Кръстьо Пишурка — възрожденецът, който постави основи на българската култура

2
1632
Кръстьо Пишурка

В българската история през епохата на Възраждането се наблюдава стремително оформяне на българската интелигенция и буржоазия. През този период сред народа се открояват имена на герои, малки и големи, подвизите на които са от различно естество, но са безспорни. Това са хора, обикновени, но с цялостната си дейност те посвещават живота си на една кауза –  пробуждането на българския народ, забравил своите ценности след векове на османско иго. Един такъв герой е българинът Кръстьо Пишурка, виден български учител, театрален деец, преводач, поет и народен будител.

Кръстьо Пишурка
Кръстьо Пишурка

Кръстьо Пишурка е роден на 24 август 1823 гогина в град Враца. Произлиза от виден врачански род с много книжовници в историята си, откъдето идва и прозвището Пишурка (пишещ, книжовен човек). Под напътствията на първия си учител Константин Огнянович, Пишурка продължава обучението си в Софийското елино-греко-словено българско училище, после в гръцкото училище в Пловдив и гръцката гимназия в Куручешме (Цариград). Там той добива едно завидно за времето си образование и овладява редица чужди езици.

Образовал се в гръцка културна среда, Пишурка остава предан на своята българска същност и принадлежност. През 1847 година се завръща в родния си град Враца и става учител в най-старото и прочуто врачанско училище – Възнесенското, като си поставя за задача да модернизира и разшири дейността му. Българинът прилага гръцките методи на обучение, но с оглед нуждите на българчетата, като разделя учениците си на класове и въвежда класното обучение. В края на учебната година Пишурка провежда успешно и първия в града публичен училищен изпит.

При все безспорните успехи на младия и начетен българин, гръцкият епископ Агапий във Враца започва да чувства застрашено разпространението на гръцката култура. През тези години гръцкото духовенство целенасочено разпространява своята писменост и култура сред населението и немалко българи започват да се гърчеят. Дейността на учителя притеснява епископ Агакий и духовникът с правата му, дадени му от гръцката Цариградска патриаршия, прогонва Кръстьо Пишурка от Враца.

Когато в дунавския град Лом научават за съдбата на врачанския учител, ломските първенци веднага изпращат покана към Пишурка да заеме поста на учител в новоизграденото там училище, която той приема без колебание.

Скоро след започването на учебната година българският учител прави следваща голяма крачка в развитието на ломското училище и на учебното дело в България като цяло. Пишурка поставя надпис „Читалище“ над вратата на една от училищните стаи. Вътре лично нарежда собствените си книги на български, френски, немски, руски, сръбски и гръцки език, които са несъмнен знак за енциклопедичната му начетеност, а делото му е показател за отдаденост и благородство.

Наред с учебните и читалищни дела, Пишурка се отдава и на поетичните си влечения. През този период той създава стихотворенията си “Славей”, “Плач Вратци”, “Стихове на светаго Димитрия”, “Погребението на Петракия Видинца” и “Песен горчиво издишам”, “Ново побратимство”, “Митр младо козарче” и Песен за “Днес ся вси драго веселат” и много други, отпечатани в “Цариградски вестник” през 1849-1850 година. За него историците казват, че

„талантът му е съвсем скромен, стихотворенията са лишени от качества и са сред типичните стихоплетски изяви на просветителския (даскалски) тип поезия“.

„И дори произведенията му да не се отличават с особени художествени качества, те постигат целта си – просвещаването на обикновените българи, които с интерес и увлечение ги четат, за което свидетелстват многобройните спомоществователи на книгите му от всички краища на страната.“

През 1849 година през град Лом на път за Шумен минават унгарските изгнаници – революционери Лайош Кошут, ген. Бем. Домбровски и Месарош, с които Кръстьо Пишурка има удоволствието да се срещне лично. Макар и мимолетно, познанството става известно на турските власти. Когато през следващата 1850 година в Белоградчишко, Ломско и Кулско избухва въстание, сред арестуваните е и Пишурка, като е принуден да напусне Лом. За известно време (1850-1851 г.) Пишурка се завръща и учителства в родната си Враца, след което отново се установява в Лом.

След завръщането си в Лом Пишурка отваря частно училище, в което се записват множество ученици. Така общинското училище остава почти без деца, което принуждава първенците на града да възстановят Пишурка на стария му пост. Училището възобновява и читалищната си дейност. В подновените сбирки се разискват статии от “Дунавски лебед” на Раковски, чете се книгата на Йован Раич “История южних славян” и други.

Лом се нарежда сред пионерите на читалищното дело в България. През 1856 година за читалището в Лом е наета отделна сграда, в която са разкрити читалня, библиотека и кафене. Официално читалището е открито на 23 април 1856 година под името “Постоянство“. То привлича не само учениците, но и техните родители. В него се четат поучителни четива, слушат се сказките на Пишурка, коментират се политическите и злободневните новини. По този повод през 1857 година българският учител издава в Белград “Аделаида, алпийската пастирка”, с посвещение на ломското читалище.

Читалище "Постоянство"
Читалище „Постоянство“

През същата година Пишурка замисля и осъществява първото театрално представление в града, което ще бъде и второто в страната. По това време в Лом се установява врачанинът Ангелаки Йованчов, който отваря кантора за износ на вълна, храни, кожи и добитък и наред с фамилните търговски сделки дейно участва и в обществения живот на града. Изборът за ломския спектакъл пада върху „Многострадална Геновева“ – сантиментална пиеса с религиозно съдържание, възхваляваща феодалното рицарство. Пишурка превежда пиесата специално за случая и двамата с Йованчев играят главни роли. (Пет месеца по- рано чехът Йозев Майзнер поставя първата в страната пиеса, дело на Сава Доброплодни „Михал Мишкоед” в град Шумен.) Приносът в театралното дело на Пишурка е, че освен изпълнител на главната роля, той сам режисира спектакъла и така се явява първият български режисьор. Когато представя за първи път “Многострадална Геновева“ на 12 ноември 1856 година, тя бързо покорява сърцата на българските селяни. Сред публиката тогава са английският консул от Калафат Г. Дейвист, чужденци и любители на театъра от Видин.

По-късно същата година, на 12 декември, в ломското читалище се поставя преведената от гръцки пиеса “Велизарий”. Представлението се посреща с изключителен възторг от населението, но турските власти го приемат като призив за бунт. Пишурка и останалите артисти са арестувани и лежат три месеца във видинската крепост.

Освободен точно преди края на учебната година, Пишурка се завръща в ломското училище и провежда “изпитание” на възпитаниците си, което преминава блестящо. По случая “Цариградски вестник” отбелязва:

„У Лом, който седеше от толко години в тъмното и потаен в незнанство, като съградиха едно взаимно училище неговите жители и въведоха един от Враца учител, именен Кръсто, сподобиха се сега на 1-й септемврия испитание първий път да видат на своите маловръстни дечица”.

Според някои източници, в началото на Кримската война Раковски гостува на Пишурка в Лом, а впоследствие е арестуван във Видин. Този случай е повод турските власти отново да го обвинят в подмолна дейност срещу държавата. Жителите на града се застъпват за Пишурка и го спасяват от наказание. По време на войната Пишурка обикаля селата и увещава българите да не оставят родните си места и да не се преселват в Русия, защото руското крепостничество не е по-добро от турския господарлък и че „тамо е пустиня”, каквито са думите на Раковски.

След войната Пишурка продължава просветителската си дейност. Той става представител на издателството на Христо Г. Данов и открива книжарница в Лом.

Враговете на Пишурка обаче не спират да търсят поводи, за да го тормозят. Така той е задържан във връзка с убийството на съгражданина си Никола Войводов на парахода “Германия” през 1867 година. Повод за ареста е и новината, че същата година в Лом е създаден революционен комитет.

Въпреки трудностите, страстта към театъра у Пишурка не умира. През 1870 година превежда пиесата “Изпаднал търговец или смъртна жертва”, която е поставена в Лом, а през същата година е играна и в Самоков с отново последвали притеснения и терзания.

Влечението си към театралната дейност Пишурка продължава и чрез създадения от него църковен театър, където се представят драматизации по библейски сюжети, като “Рахилин плач”.

При все изпитанията и несгодите, Пишурка оставя след себе си забележително книжовно наследство на България. Той издава “Сбор от български песни” в Браила през 1864 година и “Кудкудячка или разни морални стихове и приказки” във Виена през 1871 година. Преводите и компилациите, които той нарича “побългаряване”, включват “Аделаида, алпийската пастирка“, издадена в Белград през 1857 година, “Опелото на Исуса Христа“ в Русчюк от 1869 година. Издава още “Момина китка или книга за секого“ във Виена през 1870 година, “Буквар за изучаване на българския язик за дятцата.” през 1871 година и последния му преводен труд “Рахилин плач“ в Белград от 1872 година.

Паметник на Кръстьо Пишурка в град Лом
Паметник на Кръстьо Пишурка в град Лом

В Лом Пишурка се запознава със съпругата си – учителката Ангелина Първанова. От брака им се раждат пет деца – Александър, Виктория, Стефан, Марийка (която умира като дете) и Грозданка.

Изключителна заслуга на Пишурка е, че той не само съчинява и побългарява, но и разпространява книжовните си трудове из целия Северозапад. Много от чуждите творби той превежда с оглед на нуждите на българската действителност. С цялостната си дейност Кръстьо Пишурка цели пробуждането на българите и тяхното ограмотяване.

Пишурка умира на 6 януари 1873 година в град Лом. В последния си път той е изпратен със сълзи от “всяка народност в града” се казва в некролога му, съчинен от учителя Никола Попов Панагюрец и публикуван във вестник “Ден”.

„Учител, стихотворец, основател на читалище и театър, драматург и театрален деец, Кръстьо Пишурка още приживе си спечелва името на просветител, издигнал Лом в един от първите центрове на българската култура. Многостранната и всеотдайна работа на Кръстьо Пишурка в полето на книжовността и просвещението е забележителен влог в българската национална култура“ – смята Валерия Тарашоева. За нея Кръстьо Пишурка е една изключително надарена и талантлива личност, получила завидно за времето си образование, ерудит с енциклопедични знания. „Не съм знаела, че е пеел великолепно – казва историчката. – Свирил е виртуозно на цигулка. Бил е прекрасен оратор… Ние, врачани, можем само да съжаляваме, че обстоятелствата, каквито и да са те, отвеждат Пишурка в Лом и ни лишават от възможността да се гордеем с първото българско читалище, първото театрално представление и първото женско дружество в България, но ни остава утешението, че Враца е родният му град, а той е наш съгражданин“.

Личност, съчетала в себе си ерудиция, дарование и находчивост, Пишурка привнася забележителен влог в националната ни култура.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Кръстьо Пишурка — възрожденецът, който постави основи на българската култура
4.4 от общо 17 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

2 КОМЕНТАРА

  1. Изчерпателна, доколкото е възможно, интересна, поучителна, но колко ученици знаят за Пишурката и дали фактите за неговия живот имат някакво значение за израстването им като личности и патриоти?

  2. Статията е хубава,но си личи, че авторът се не е запознал с темата за читалищата! Ломското читалища съществува от 1848г., а представлението е първото в страната/ отбелязано в „Цариградски вестник“/!

Отговор