Представяме ви едно от най-въздействащите стихотворения на любовна тематика в българската литература. Поводът за създаването на „Стон” (първоначалното така е озаглавено) е първата среща с Лора Каравелова на една разходка до Драгалевския манастир.
Едва след смъртта й Яворов редактира заглавието – „На Лора” и добавя мястото и датата на запознанството им.
В стихотворението любимата е придобила двойствен образ – ангелски и демоничен. Водещо е не раздвоението между вярата и безверието, а терзанията между плътската страст и духовен помисъл, между греха и изкуплението.
Творбата разкрива един от основните философски мотиви в Яворовата любовна лирика – за неосъществимото сливане на влюбените. Търсената близост с другия е сравнена с мираж, а любовта се е оказала едно болезнено изживяване.
На Лора
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка –
и в мъката любов!
Миражите са близо, – пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, – пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, –
тя – плът и призрак лек!
