Александър Цветков Геров (1919 – 1997) е български поет, писател и журналист. Завършва право в Софийския университет. Участва в конспиративна дейност през 1944 година, за което е арестуван
Александър Геров е един от българските поети, считани за луди. Прочута е случката, когато веднъж излязъл от къщи чисто гол и се качил в колата си. След зрелищно преследване по софийските улици, успели да го заловят и да го транспортират до лудницата на 4 – ти километър. Самият Геров признава в интервюта, че е правил няколко опита за самоубийство.
За първи път публикува проза в един сливенски вестник, когато е само на 11 години. От малък сътрудничи на детски и ученически издания. Поезията му е подчертано философска, разсъдъчна, екзистенциална. Александър Геров е автор и на произведения за деца.
Любовните си стихотворения посвещава единствено на съпругата си Тамара, с която продължава да общува и след смъртта ѝ. Представяме ви едно от тези стихотворения, наречено „Любов”, част от стихосбирката „Смърт”:
ЛЮБОВ
С лице от странен блясък озарено
ти в своите очи ме потопи.
Докосна се ръката ти до мене
и камъка в сърцето ми стопи.
По моите черти тъй уморени
отново мина малко светлина.
И се събра безкрайната вселена
в спокойните контури на деня.
И дълго аз те носих във сърцето си.
Под клепките ми нощем спеше ти.
В зори се вслушвах как тупти сърцето ми
и скачах от кревата с весел вик.
А после избледняха наште думи,
изстинаха горящите уста.
И угаси се чудното безумие
в разкритата лъжа на любовта.
Сега отново здания и улици
ще се въртят в безсънните нощи.
Ще се въртят пред мене пак учудени
зелени, сини, шарени очи.
Така от скок на скок, в самоизмама,
срещу смъртта отиват мойте дни…
Въртете се, студени черни здания!…
И ти, земя, глупешки се върти!
