Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

В света на киното и театъра има една неписана закономерност – истински великите актьори са точно тези, които са най-естествени, земни и непринудени. Сред тези хора, които не се главозамайват от светлината на прожекторите, любовта на публиката и славата на успехите е и Невена Коканова. А успехите ѝ са неоспорими. Дори прозвището, с което тя е известна и до днес го доказва – „Първата дама на българското кино“. Като добавим и факта, че във вените ѝ тече австрийска аристократична кръв, в съчетание с любимото място на актрисата – откъснатата от света, намираща се в Габровския Балкан махала Чомаците, вече едва ли някои се съмнява в достоверността на тези твърдения.

Невена Коканова
Невена Коканова

Невена е родена в Дупница, а театърът в югозападното градче днес гордо носи нейното име. Появява се на бял свят на 12 декември 1938 година. Пътят към света на изкуството обаче не е безоблачен и лек. Младата кандидат-студентка е скъсана на изпита за влизане във ВИТИЗ. Недалновидността на академичното жури обаче не се оказва фатална, благодарение на ямболските театрали, които се оказват доста по-находчиви и подават ръка на младата тогава бъдеща легенда. В ямболския театър тя постъпва едва 17-годишна. Макар и най-запомнящите ѝ роли да са в киното, нейната страст е театърът, за който тя винаги е твърдяла, че е главното ѝ поприще. Сред ролите, в които се превъплъщава на сцената са: Мария Фоконбридж в „Напразни усилия на любовта“ от Шекспир, лейди Тизъл в „Училище за сплетни“ от Шеридан и героините на Мюсе – „Увлечението“ и Юго- „Лукреция Борджия“.

Големият пробив на актрисата е в екранизацията на „Тютюн“ от 1962 година, режисиран от Николай Корабов. Отличаващата се както с неповторимия си талант, така и с ослепителна красота, Коканова е идеалната Ирина. Въпреки че качествата ѝ са очевидни, първоначално за ролята и е избрана друга актриса. Причината най- вероятно се крие в това, че бащата на Невена има монархическо минало – бил е царски офицер и този факт предопределя отношението на властта към младата актриса. Все пак идеологическият фактор не успява да пребори природната дарба, за да може днес ние да се наслаждаваме на  Кокановите превъплъщения.

Интересен факт от филмовата кариера на Невена е, че сюжетът на някои филми, в които тя изпълнява главната роля, до голяма степен повтарят или предшестват нейната съдба. В „Спомен за близначката“ героинята на Невена заминава на село, за да изживее последните си години, покосена от рак на гърдата – същият „сценарий“ Коканова „изиграва“ и в живота си.

Друг ярък пример е една от класиките на родното кино, „Крадецът на прасковите“, режисиран от Въло Радев и излязъл на големия екран през 1964 година. Тя, Невена Коканова, е Лиза,  той, Раде Маркович – Иво. Тя е жена на български комендант, а той – сръбски военнопленник от Първата световна война. Невъзможната любов между Лиза и Иво се пренася и след снимките на филма между Невена и Раде. Страстната целувка между двамата остава завинаги в историята на българското кино. Тя просто не може да бъде плод на актьорска игра, ако между двамата актьори са безразлични един към друг. Искрата между двамата си остава една авантюра, която оставя белег за цял живот, но никога не просъществува. Заслужава си да бъде споменат и фактът, че сценарият на филма „Отклонение“ от 1967 година, по мотиви от едноименния роман на Блага Димитрова, е написан специално за Коканова.

Невена Коканова и Любомир Шарланджиев в деня на сватбата си в Габрово на 2 март 1958 г.
Невена Коканова и Любомир Шарланджиев в деня на сватбата си в Габрово на 2 март 1958 г.

Невена е женена за режисьора Любомир Шарланджиев. Не са един или два филмите на съпруга ѝ, в които тя се снима, а сред най-известните са „С дъх на бадеми“, „Най- добрият човек, когото познавам“, „Спомен за близначката“. След неговата смъртта през 1979 година, актрисата довършва последния му филм – „Трите смъртни гряха“ в единствената ѝ проява на режисьор.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Въпреки всички успехи в света на киното и театъра, въпреки цялата слава, която носи със себе си известността, Невена никога не става светски човек. Винаги си остава просто Ечка, както я наричат приятелите ѝ. Любимият и писател Йовков и характерната за него лиричност в състраданието между хората и естественост на отношенията в простия, но смислен пасторален начин на живот, напълно кореспондират  с нейната голяма любов към животните и природата. Именно затова актрисата намира своя земен рай в махала „Чомаците“ (днес село Иглика), където отдавайки се на живот, като че излязъл разказ на Йовков, тя постига своя душевен мир. Там тя отглежда многобройните си домашни любимци, сред които са кучетата и котките, от които се откроява любимата и Туца. Дори и изгубена сърна презимува на двора и доверила се на гостоприемството ѝ.

Зооразнообразието в двора на Коканова се допълва от маймунка от Индия и прасенце – неин пръв приятел, което е странен подарък от почитател вместо букет. Освен на животните в габровския Балкан, Невена се превръща и в любимка и на човешките му обитатели, като вдъхва светлина в живота на около десетината чомачани.

Актрисата е близка приятелка на Ванга. При всяка нова постановка Коканова носи пиесата или сценария, за да бъде благословен от нейната приятелката.  С петричката пророчица двете споделят вярата, че цветята имат душа и да откъснеш цвете е равносилно на отнемането на човешки живот. Невена общува еднакво добре и с животните, и с растенията. Дали защото говори на дърветата и цветята или поради друга причина, ние никога няма да разберем, но няма растение, посадено от нежната и ръка, което да не се „хване“ и да не израсте здраво и красиво.

Невена Коканова и Йордан Матев в сцена от "Тютюн"
Невена Коканова и Йордан Матев в сцена от „Тютюн“

Днес сведенията за личния живот на актрисата са оскъдни, тъй като тя така и не се съгласява да бъде издадена биография, защото не смята за необходимо да разкрива душата си пред непознати за  нея хора. Черпим сведения от спомените на хора от нейното обкръжение и от биографичния филм „Коя съм аз“ с участието на Раде Маркович, издаден след смъртта на „Първата дама на българското кино“.

Смъртта за нея настъпва на 3 юни 2000 година след 62 роли в киното, многобройни награди и дългогодишно възхищение на зрителите.

Истински успял човек е не този, който е постигнал много, а онзи, който независимо от постиженията и наградите си, не дели хората по произход, местоживеене, националност или социален статус, а се държи като равен с всички. Точно затова Невена Коканова е толкова велик човек, колкото и велика актриса. Макар на пръв поглед селският живот да не се вписва в представата за красива кинозвезда от благородно потекло, точно непринудеността е доказателство за аристократичната  кръв и извисената душа на Невена Коканова.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Невена Коканова – първата дама на българското кино
4.6 от общо 67 глас(а)
Иво Владимиров
Иво Владимиров е бакалавър по международни икономически отношения, част от екипа на сдружението от началото на 2014 година. В момента продължава образованието си във Виена. Иво представя "Българска история" с месечна рубрика в списание "8". Особен интерес за него представлява следосвобожденската история на България.

1 коментар

Отговор