Марин Дринов – просветителят, който обичаше България

0
1168

Просветата – това е онази дума, чието значение е събирателно за всичко онова, от което се нуждае един изстрадал народ. Просветата може дори да бъде определена като ценност, тъй като именно и само благодарение на нея в нашата прекрасна майка България са израснали онези велики и недостижими хора, които ни карат да се гордеем.

Професор Марин Дринов
Професор Марин Дринов

Точно в тази връзка решихме да Ви разкажем историята на една личност, която оставя отпечатъка си в родното просвещение и в похода на изтерзания български народ към самоусъвършенстване в името на Родината. Името му е Марин Дринов и е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. В този град израстват много от големите борци за свобода и това далеч не е случайно. В средата на ХIХ в. Панагюрище е сред малкото места, където българчетата могат да получат образование, а с това и определена ценностна система. Този град е и люлка за патриотичния дух на много наши сънародници от онова време. Именно тук бъдещият професор Дринов завършва взаимното, а след това и класното училище. Сред неговите учители изпъкват фигури като Атанас Чолаков. Тласнат по пътя на науката още от ранна възраст, Марин завършва школото и продължава да се стреми към развитие.

От средата до края на 50-те години той работи като даскал в училището в родния си град, но скоро след това съдбата му отрежда друг, по-различен път. Перспективата като обикновен местен учител не му се нрави. Той държи да има досег с постиженията на световната наука. Вероятно затова решава да замине за Русия.

През есента на 1858 г. Дринов пристига в град Киев. Там заживява в местния славянски пансион, а междувременно се записва в Духовната семинария. Остава в града до 1861 г., когато отново поема на път. Следващата дестинация за българина е величествената Москва. Дринов постъпва в Московския университет, във Факултета по история и филология. Дипломира се след няколко години на огромни усилия. Познанията, които българинът придобива по време на следването си са впечатляващи, затова той е забелязан от руската аристокрация.

Скоро след завършването си Дринов е нает като частен домашен учител в семейството на благородника княз Голицин, където остава до 1870 г. Българинът пътува много из Европа през държави като Австро-Унгария, Италия, Франция и Швейцария. По време на тези свои „приключения“ той не забравя работата си. Нещо повече, дори за момент Марин Дринов не забравя Родината си! Той постоянно се рови в историческите архиви или поне в онези, които са достъпни за него. Събира материали за България, макар да прекарва голяма част от живота си на стотици километри от нея.

Сградата на БАН – наследничката на Българското книжовно дружество
Сградата на БАН – наследницата на Българското книжовно дружество

За знанията на Марин Дринов се носят легенди, той се превръща в изключително уважавана от българската интелигенция фигура, която дава максимума от себе си и достига големи познания. През 1869 г., заедно с други представители на високо образованите сънародници, ученият става един от учредителите на Българското книжовно дружество (бъдещата Българска академия на науките – БАН). Поради способностите си и признанията, които получава Дринов е избран за негов председател. Като такъв той приема безкористно огромната отговорност, която пада върху плещите му. Превръща се в изключително активен деец. Задълженията му не стават по-малко, затова пък той продължава да напредва в науката.

Време за книги! Безплатна доставка за всяка поръчка.

КЪМ МАГАЗИНА

През 1872 г. Дринов се явява отново в Московския университет и получава своята магистърска степен. Защитава я с дисертация на тема „Заселението на Балканския полуостров от славяните“. Вече магистър на една от най-престижните школи в Русия, а и в Европа, скоро той е привлечен от университета в Харков. След четири години Дринов се явява пред комисията и защитава докторска степен. По-късно получава титлата професор и авторитетът му се издига значително, без обаче за миг да замъгли любовта, която храни към поробената си Родина. Той следи внимателно положението в България и е изключително радостен, когато Русия повежда войските си срещу султана в подкрепа на българите. Когато армията на императора достига София, Дринов е назначен за вицегубернатор. Остава на поста до 1878 г. и прави впечатление на руснаците.

Професорът е избран за завеждащ отдела на народното просвещение във временното руско управление. Работи много усърдно, дори и след края на това привременно правителство. Професор Дринов е една от основните фигури, които спомагат за изграждането на новата българска държава. Той е и един от съставителите на първата родна конституция – Търновската. Нещо повече, по негово предложение София е избрана за столица на освободена България. Впоследствие ученият се връща в град Харков, където продължава да работи като преподавател в университета. Остава член на Българското книжовно дружество, а след 1898 г. е избран и за негов почетен член. Освен това, професорът става член и на Императорската Петербургска академия на науките.

Къщата на професора в Панагюрище
Къщата на професора в Панагюрище

 Ролята му за развитието на освободена България обаче не се изчерпва само с казаното досега. Професор Дринов е автор на научни трудове от изключително значение за Родината. Те са фокусирани основно върху историята, но самият учен показва трайни интереси и в областта на българския език, литературата, етнографията и фолклора.

През 1869 г. Марин Дринов публикува „Писмо до българските читалища“, в което начертава широка програма за изучаване на езика, народното творчество, литературата и миналото на българския народ. Дринов е много прецизен в работата си, той много внимателно изучава изворите и влага огромни усилия.

Обект на изследванията му са началото на Българското възраждане, разгледано в „Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му“, „Няколко забравени списания на Софрония Врачанского“ (1884) и др. Дринов изучава също българската литература от началото на XIX в. – Теодосий Синаитски, Й. Кърчовски, К. Пейчинович. Занимава се със старобългарската литература – Кирил и Методий и техните ученици, делото на Евтимий Търновски, българските печатари през XVI в. Етнографските му проучвания също не са за подценяване, а покрай тях Дринов събира и множество народни песни. Професорът сътрудничи на вестниците „Време“, „Македония“, „Дунавска зора“, на списание „Периодическо списание“ и др.

Марин Дринов има големи заслуги за изграждането на българската историческа и филологическа наука, както и за тяхното бързо развитие. Той заслужава признанието на целия народ, заради приноса си в просвещението на България. Безспорно може да бъде наречен герой, защото усилието за образоването на народа е не по-малко геройство от кървавата борба срещу „Високата порта“. Трудът, който Дринов полага през годините е възхитителен. Просветителят е от онези хора, заради които народът ни намира повод за гордост.

Професор Дринов прекарва почти целия си живот далеч от България, страда по нея, милее за нея и работи за нея, отдава пътя си на Родината, но умира далеч от нежната прегръдка на нейната свещена земя. Смъртта си ученият среща на 13 март 1906 г. в град Харков. Той дълго време страда от мъчителна туберкулоза, която слага край на живота му.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Марин Дринов – просветителят, който обичаше България
4.7 от общо 38 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор