Името му е неизвестно на широката публика. То дори не е българско, но приносът му за спасяването на обсадената Видинска крепост през Сръбско-българската война е меко казано значим.

Мичман Владимир Луцки е от руски дворянски произход, учи в морския кадетски корпус в Петербург, а през 1882 година заради радикалните си политически възгледи се преселва в Източна Румелия. Работи като инженер в Стара Загора и Татар-Пазарджик до Съединението на Княжеството и Източна Румелия. Постъпва в българската Дунавска флотилия и става капитан на кораба „Голубчик“.

Днешният ни разказ е за смелия Владимир Луцки, неговите момчета и техния подвиг в защита на България.

Да се върнем в дните на Сръбско-българската война. Капитан Атанас Узунов командва отбраната на града от нападението на сръбската Тимошка армия под командването на генерал Лешанин. Силите са неравни и въпреки това Видин е обсаден на 9 ноември, седмица след началото на бойните действия.

Сръбският генерал изпраща писмо на българския капитан да предаде крепостта.
Отговорът на Атанас Узунов е безкомпромисен:

Аз съм се учил да превземам, а не да предавам крепости. Във Видинската крепост можете да влезете единствено като пленник!

Малко преди да бъде сключен обръчът около града, корабът „Голубчик“ докарва една пехотна дружина от Пети полк, а скоро след това- 9 оръдия. На самия 9 ноември корабът минава покрай сръбската артилерия край село Витбол. Сърбите стрелят с халосни снаряди, а „Голубчик“ вдига австрийски флаг и като на парад минава покрай смаяните сърби, след което завива към Видинското пристанище. Сърбите са бесни, че са се хванали на номера, а изобретателният Владимир Луцки крои нови планове как да ги надхитри.

До края на войната корабът прави 45 курса до обсадения град, докарвайки храна, боеприпаси и оръжие за защитниците на Видин. Капитанът на „Голубчик“ използва всякакви тактики, за да мине невредим покрай сръбските батареи. При един от курсовете корабът е пребоядисан, поставен е фалшив комин и е със сменено име, а на палубата се разхождат „госпожици“, които всъщност са преоблечени моряци.

Мустаците си те крият с чадърчета и модни шапки. „Голубчик“ минава съвсем близо до сръбските позиции, а когато излиза извън обсега на оръдията, рязко завива към Видин. На кея видинчани посрещат Луцки и моряците с гръмогласно „Ура!“. При друг курс, този път нощен, корабът отново е пребоядисан и осветен с множество газени лампи, за да наподобява пътнически кораб. Луцки плава под австрийски флаг и минава необезпокояван покрай сърбите.

Наглостта на капитана минава всякакви граници дни по-късно, когато корабът, плавайки под гръцки флаг и с променено за кой ли път име, влачи няколко шлепа с храна. Преминавайки покрай сръбската артилерия, един от шлеповете се откача и се забива в плитчините. Луцки се появява на палубата и на перфектен френски моли сръбския командир войниците му да избутат заседналия шлеп… сърбите не усещат, че отново са надхитрени, помагат на Луцки за шлепа, след което той сърдечно им благодари.

Още много пъти Владимир Луцки и „Голубчик“ минават покрай нищо неподозиращите обсадни войски – плава под руски или немски флаг, скъсява или удължава мачтите, поставят дори бутафорен комин. Помощта, оказана от екипажа на кораба, е от решаващо значение за удържането на крепостта.

След края на обсадата, командирът на отбраната капитан Атанас Узунов сваля от мундира си ордена си „За храброст“ и лично го поставя на мундира на славния храбрец Владимир Луцки.

Мичман Луцки е обявен за почетен гражданин на Видин през 1886 година, а през същата година подкрепя преврата срещу княз Александър I. След контрапреврата емигрира в Румъния, а по-късно се установява в Цариград. През 1889 година се завръща в България и работи при построяването на железопътната линия София-Каспичан, пректира и пристанище Бургас. Подмамен е от агент на руската тайна полиция, отвлечен е в Русия и осъден на заточение, където умира през 1900 година.

Реклама

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Как Владимир Луцки надхитри сърбите и се превърна в спасител на Видин
4.6 от общо 86 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 39 години, по образование и професия икономист. Любител на българската история с фокус върху "арнаутските преселения", брациговските майстори-строители, Априлското въстание и войните за национално обединение в периода 1912-1918 година.

1 КОМЕНТАР

Остави коментар