Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

  Рубриката “Архивите говорят” е мястото, в което ще събираме документи, писма, речи и кадри от миналото. Винаги сме казвали, че историята, разказана от съвременниците й, често се оказва най-истинската, тъй като не е пречупена през призмата на времето.

Манифестът на цар Фердинанд
Манифестът на цар Фердинанд; снимка: „РИМ Пловдив“

Още след решенията на Берлинския конгрес от 13 юли 1878 година за всички става ясно, че определените от него граници на България не включват държавата всички територии, населени с българи. Това събужда у нашите предци желанието, макар и пренебрегнати от  Великите сили, сами да осъществят своето националното обединение- цел, която ще се превърне в движеща сила за българската политика през следващите години. Така се стига до Съединението на Източна Румелия с Княжество България, което може да се приеме като първа крачка към заветната цел. Този първи успех вдъхва кураж на българите и те вкупом очакват момента, когато ще трябва да нарамят оръжието и с боен вик да се впуснат смело в сражение срещу вековния си враг – Османската империя, която все още се явява поробител на множество техни сънародници. Моментът за действие настъпва на 5 октомври 1912 година.

В следващите редове ще ви запознаем с текста на манифеста на цар Фердинанд към българския народ, с който се обявява война на Османската империя.

 

   Българи,

В продължение на 25-годишното ми царуване, аз съм дирил винаги в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България. И в тази посока, аз желаех да върви постоянно българският народ. Провидението, обаче, е съдило инак. Настана момент, когато българското племе е повикано да напусне благодатта на мира и да прибегне към оръжието за постигане на една велика задача.

Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Отвъд Рила и Родопите нашите братя по кръв и по вяра не бяха честити и до днес, тридесет и пет години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот. Всички усилия, направени за достигането на тази цел, както от Великите сили, така и от българските правителства не създадоха условия, при които тия християни да се радват на човешки права и свободи.

Сълзите на балканския роб, воплите на милионно християнско население не можаха да не покъртят нашите сърца, сърцата на техни еднородци и едноверци, които дължим свобода и мирен живот на една велика християнска освободителка. И българския народ си спомни пророческото слово на Царя-Освободителя: „Святото дело трябва да се доведе до край.“

Нашето миролюбие се изчерпа… За да помогнем на угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остана, освен да се обърнем към оръжието. Само с това средство ние виждаме, че ще можем да му спечелим закрила на живота и имота. Анархията в Турско заплаши и нашият държавен живот. След кланетата в Щип и Кочани, наместо да се даде на страдалците права и удовлетворение, каквито ние поискахме, турското правителство заповяда мобилизация на своите въоръжени сили. Така се извика на тежко изпитание нашето дълготърпение. Хуманитарните християнски чувства ,свещения дълг да се помага на братя,когато ги застрашава изтребление, честта и достойнството на България ми наложиха повелителния дълг да повикам под знамената подготвените за отбрана на Отечеството синове. Нашето дело е право,велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на Всевишния възвестявам на българския народ,че войната за човешки права на християните в Турция е обявена.

Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели! Редом и наедно с нас ще воюват против общия неприятел за същата цел войските на сдружените с България балкански държави: Сърбия,Гърция и Черна гора. И в тая борба на кръста против полумесеца, на свободата срещу тиранията, ние ще имаме симпатиите на всички ония, които обичат правдата и напредъка. Силен с тия симпатии, нека юначният български войник си спомни геройските дела на своите бащи и деди и доблестта на своите учители – руси освободители и нека лети от победа към победа.

Напред! Бог да е с нас!

Издаден в Ст.София на 5 октомври 1912 година.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Манифестът на цар Фердинанд за обявяване на Балканската война
3.8 от общо 4 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор