Клисура – градът на Боримечката

0
1463

„Задължителни дестинации“ е рубрика, в която ще представяме на Вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочим и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме Вашите предложения за рубриката!

Клисура 2В Южна България на около 25 км от Копривщица, в непосредствена близост до Сопот, Карлово и Калофер, се намира град Клисура, известен най-вече със славното си участие в Априлското въстание и жертвеноготовността и решителността на своите обитатели.

Според легендите градът възниква като колибарско селище, намиращо се под билото Козница, което свързва Средна гора и Стара планина. През 16 в. жителите му се преместват 4 км източно, защото старото селище, разположено на пътя Пловдив – София, е подложено на набези. Част от клисурци стават дервенджии – пазители на прохода.

Популярността на града не се дължи само на събитията от Априлската епопея. Там са родени редица известни личности, сред които и Никола Караджов. Той представлява клисурци на събранието в Оборище, където е избран за секретар и член на комисията, която определя реда на въстанието. На връщане той се придвиждва заедно с дейците от околните населени места. По тази причина се оказва пряк свидетел на схватката на Тодор Каблешков с османските заптиета и превземането на конака. Никола Караджов преподписва прочутото „Кърваво писмо“ и занася новината за избухналото въстание до Клисура на своя кон, който според легендите, издъхва от умора. Паметник в негова се намира в центъра на града, точно до Историческия музей.

 Що се отнася до музея, той е част от  Стоте национални туристически обекта на България и е построен по повод петдесетгодишнината от избухването на Априлското въстание. В него десетилетия наред протича културно-просветният живот на града. Сега там могат да бъдат открити редица ценни исторически експонати. Картинната му галерия е с висока художествена стойност – в колекцията ѝ са творби на художници като Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Дечко Узунов и др.  На първия етаж имате възможността да се потопите в периода на Възраждането и бита на клисурци, чиито основни начини за препитание в миналото са абаджийството и отглеждането на маслодайната роза. На втория етаж пък се намира пълният списък с имената на загиналите по време на въстанието. Там са и прословутата камбана, която известява началото на въстанието и запазеното автентично черешово топче – символ на клисурската артилерия.

На около 100 метра от историческия музей се намира църквата „Св. Богородица“, наричана от местното население Новата църква. Преди Освобождението на нейно място има конак, който в последствие е срутен и с помощ от Русия е построен настоящият храм. Смята се, че в старинния храм служи пламенният оратор и вдъхновител на героите от Зли дол – поп Божко Филипов, който е и член на революционния комитет през 1876 г.

Втората църква в града – „Свети Никола“ е опожарена до основи и сега само нейните руини напомнят за съществуването ѝ и за славните събития от Априлското въстание. До тогава в нея кипи бурен културен живот, а след това тя се превръща в таен склад за въстаническото въоръжение. Преди опожаряването тук се намира камбанарията, от която е даден сигналът за началото на Априлската епопея и тук Панайот Волов освещава своето знаме преди да се отправи с четата си към Зли дол. В параклиса-костница „Свети Архангел Михаил“, който се намира в двора на църквата, се съхраняват костите на загиналите във въстанието клисурци.Клисура 3

Разбира се, не може да говорим за Клисура без да споменем извисяващия се над града паметник на Боримечката (дело на Методи Измирлиев). Истинското име на клисурския въстаник и командир на черешовата артилерия е Иван Танков. Неговият подвиг и саможертва са запечатани в редица български творби и картини, сред които и романът на Иван Вазов „Под Игото“. Паметникът е разположен на мястото на втората бойна позиция на въстанала Клисура. Оттук Боримечката гръмогласно известява, че ще бъде даден първият изстрел от черешовото топче и предупреждава клисурци за настъпването на ордите (над 2000 човека) на Тосун бей.

Местата за посещение в Клисура не се изчерпват с това. Препоръчваме Ви да се разходите из улиците на града и да се потопите във възрожденската обстановка, като посетите Паврувджиевата къща, Козинаровата къща и Червенаковата къща.

На 2 км от града се намира и местността Зли дол, откъдето е възпроизведен първият изстрел с черешовото топче. Тук се състои решителната битка на турския башибозук с клисурци. На това място сега има бели камъни. Но въпреки ентусиазмът и решителността на въстаниците, численото надмощие на турците оказва своето влияние. Този ден слага край на Априлското въстание за Клисура. Загиналите са повече от 400, а двете училища, църквата и около 830 чардаклии къщи са превърнати в пепелище. Така клисурци са принудени да напуснат домовете си и да търсят убежище в Копривщица.

Призоваваме Ви, ако още не сте имали удоволствието да посетите Клисура, да я добавите в списъка си на дестинации, които трябва да разгледате. Обещаваме Ви, че няма да съжалявате.

ЛЮБОПИТНО:

  • Всяка есен около Димитровден Клисура чества „Празник на картофите“. На този ден всички се събират и обменят опит и знания, свързани с картофопроизводството и кулинарството. За празника се организира и изложба с произведения, направени изцяло от картофи.
  • На 1 май всяка година Клисура, чества годишнина от Априлската епопея. Програмата включва тържествена заря, възпроизвеждане на сцени от въстанието и множество културни събития.

 

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Клисура – градът на Боримечката
4.9 от общо 9 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор