„На пътя между кръчмата и Хорозовата мелница беше се спряла една каруца, готова за път. Из улиците и през дворищата тичаха жени … Горе на баира се виждаше къщата на Албена.”

С дъх на „Старопланински легенди” е утрото, посрещнато на площад „Голямо бърдо”, пред родната къща на „мълчаливеца”. Можем да разберем защо Йовков е наричан така от приятелите си едва след като усетим атмосферата  на неговия вътрешен свят, която никъде не е толкова жива, колкото в люлката на неговото детство  – Жеравна.

11Човек може да стои на хълма пред високата каменна ограда на Йовковата къща с часове и да съзерцава сгушените в ниското възрожденски къщи, прочути с изящните си дърворезби. Но щом прекрачи прага и стъпи в изпълнения със зеленина двор, седнал на стол и потънал в мисли, целият от камък, го посреща вече порасналият образ на Йовков. Паметникът, поставен точно срещу вратата на къщата, запълва празнотата на онова присъствие, което повече от век липсва в живописната Жеравна.

Къщата, в която писателят прекарва първите 13 години от живота си е скромна.  Едноетажната, състояща се от антре и две стаи,  постройката е  обявена за архитектурно-строителен паметник от Държавен вестник през 1978г., а като музей функционира от 1957г.  Уют и спокойствие внушава къщата, погледната отвън. Големите прозорци на лицевата и фасада създават усещането за просторност, въпреки ниското и малко на площ строителство.

В антрето, през входната врата на къщата, мълчаливо наблюдава  друг образ на Йовков, оргаден с богато изографисана дървена рамка. Входното помещение е малко, застлано с черга, с по-бедна на цветове от типичните за региона килими шевица.

Антрето отвежда до другите две помещения. В едната стая – спалнята,  са представени характерните за този край мебели и посуда. Килимите са по-пъстри, с по-богати шевици. В това помещение е домашното огнище, а в единия ъгъл може да видите облеклото на жеравненската жена. Надали подредбата е била точно тази и в далечните години от края на 19-ти век, но от пресъздаденото може да се добие представа за бита и света на твореца по онова време, устроен в дома му.

14влизането си във втората стая ще стъпите в творческите одая, макар и не за това да се е използвало помещението в миналото. Сбирката от Йовкови произведения е изложена в стъклена витрина в дясно от вратата, но сред сборниците на почетно място е „Старопланински легенди”, чиито разкази са вдъхновени от родното място на „майстора на късия разказ”.

Най-забележителният предмет в стаята е писалката, с която Йовков пише „Старопланински легенди”. Тя е поместена в стъклена витрина вдясно от картата, на която са обозначени местата и къщите в Жеравна, на които авторът е посветил „легенда”.

Макар и малка, в къщата е отредено място за голям, богато изографисан иконостас. По всичко личи, че духовността в била на почит в семейството. Това обстоятелство, заедно с всички останали морални устои, скътали се в някое ъгълче или предмет от къщата, са дали своя принос за формирането на Йовков като човек и творец.

На излизане от постройката вече много от Йовковите герои са оживели в представите, взели своя пламък от домашното огнище, от светлината отразена в иконостаса, от снимките в стенните рамки от дърво, от пожълтялата хартия на книгите и от изгледа от къщата към низините на селото.

Днес калдъръмената уличка, слизаща от къщата към селото, е окичена с килими и тъкачни изделия, а техните майстори са най-топлите и разговорливи хора, които ще срещнете в селцето. Задължително ги заговорете, защото те са пазители не само на българската самобитност, но и предания и легенди, които все още не са разказани на страниците на никой учебник или книга.

 „И каруцата бързо потегли”… Така завършва разказа си „Албена” един от най-великите български писатели, които времето познава – Йордан Йовков.

Така завършваме описанието си и ние, с надежда повече от вас, ако все още не са, ще посетят родното му място, за да изживеят своята „старопланинска легенда”.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

1 коментар

Отговор