Образът на българската майка бива често възпяван и увековечаван в редица български стихотворения. Тя е силна, любяща и готова на всичко за детето си. Такава е и майката на гениалния български поет и писател Иван Вазов. Тя ражда 9 деца, голяма част от които доживяват да се превърнат в истински герои за България. Ролята на майката е безспорна, самият Вазов нееднократно признава нейните заслуги за неговото оформяне като характер и човек. Ние от „Българска история“ решихме да ви покажем едно негово гениално стихотворение, посветено именно на майка му. Поезията е изпълнена от искрени, истински и съкровени чувства, типични за стила на патриарха на българска литература.
Майка ми
В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде –
ти два пъти ми майка беше!
