Представяме на вашето внимание откъс от репортажа на германския военен коресподент Ханс Фишер, познат в средите на немската журналистика с псевдонима си Курт Арам. Той е роден през 1869 година в малката градче Ленеп, днес предградие на Ремшайд. Арам е редактор на изданието „Berliner Tageblatt“, съиздател на литературното списание „März“, както и автор на поредица от романи.

През 1912 година Курт Арам се озовава на Балканския полуостров, наричан често по това време „Барутното буре на Европа“, поради динамичните събития, разиграващи се по тези географски ширини. Той разказва за Балканската война и в частност успехите на Българската армия, съпътстващи целия военен конфликт. Желаем ви приятно четене!

„Българите атакуваха с невероятно презрение към смъртта. По цели полкове отведнъж се откъсваха и се хвърляха в огъня, без да мислят за прикритие и даже без да стрелят. Само на нож.

Биеха се като вбесени и смъртта за тях е нищо. Мълчаливо, с насочени щикове се спускаха към фортовете. А дъждът вали и вали. Мини експлодирваха и разкъсваха напредващите. По цели редици падаха българите, мълчаливо, без ох. Телени мрежи се изпречваха. Напред, напред!

Бият се човек срещу човек. Не стрелят, а се душат, прехапват си гръкляните, бият се с приклади, саби, крака и зъби и се мушкат с щиковете. Това всяваше дива уплаха у редифите – турското суеверно опълчение.

А дъждът вали и вали. Минава се през полета, осеяни с трупове и леш, през реки, почервенели от кръв. Хиляди бяха загинали по тези хълмове. А дъждът вали и вали. От дни вече войниците нямат сух конец на гърба. А сън – кой помни какво е сън? Напред, напред!

Сред бури и дъждове, по пътища, които вече не са пътища, а блата – мълчаливо, без звук да издаде, пехотата си пробиваше път. А дъждът вали и вали. Когато конете изнемогваха или се плашеха от трясъка, то войниците се впрягаха и теглеха оръдията.

Турците отстъпваха, отстъпваха пред този страхотен мълчалив неприятел. Напускат позициите, без пушка да е пукнала, и бягат. Избухнала е необикновена паника, пред която офицерите са безсилни. И тази паническа уплаха се разливаше като бързо действаща отрова. И сега вече спиране няма. А дъждът вали и вали.

Махмуд Мухтар паша на кон се отправя към бойната линия и насреща му тичат с крясъци куп редифи. Генералът вади саблята и почва да сече. Свитата му също сече, стреля, тъпче с конете и някои от бягащите се спират и почват да стрелят, ама си изпукват патроните на халос. Генералът се носи в кариер из полето, дава заповеди, тика напред…

Баща пред четиримата си сина, участници в Балканската война – трима от тях загиват.

А войниците и офицерите, обезумели, мислят само за спасението си. Без видима причина една голяма армия внезапно се хвърля в див бяг, зарязва всичко и изхвърля от себе си всичко, което пречи на бягането. Тук има само един закон: спасявай се, ако ще и светът да загине!

А дъждът вали и вали. Разхвърляно се търкаля цялото съоръжение, всичко е зарязано. Топовете са потънали в калта. Артилеристите са разпрегнали конете и са избягали с тях.

С войниците бяга и селското население. В дълги редици с жени и деца, в биволски коли се нижат сред войниците и увеличават бъркотията. Полуголи разплакани деца, плачещи жени шляпат боси в калта.

Хаос докъдето очи виждат. Влачи се на юг и завлича в широк поток отчаяни, викащи, ранени, умиращи, изгладнели, окаляни войници, селяни, жени и деца, като голяма тинеста река – влачи се безспирно по полето сред проливния дъжд.

Наоколо горят селата. Навсякъде трещят топовете. Навсякъде мъкнат ранени, мокри и премръзнали. Няма санитарни коли; няма даже вода за измиване на раните.

Гърмеше и се святкаше, бушуваше необичайна за сезона буря. Турците викаха: „Аллах ни наказва!“

А смелостта и презрението към смъртта у българите растеше и след първите успехи достигна до гигантски размери. Българите не усетиха бурята. Буйстваха като поток, който всичко завлича. Спиране нямаше. Колкото и да паднеха, празнините незабавно се попълваха.

Офицерите и генералите даваха заповеди за спиране, за връщане, за да не се дават излишни жертви – никой не ги слушаше. Този поток не можеше да бъде спрян. Нямаше земна сила, която би могла да го отклони.

Напред през животински трупове, напред! Най-много да отстъпи една крачка встрани, за да не сгази гърчещия се още. Напред, напред!

А дъждът вали и вали. В тези часове не остана никакво размишление, никакво себепредпазване, никакъв план. Само напред и напред!

Който от българите остана жив, имаше само една мисъл: Цариград!“

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Героизмът на Българската армия през погледа на един немски военен кореспондент
4.7 от общо 280 глас(а)
Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.

12 КОМЕНТАРА

  1. Моя прапрадядо е бил там!Загинал е за родината….накрая няма нито Одрин,нито Охрид!Поне Кавала да ни беше останала!

  2. Много добра статия, жалкото само е че през последните 30 години никои не си направи труда да вложат малко пари в кино индустрията относно българската история, за да се помни, защото аз имам чувството че почти никой не чете вече, поне така щеше да стигне да по-голяма аудитория. Българите имат нужда да знаят че въпреки вековните робства повече от половината ни история е величествена.

  3. Моят прадядо също е загинал там. Направо настръхнах като четях редовете. Било е както го е описал Вазов в „О,Шипка“:
    „всеки гледа само да бъде напред
    и гърди геройски на смърт на изложи,
    и един враг повече мъртъв да положи.“

  4. Този,който се изненадва от този див,свръхчовешки героизъм на нашите момчета на времето,то той просто не познава своята кръв.Защо ли тогава тези корави,мъжки Българи,в яда си са разпердушинили така „непревземаемия“ Одрин?Много просто-у дома , ги е очаквала с децата си една не по малко мъжка,влюбена в тях,желязна Българка,при която те са били по-съгласни да се завърнат мъртви,отколкото усрани!Аз мисля,че те са правили единствено правилния избор-най трудния!Единствено правилния,ама не за кого да е,а само за нас-БЪЛГАРИТЕ!Сами може да си представите,колко общо имат с тези наши,велики деди,сегашните ни сънародници-писачи на учебници по история за нашите Блгарчета.Те,вместо да поместват там велики текстове,като горепредставения,предлагат на децата ни за четене една ФАЛШИВА БОЗА!

  5. Българио, за тебе те умряха,
    една бе ти достойна зарад тях,
    и те за теб достойни, майко, бяха
    И твойто име само кат мълвяха,
    умираха без страх.

    Не е нужен коментар !!!Едва ли някой би могъл да обобщи по добре Българския героизъм от дядо Вазов.Е за англичаните го е онагледил брат му ген. Владимир Вазов, но за съжаление тази част от ИСТОРИЯТА ни не намира място в учебниците на децата ни писани от ….близци.

  6. Тялото ми настръхва лато чета тия редове… Жалко е, че сега сигурно единици ще са такива родолюбци, готови на саможертва. Надали децата ни ще научат някога истинската история на нашата мила родина, за да спрат да бягат навън…

    • Аз понякога си мисля, че навън имат по-голям шанс да научат истинската българска история отколкото в България

  7. Бог да Ви благослови свещеното начинание,г-н.Мишев!Рядко е вече, да се намери толкова млад и родолюбив младеж!Дерзайте!

Отговор