„Биляна платно белеше
на Охридските извори.
Отдолу идат винари,
винари белоградяни.”
Днес Билянините извори са една от най-големите атракции в Охрид. Разположени са на 2 км. от центъра на града. Водата им има лечебна сила. Според мълвата, който стъпи върху един от камъните и се завърти три пъти обратно на часовниковата стрелка, ще се подмлади с 10 години.
И до ден днешен екскурзоводите разказват за любовта на цар Самуил и девойката Биляна. Те, според легендата, са се срещнали именно край изворите.
А цар Самуил е същият онзи наш цар, за когото византийският историк от XI век Йоан Скилица пише, че бил войнствен, не можел да мирува, а византийският поет от X век Йоан Геометър го сравнява с комета и страшен вихър, който гори всичко пред себе си.
Това е същият Самуил, за когото повече от хиляда години след онзи 6 октомври, ние българите не можем да преглътнем буцата в гърлото заради царя, който, кален в кървави битки, не издържа гледката от върволиците ослепени български войници и сърцето му спира.
Девойката, Биляна, героиня на Димитър Талев от романа „Цар Самуил”, е дъщерята на богомила Дамян. Легендата разказва, че със Самуил се срещат и се влюбват един в друг. Той я води в новопостроения от него град Преспа. Там Биляна живее в къща на остров. Биляна забременява и ражда момченце Давид.
При все това обаче, по онова време цар Самуил има вече законна съпруга на име Агата. Тя е гъркиня, дъщеря на Йоан Хрисилий, византийският протевон (кмет) на град Драч. Сключването на брака й със Самуил се отнася към 970 – 973 година. От това съжителство се раждат Гаврил Радомир, Мирослава, Теодора-Косара и още две дъщери с неизвестни имена.
Но според други извори от първия му брак с Косара Хриселийска са дъщерите му Мирослава, Теодора-Косара и Деница.
В романа си Димитър Талев разказва за тяхната любов. Самуил се увлича по Агата едва след като ги сгодяват. Баща й намалява ден след ден зестрата, която предварително обещал да даде на щерка си в пари, облекло и украси. Накрая я изпраща на жениха с любимата й арфа и само с най-необходимите вещи. Агата е около 3 години по-голяма от него. Още в началото на брака си те спорели и се препирали за много неща, важни и маловажни. „Младият войвода се горещеше повече, а щерката на драчкия протевон му противопоставяше своята студена сдържаност, в която понякога проличаваше презрителна надменност и дори скрита враждебност.”
Агата е бясна когато научава за изневярата на съпруга си. Тя праща братята си да убият Биляна. По-малкият брат на Агата прострелва Биляна с лък, но тя не умира. Оставайки парализирана, решава да избяга от Самуил, за да не вгорчава повече живота му. Самуил дълго време я търси, когато най-сетне я намира, вдига я и я понася на ръце, но тя умира в прегръдките му.
За написването на трилогията за Самуил Димитър Талев използва редица исторически източници с цел да защити българския произход на царя. По време на писането й той се консултира със специалистите по средновековна история Димитър Ангелов и Бистра Цветкова. Талев споделя:
„Исках моят роман да има познавателно значение, да бъде щит на историческата правда и съкрушително оръжие срещу някои лъжеисторици в Скопие, които се опитват да фалшифицират историята…”
Трите книги са писани в периода 1956 – 1960 година. Оригиналното заглавие на трилогията е „Цар Самуил Български”. Безмилостната цензура обаче, налага книгите да излязат под името „Самуил”, защото в романа се говори за обединени България и Македония.
Една от дъщерите на Самуил Теодора Косара взима примера на баща си – да следва повика на сърцето си и се преборва за истинската си любов. Нейната любовна история звучи като приказка, достойна за филм. Съдбата я среща с един затворник – сръбският княз Йоан Владимир, който е заловен след битка с баща й в Преспа – цар Самуил.
Един ден, по време на страстната седмица, тя слязла в подземието на тъмницата. Била известна с милосърдието си, защото често навестявала пленниците и затворниците, за да се погрижи за тях и да измие нозете им, подражавайки на Христовото смирение. Този обичай бил взаимстван от Византия, където всяка година, навръх Великден императорът измивал краката на седем от най-бедните просяци.
Когато в тъмницата княгинята неочаквано се натъкнала на младия мъж, сърцето й трепнало. Поговорили. Тя изпитала жал за похабената младост на мъжа. Направо от затвора се втурнала към баща си и коленичила пред него с молба да я венчае за Йоан-Владимир. Умолявала го, дори заплашвала според средновековните летописци. Самуил склонил, защото Косара била неговата любимка и той нищо не можел да й откаже.
Заповядал да изведат пленника от тъмницата и след като го нахранили и облекли в княжески дрехи, той дал благословията си на двамата.
След като на 6 октомври 1014 година Самуил умира, на българския престол се възкачва синът му Гаврил Радомир. През следващото лято той е подло убит по време на лов от братовчед си Иван Владислав. Като се качва на престола Иван Владислав започва да разчиства всички около себе си – убива жената на Гаврил Радомир и ослепява най-големия му син.
Страхувайки се от зет си, Йоан Владимир решава да отстрани и него. Поканил го на среща.
Теодора Косара предусетила, че не канят съпруга й за хубаво и решила първо да отиде сама. Иван Владислав посрещнал братовчедка си с почести, но не я пуснал да си тръгне. Пак отправил покана към съпруга й. Той пристигнал, но първо се отбил в църквата. Бидейки нетърпелив, Иван Владислав наредил да обградят храма. На излизане сръбският княз бил мигом посечен.
Според преданията, тогава станало чудо – мъртвецът се надигнал, взел в ръце отсечената си глава, влязъл в храма, легнал пред олтара и там издъхнал. Косара го погребала с почести, превърнала двореца в манастир, а самата тя станала монахиня.
Когато умира, дъщерята на цар Самуил е погребана до краката на любимия си.
