На 29 май 1912 година жителите на село Малая Перешчепина (Украйна), разположено на левия бряг на река Ворскла, биват шокирани от неочаквана вест. Две местни пастирчета – Альоша Бойко и Карп Маджар, откриват златен съд в една дюна докато пасат овцете и бързат да кажат на родителите си.
В присъствието на селския пристав местните започват да разкопават мястото и откриват множество стъклени, керамични и дори златни съдове. Тъй като до пристигането на археологическа комисия от столицата на Руската империя Санкт Петербург обектът не се охранява, част от предметите са открадните от селяните, които ги съхраняват вкъщи или ги продават.
Меценатът Б.И.Ханенко, който е нещатен член на Императорската археологическа комисия, успява да закупи по-голямата част от колекцията и след това препродава част от нея на по-висока цена на Археологическата комисия. Едва след войната и революцията в Русия, през 1926 година той е принуден да дари на одържавения Ермитаж останалите в него предмети. Така в Санкт Петербург попада почти цялото съкровище в обем от 650 златни, 50 сребърни предмета и 69 златни монети. И до ден днешен то е достъпно за посетители в експозицията „Великото преселение на народите“ на Ермитажа.
Каква обаче е връзката между съкровището и българската история? В началото на 80-те години немските учени Вернер и Зайбт изследват монограмите на запазените три пръстена и разчитат името на последния владетел на Велика Стара България – Кубрат. На единия от тях е изписано „на Кубрат патриция“, което се свързва със свидетелството за българския владетел в „Кратка история“ на Патриах Никифор. В него се казва, че около 635 година той изпраща пратеници при византийския император Ираклий, чрез които иска мир. Ираклий не само се съгласява и му изпраща дарове, но и го почита със сана патриций.
Предположението на изследователите е, че запазеният в съкровището от Малая Перешчепина меч с дължина 94 сантиметра всъщност е изработен специално за Кубрат при получаването на патрицианския сан. Макар да липсват категорични данни за това, в популярната литература е разпространена тезата, че на мястото, на което е намерено съкровището, се е намирал и гробът на самия владетел, който умира около 665 година.
В резултат на това, през 2001 година Организацията на българите в Украйна изгражда на мястото на откритието паметник на владетеля. И докато споровете сред историците продължават, почитта към Кубрат е засвидетелствана материално в чужбина, за разлика от държавата, която неговият син Аспарух основава…
