Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Крепостта “Перник”, много често наричана грешно Крепост ”Кракра”, се намира върху скалистото плато на хълма „Крепок” в югозападната част на град Перник, между кварталите Дараците, Варош, Кристал и местността на хълма “Кървавото”. Разположена върху площ от близо 50 дка, тя е една от най-големите крепости в България, служила едновременно като укрепление, резиденция и важен център.

Изображение на бог Дионис

Мястото на крепостта било със силно стратегическо значение.  Първото укрепване с крепостни стени започнало след средата на ІV в.пр.Хр. Тук по старогръцки образец била изградена елитна крепост с отбранителни кули и съоръжения, дворцов комплекс и светилище на бог Дионис. Играла е ролята на стратегически династичен, военно-политически, търговски и културен център на земите по Горна Струма. Районът бил обитаван от племето агриани, което било известно с отличните си умения като рудари и елитни бойци. Античните старогръцки историци споменават и името на най-изявения им цар – Лангар, съюзник на македонските владетели Филип и Александър Македонски.

През ІV-VІ век върху хълма Кракра съществувало неукрепено селище, чийто основен поминък били скотовъдството и рударството. В близката му околност били изградени три големи антични църкви. Пет отбранителни антични крепости охранявали района и пътищата по Голо Бърдо. През VІ век те и целият Горнострумски район били опустошени при нашествията на славяни и авари, а след това били изоставени.

Крепостта „Перник” е създадена  около 809 година, когато Крум присъединява към българските земи териториите на днешна София и околностите, а по времето на сина му – хан Омуртаг, Перник става гранична крепост. На хълма била изградена здрава твърдина, управлявана от български боляри. Тогава именно били издигнати двойните стени и правоъгълните кули. Най-големия си разцвет твърдината достига през IX – X век, за което свидетелстват откритите при разкопки монети и печат на цар Петър (927 – 970 година). За първи път името на Перник се среща в апокрифната българска летопис. Наименованието на крепостта във вариант “Периг“ се споменава и в народното житие на Иван Рилски, датирано през ХІІ век. В него се споменава, че светецът отседнал в каменисто място край Струма. Предполага се, че това е хълмът „Кървавото”, намиращ се на другия бряг на река Струма.

Въстановка на крепостта „Перник“

Перник е претърпял разрушително земетресение около 1063 година при три последователни труса. Разрушенията били много големи. Крепостните стени на Перник и сградите били изградени наново. Крепостта продължила да съществува до 1189 година, когато била напусната и превзета от сръбския жупан Стефан Неман, който още от 1185 година успял да завладее територии от Ниш до Средец. По негова заповед крепостта била разрушена и изоставена. По време на византийското владичество до земите около Перник достигали набезите на нормани, узи, кумани и печенеги, а в края на XII век през тях преминала една от колоните на III кръстоносен поход (1189-1192 година) на Фридрих I Барбароса. В пределите на Втората българска държава Перник е от 1204  година по времето на Калоян, когато България се разширява значително.

Крепостта е една от големите български такива. Оградени от крепостните стени са били около 50 декара. Каменната стена, обграждаща крепостта, е изградена от две зидарии с ширина 1 м  и върви по естествените очертания на хълма, върху който някога се е разполагал центърът на административна област Перник. Тя е с обща дължина около 800 м. За съжаление при възстановяването на стената, новата зидария е вървяла ту по външната, ту по вътрешната зидария на стената и е загубен уникалният и автентичен изглед на крепостната стена. В североизточната част на крепостта се намира нейната главна порта, зад която започва и основна улица на „града“.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Административни, стопански, жилищни и религиозни сгради изпълват вътрешността на твърдината, а двойните стени са подсилени от три правоъгълни кули. В границите на крепостта съществуват 6 църкви и параклиси, заради които хълмът бил наричан освен “Крепок и “малката Света гора”.

паметник на Кракра Пернишки

Безспорно е, че Средновековния Перник е управляван от много умни и далновидни управници, които изградили на скалистия хълм „Крепок”, град с процъфтяваща култура, търговия и отбрана. Един болярин обаче остава в народния спомен като „Защитникът на Перник и България”. Неговоти име е Кракра. За произхода на Кракра Пернишки и за неговия живот почти нищо не се твърди със сигурност. За личността му се съди по съвсем кратки съобщения на някои хронисти и историци, както и по запазените легенди за него.

Като изхожда от името на Кракра, Васил Златарски допуска, че войводата не е избиран от средата на местните славянски родове и задруги, тъй като самото име „Кракра“ говори за неговия български произход. Като се съпостави с имената на българските канове Телериг, Кардам, Омертаг , не може да се отрече фонетичното езиково родство между тях, чийто прабългарски произход е неоспорим.

Има две предположения за пътя, по който Кракра или неговият прадядо са се озовали в Перник. Първото е, че родът води началото си от времето, когато Пернишките земи са присъединени от Омуртаг към Българската държава. Второто допускане гласи, че Кракра е един от многото източнобългарски боляри или болярски синове, избягали при завладяването на Преславска България от византийския император Йоан Цимисхи.

Не се изключва и вариантът той да е дошъл от Средец заедно с дръстърския духовен глава Дамян. Легендите свързват името на Кракра с по-късно време. Знае се, че при първото нашествие на Киевските руси от север (968 година) и на ромеите от юг много от източнобългарските боляри потърсили убежище в Западна България, където управлявали синовете на комит Никола. Легендарни са двете големи обсади на Перник. След като голяма част от Царството вече е покорена, Кракра се обявява за независим владетел и заедно с подчинените си 33 крепости се опитва да удържа византийските войски. Прави опит да установи дипломатически връзки с печенегите, но до общи военни действия не се стига.

Кракра е възпят в много народни песни в Граово, както и от П.Р. Славейков в епоса “Кркара Пернишки” и дори от “патриарха на българската литература” Иван Вазов, който пише поемата”Самуил или мечтания на Перник”. Някои краеведи дори изказват мнение, че първообразът на Крали Марко, много популярен в Пернишко, е самият Кракра.

Автор: Христо Спасов

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Крепостта Перник и нeйният най-виден управник Кракра
4.6 от общо 27 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор