Решението за пролетната офанзива на 1917 година е взето още през ноември предходната година във френския град Шантий. То предвижда едновременна офанзива по всички фронтове, включително и Македонския, за да се постигне решителна победа над Централните сили. През декември е предприет първият опит за слагане край на войната от Германия в съгласие с правителствата на Австро-Унгария, България и Турция. Страните от Съглашението отговарят, че докато Германия не се изтегли назад до границите си не могат да се водят никакви преговори.
Новата 1917 година започва с неочаквани политически събития – тоталната подводна война от страна на Германия, февруарската революция в Русия и включването в световния конфликт на САЩ през април. От 5 до 7 януари в Рим се провежда друга междусъюзническа конференция, на която също се обсъждат военните планове за предстоящата година.
Плановете за пролетната офанзива на изток не се приемат без известни колебания. Сръбското правителство настоява да не се определя второстепенно значение на Македонския фронт и изисква пълномащабна офанзива с голям замах, пълно ангажиране на всички съглашенски сили и осигуряване на необходимата тежка артилерия за постигане на успех. Една неизвестност съществува и по отношение на съдействието на британската армия, чието командване, макар и добросъвестно да извършва необходимите приготовления все още не дава официално обещание. Към 15 април ген. Джордж Милн получава заповед от правителството и британското главно командване за съдействие на решената офанзива и съблюдаване на директивите на ген. Морис Сарай.
Съглашенските армии имат много повече дивизии и разполагат с отлично снабдяване с припаси и муниции. А превъзходството им в картечници и артилерия е безспорно.
Изхождайки от поставената задача на съглашенските сили да задържат пред себе си максимум неприятелски сили, за да се улеснят действията по главните фронтове, командването им планира една главна атака в сръбския сектор – от Марианската планина до източната част на река Черна. Има и няколко второстепенни – на изток с лявото крило на британска армия между Вардар и Дойранското езеро; и на запад, в Завоя на Черна с френските и руски войски и италианския експедиционен корпус с общо направление към Прилеп. Също така енергични действия трябва да се извършат от френската 122-ра дивизия, подкрепена от гръцката Серска дивизия на запад от Вардар. Атаката на съглашенските сили е определена да се извърши на 24 април, за английската армия при Дойран, и на 30 април за всички останали войски.
На 24 април британците започват изпълнението на този план. Но лошото време и снеговалежите в планинските части от фронта и в Завоя на Черна налагат неколкократни отлагания, докато накрая датите за атака не са окончателно установени:
– на 5 май – в Завоя на Черна
– на 6 май – групата на 122-ра френска дивизия на запад от Вардар
– на 8 май – за I и II сръбска армия
– британската армия да продължи натиска и да атакува не по-късно от 9 май .
При река Черна артилерийската подготовка започва на 5 май и продължава в следващите 2 дни. На 8 май е решено, че резултатите са незадоволителни и артилерийският огън е продължен. На 9 май е главната атака, която започва в 6:30 сутринта под прикритието на ураганен огън. Италианците от 61-ви полк проникват в първата линия окопи на германския 9-ти егерски батальон между котите 1050 и 1020, но са отхвърлени с контраатака с помощ от българската 1/9 дружина. Части от френския 37 колониален полк влизат в окопите на българският 54-ти полк на Васковата височина. Забелязани са и са атакувани, като в окопите започва жесток ръкопашен бой, докато са унищожени.
В участъка „Ройтер” руският 4-ти специален полк успява да заеме височината Дабица (Бомсдорф) и да я задържи до вечерта на този ден. За да бъде върната се подготвя план за артилерийско нападение и контраатака, в която участват от запад германските йегери, а от изток – 6 рота от българския 44 полк. В 20:15 ч. Дабица е окончателно възвърната и така свършва този ден. И на много места противника успява да се добере и да навлезе в нашите предни линии, но крайната цел – пробив на този участък от фронта, не е постигната. Атаките продължават, но вече с намаляваща интензивност от 10 до 18 май, като се редуват артилерийска поддръжка с пехотни атаки.
При Дойран британците, след като са отблъснати с големи загуби на 24-25 април, подготвят новата си атака на 7 май. На 8 май започва артилерийската подготовка с разрушителен огън по предната Дойранска позиция. След това пехотата минава в общо настъпление срещу позиции на 34-ти Троянски полк. През този ден се предприемат две атаки. Успяват проникнат в някои окопи на позициите Кирил и Нерезов, но са отблъснати. На девети май рано сутринта боевете започват отново. Пехотните атаки се редуват с барабанен артилерийски огън. Насочени са главно срещу Борис, но пак Предната позиция се обръща в гробница за англичаните. Загубите им са още по-тежки, отколкото тези на 24-25 април. Само пред позицията по телените мрежи и из окопите са намерени труповете на 25 английски офицери и 1556 войника. Едновременно с нападението на Предната позиция, защитавана от 34-ти Троянски полк са атакувани и заставите на 33-ти Свищовски и 57-ми полк, но навсякъде те са отбити.
На запад от Вардар, в Хумския участък от фронта, противникът са френската 122 пехотна дивизия и гръцката Серска дивизия. Позициите при Яребична се отбраняват от 8-ми Приморски полк. Артилерийската подготовка на атаката започва на 6 май и продължава през следващите 7, 8 и 9 май, като само за последните два дни са изстреляни над 60 хил. снаряда. Нощно време стрелбата продължава с обезпокоителен огън за да се попречи на поправката на окопи и мрежи. На 10 май тръгват в атака два френски полка и една гръцка дружина в първа линия с поддръжка още един френски полк. Успяват да унищожат предните постове и дори да проникнат в част от главната позиция на Голяма Яребична.
На 11 май с контраатака на Приморци и една рота от 83-ти полк тази заета от противника част е възвърната. На 12 май французите заемат предната позиция на височината Малка Яребична. През следващите дни до 18 май отново позициите са подложени на барабанен артилерийски обстрел и атаки. Французите се установяват на Малка Яребична и се окопават там. Малкото придобивки, които противникът успява да достигне са нови позиции по линията на предните постове и височината Малка Яребична, като заплаща с това със 700 души убити (вкл. двама дружинни командири), 1200 души ранени и над 120 хил. изстреляни снаряда.
На Доброполският участък, централната цел на Съглашенското командване през май 1917 година, българската отбрана е поета от 2/3 бригада (29-ти Ямболски и 32-ри Загорски полк) с придаден към нея 10-ти Родопски полк. До 7 май там цари затишие и отбраната е в процес на смяна – 29-ти Ямболски полк се изтегля към Кавадарци за почивка. От там на запад вече се вижда започналият артилерийски огън в Завоя на Черна. На 8 и 9 май той се изсипва и по позициите на Добро поле – най-вече по предните позиции Власиевата и Боруна (Симеоновата височина).
На този малък участък сърбите изсипват над 15 хил. снаряда. Успяват за завладеят Боруна. На 10-11 май противникът се опитва да разшири своя участък към Канарите и Добро поле, отново подкрепени с ураганен огън от над 10 хил. снаряда. На Власиевата височина остават живи само 14 души с един отдельонен командир преди да ги изтеглят от там. Сърбите се настаняват там и се насочват към Скалистата и Сипкавата. На 12 май се провежда контраатака за да се възвърнат загубените височини. На 13 май отново се изсипва барабанен огън по Канарите и Добро поле. Противникът се вдига на три поредни атаки към участъка в опит да го превземе, но всички те са сломени. Стига се до ръкопашни боеве с бомби, ножове и приклади. Всички последващи опити от 16 до 20 май не постигат нищо. От пленници се разбира, че срещу Доброполският участък е действала Вардарската сръбска дивизия. Най-кървавите атаки срещу Канарите са проведени от Дринската, а срещу 30-ти Шейновски полк е била Шумадийската дивизия.
На 23 май 1917 година ген. Сарай издава заповед за спиране на цялата офанзива на Македонския фронт.
