, по-скоро сиви.

Какво можем да кажем за първият български монарх след Освобождението – княз Александър Батенберг? На първо място благодарение на него България се утвърждава като една независима страна (макар формално да е васална на Османската империя). Безспорни успехи той има и за триумфа на страната ни в Съединистката акция и Сръбско-българската война. От друга страна Батенберг извършва първият държавен преврат в България, управлява страната с помощта на руски генерали и допуска не една и две политически грешки.

За да приключим с уводните си думи и да преминем към обещаното в заглавието нека все пак споменем как княз Александър Батенберг завършва своето управление. Ето я кратката версия зад която обаче стоят сериозни политически борби и дипломатически пререкания. През 1886 година Батенберг е отстранен след военен преврат. Впоследствие е върнат с контрапреврат, но сам решава да се оттегли от престола, виждайки че оставането му на власт би застрашило положението на България.

Както лесно можем да предположим на първо време Александър Батенберг е таял в себе си огорчение, но дори то не помрачило неговата любов към родната ни страна. И за да не са голословни тези думи, ето как Алексаднър Головин описва съхранения у бившия монарх спомен за България:

„В Грац княз Александър си купи една вила, построена от същия архитект, който по-рано строеше Софийския дворец. Заради тази покупка той е бил принуден да направи дългове, тъй като българския трон не само нищо не му донесе, но съвършено разклати финансовото му положение.

Неговата вила съединяваше в себе си всичко, което можеше да напомни на Княза милата му и скъпа България.

В първата стая посетителя виждаше разно оръжие донесено от България, което му е било там подарено, или купено от него. Работната му стая приличаше на български музей. Там всеки предмет му напомняше за тази любима нему страна. Стените на ясната стая във вилата бяха покрити със сребърни и други блюда, на които в разни тържествени случаи на княз Александър са поднасяли в България хляб и сол. Българския посетител на вилата срещаше там същите слуги, които е виждал попреди и в Софийски дворец, най-сетне същите коне, на които княз Александър е яздил в България.

В кабинета на масата винаги лежаха последните български вестници. Всеки българин, който искаше да посети княз Александър, беше неговия най-скъп и приятен гостенин. Подобни гости имаше доста, и понякога най-неочаквани. Българските студенти, които се учеха в Грац, бяха винаги приятни гости за Княза и той обичаше да си говори с тях на български  

След появяването на Султанския ферман за назначаването на български владици в Македония, княз Александър ми написа на 15 август 190 година от Грац:

„Успеха във въпроса за владиците в Македония е огромен! Като си помисля, че в течение на 7 години аз съм правил всичко, за да сполуча в този въпрос и всичко бе напразно! Но аз съм до толкова добър българин, че не завиждам на своя приемник, за това че той е спечелил тази работа, а се радвам от все сърце, че България е победила в това сериозно и важно дело.“

 

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Как княз Александър Батенберг съхрани образа на България в сърцето си
4.2 от общо 14 глас(а)
Ивомир Колев
Ивомир Колев е бакалавър „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В момента продължава образованието си в същия университет в специалност „Религия и образование“. Той е автор в „Българска история“, а също и сценарист на няколко филмови документални поредици. Има специфичен интерес към историята на средновековна България и българската следосвобожденска демокрация.

Отговор