Денят е 25 февруари 1916 година, в 19:30 ч. на улица „Регентска“ проехтяват четири изстрела. Жертва на покушението е известният оръжеен търговец и майстор на бомболеенето, българинът от Ресен Наум Тюфекчиев. От 1891 година няма голям атентат или покушение, в които да не е замесен. Застига го съдбата, която самият той подготвя за толкова много хора.
Но кой всъщност е той? Роден в Ресен през 1864 година, Наум е майстор оръжейник, завършил в Лиеж, Белгия и отдал се на зловещия си занаят да лее бомби и да сее смърт. Името му е замесено в убийствата на финансовия министър Христо Белчев, на българския дипломат в Цариград д-р Георги Вълкович през 1892 година и на бившия министър-председател Стефан Стамболов през 1895 година. Замесен е и в редица атентати или опити за атентати в навечерието на Балканските войни и на Първата световна война.
На 15 март 1891 година в София, по време на разходка в центъра на София, е застрелян финансовият министър Христо Белчев. Той става жертва на заговор, целящ убийството на министър-председателя Стефан Стамболов. Начело на заговора са изгоненият от България Димитър Ризов, Наум Тюфекчиев, Кръстьо Ножаров и братята на Тюфекчиев Никола и Димитър (Денчо), а като извършител е включен и Михаил Ставрев, останал в българската история под името Халю.
Заговорниците проследяват Стамболов, който обича да посещава кафе-сладкарница „Панах“, обикновено в компанията на някой от министрите си. Вечерта на 15 март Стамболов и Белчев излизат от „Панах“ към 20 часа и се отправят на разходка по ул. „Левски“. Халю и Никола Тюфекчиев нападат, но Стамболов е пъргав и готов за такова нападение и умело се съпротивлява, а Белчев хуква да бяга. Денчо Тюфекчиев мисли, че бягащият е именно Стамболов и го застрелва.
Групата атентатори се разбягва, а другите участниците в заверата се пръскат в различни страни. Денчо остава в София, а Наум се озовава в Русия. Денчо е измъчван до смърт, но не издава нищо. Стамболов е бесен и знае, че зад покушението стоят Ризов и Ножаров, които са в Сърбия. Искането за екстрадиция от българска страна не е уважено, Сърбия се опитва да им осигури алиби, а междувременно двамата заговорници се опитват да избягат в Русия през Румъния, където са арестувани. След силен руски натиск, подплатен и със сериозен подкуп от 4000 златни франка, двамата са освободени от ареста и заминават за Русия. Наум е осъден задочно.
Той се установява в Одеса и минава на действителна руска служба – като част от политическата агентура на руското имперско Външно министерство. Още през ноември 1891 година отива в Цариград, снабден с паспорт на името на Иван Христов и подготвя почвата за убийството на една влиятелна фигура – доктор Георги Вълкович, български дипломатически агент в града.
На 8 февруари 1892 година изпратените от Тюфекчиев убийци Дражев и Орловски пристигат в столицата на Османската империя. Орловски търси съдействие от руското посолство, но не го получава. На 12 февруари те смъртоносно раняват българския политически деец, който няколко дни по-късно умира от раната си. На следващия ден Дражев и Орловски отиват при посланик Нелидов и той им дава документи, издадени уж на 12 февруари и така с руски кораб те отплават от Цариград. Ето какво пише Нелидов до министъра на външните работи Гирс на 20 февруари 1892 година:
„Представям си огромното впечатление, което би направила новината за арестуването на убийците, изпратени от конспирация, създадена в Русия от хора, които са били приемани във висшите сфери на Петербург.
Необходимо беше незабавно да се вземе някакво решение, тъй като всеки изгубен час можеше да бъде фатален. Веднага взех решение да изпратя чрез нашето генерално консулство телеграма до капитана на парахода „Цар“: „Пуснете Орловски и Дражев“, датирана от предния ден като че ли те са се качили преди извършването на убийството.
Аз се надявах с прикриването на това дело да избягна ужасна неприятност за държавата.“
Убийците са възнаградени за делото си с по 100 рубли, а с цел да мине време и да се уталожи избухналата дипломатическа буря Тюфекчиев е изпратен в Симбирск (днешен Уляновск) и му е осигурена държавна издръжка. Изкупителна жертва стават други хора, а самият Наум получава задочна присъда от 15 години затвор, която не е потвърдена от султана.
Жадният да отмъсти за смъртта на брат си Наум Тюфекчиев се завръща в България след падането на Стамболов от власт през 1894 година. Въпреки присъдата му от 15 години, издадена в Цариград, никой не го търси и той ходи съвсем свободно из София. На 14 април 1895 година Стефан Стамболов връчва на немския журналист Рихард фон Мах запечатан плик с молба пликът да бъде отворен след смъртта му.
Пликът съдържа писмо, известно в българската история под името „Кроежа за убиванието ми“, написано собственоръчно от Стамболов на 16 март същата година. В краткия текст името на Наум Тюфекчиев е споменато цели 8 пъти. Стамболов посочва него и политика Григор Начович като двигатели на подготвяното убийство. Според Стамболов полк. Рачо Петров знае за заговора, за заговора знае и цялата столична полиция. Според него княз Фердинанд е вдигнал кръстоносен поход за убийството му.
Шайката на Тюфекчиев е събрана в „Ючбунар“ и Стамболов указва с удивителна точност имената на хората, които ще го нападнат привечер на 3 юли същата година. Това са печално известните Боне Георгиев, Халю и Талю. Жестоко сечен, Стамболов издъхва в 4 сутринта на 6 юли. На следващия ден българската делегация в Петербург е приета от новия император Николай II, започва възстановяването на отношенията между Княжество България и Руската империя.
Тюфекчиев е арестуван, а физическите извършители успяват да избягат. Както е предвидил и Стамболов, Тюфекчиев е оправдан поради липса на доказателства. Негов адвокат е доктор Стоян Данев, станал по-късно неколкократно министър-председател. Прокурор по делото за убийството на Стамболов е друг бъдещ премиер – Александър Малинов.
До 1896 година бомболеярната на Наум Тюфекчиев е основен доставчик на бомби за македонските комитети, но Христо Силянов споменава, че той спекулира с почти монополното си положение, което кара Гоце Делчев и Гьорче Петров да се откажат от услугите му.
През XX век професионалният заговорник сменя господарите си. Има сведения, че той се сближава с водачите на Младотурския комитет след Младотурската революция от 1908 година.
През май 1912 година съдейства на група атентатори, изпратени от османската тайна полиция, за да убият руския император Николай II и българския цар Фердинанд. Атентатът е осуетен от офицера от тайната полиция Исмаил Хакъ бей – българина Георги Парталев. През 1915 година една от бомбите, предназначени за този атентат са използвани в друг атентат, замислен от ръководните кръгове в Цариград. В 1 часа на 1 февруари 1915 година адската машина избухва в Градското казино, в което се провежда традиционен благотворителен бал.
Загиват 4 души и са ранени 8. Сред загиналите е поручик Никола Бояджиев, син на генерал Климент Бояджиев, и една от дъщерите на генерал Иван Фичев. Главно действащо лице сред атентаторите е отново Наум Тюфекчиев, който за услугите си получава 10 000 турски лири (227 000 златни лева), той избира и мястото на атентата. Атентатът цели България да се присъедини към Централните сили, като се насочи вината за атентата към Сърбия. Тюфекчиев дори участва като експерт по бомби в разследването на атентата.
Година по-късно по нареждане на Тодор Александров Наум Тюфекчиев е застрелян пред дома си. Извършител на покушението е Туше Скачков. Така завършва животът на най-известния терорист в историята на Третата българска държава, ръководител и участник в атентати и покушения над 25 години, агент на две чужди разузнавания.
