Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Настоящият текст не отразява позиция на уеб сайта или научна такава, а представя откъс от книгата „Духовните дарове на България“, том II на Ваклуш Толев.

На 27 юли преди 1100 години почива свети Климент Охридски, наречен „Азбучник“ в редицата на 13-те безсмъртни българи от едноименната идея на Ваклуш Толев. Изведени от духовния ръст на 13-вековното ни битие, тези безсмъртни личности са не само минало величие, но и идеи и път за бъдеще, от които днес се нуждаем повече от всякога.

13-те поименни безсмъртни българи са: Цар Борис III – Обединителя, Хан Аспарух – Основателя, Княз Борис – Покръстителя, Цар Симеон – Просветителя, Св. Климент Охридски – Азбучника, Св. Иоан Рилски – Покровителя, Св. Патриарх Евтимий – Мистика воин, Отец Паисий – Будителя, Васил Левски – Иконата на българската свобода, Баба Тонка – Майката на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединителя, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Воина на оскърбените българи.

Историята се гради от проницание, което е Духът на нацията!

Илюзорна е идеята, че имаме от братята Кирил и Методий азбуката, с която правим култура. Те никога не са писали азбука за България, създават я за други…

Глаголицата на братята е написана по повелята на император Михаил III и с искането на княз Ростислав, благословена е от папата, като е предопределена за великоморавците, но тя е била предназначена в дълбочината на Божието лоно за българския народ! Великоморавия не ползва азбуката, която е поискала – не опазва нито книжнината, нито езика на славянина. Прогонените ученици на Кирил и Методий са приютени в храма на българите и оттук се всява семето на културата на славянските народи. Учениците на братята намират не само приют, а и школа, в която разгръщат своите възможности. Дарението получава своето причастие – претворява се Духът в материя и материята в Дух. Така се създават двете големи български културни школи – Охридската и Преславската. Тогава, когато обособените държави в Европа се срамуват от собствения си език и пишат на латински, изповядат се на латински, на олтарите си правят моление на латински – българският народ има собствен език и писменост!

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Това е едно голямо чудо в историята на България – приема се и се съхранява онова, което другите не са могли да оценят. Тогава най-забележителната личност в нашата култура – свети Климент Охридски, осветява писмеността ни! Не можем да не изведем провиденцията на българския дух в този ученик на братята Кирил и Методий.

Климент Охридски извежда от нашата душевна вибрация кирилицата, която и досега обслужва езика ни!

Така делото на Кирил и Методий – дарованието Божие да бъде написана славянска азбука, е довършено от техните ученици.

Трябвало е да се даде на ръката динамика, за да напише знака, буквата, която да запечати душевността на миналото и провиденцията и откровението на бъдещето. Ние сме покръстени и имаме нужда от книжнина, за която безспорно трябва да бъде намерена фонетиката на българска азбука. Защото азбуката на светите братя – глаголицата, има повече фигурен образ, който не съответства на нашата артикулация. А свети Климент Охридски, познавайки психологията и артикулацията на българската реч, приспособява глаголицата (която е от 38 букви) в кирилица (от 24 букви, към които прибавя още няколко букви, обслужващи говора ни)! Кирилицата вече е покълналото семе на духовната ни просвета.

Прозрението на Климент Охридски е, че не чертежьт на буквата ще ни накара да четем, а изговорността и гъвкавостта на нашата словесност трябва да намери своя фонетичен образ. Тя дава дихание на мисълта ни!

Така че нашият Азбучник – св. Климент Охридски, е бащата на българската култура! Той, преобразявайки азбуката на Кирил и Методий, създава славянската азбука. Трябва да сме наясно с тези научни отговорности!

Ние и преди Покръстването сме имали своя много голяма и устойчива култура в идеята за един Бог, имали сме писменост – „чертами и драсками“, но са я чели малцина, и на историческия хоризонт остава онази, която изведе Аз, Буки, Веди… Нашата писменост е не само дарение на творчеството, но и социалнодадена истина – една конституция на битието ни, която ще осъществим в една планетна социология!

Тайната на българската писменост е историческата ни съдба!

Най-голямата духовна клада на българите е сонмът от Светите Седмочисленици – нещо, което другите християнизирани народи нямат. После вече ще сложим и всички онези, които са правили културата на България, за да имаме Златен век на българската книжнина. Той създава облика на българската писменост и култура и остава ненадминат! В света има „златни епохи“ като материални и като социални формации, но няма Златен век на книжнина! Той не е подражателство, защото подражателството е без творческо дихание. Българското просветление и Златният век са една динамика в лична физиономия и с плодове на собствен дух в голямата битка да пребъде България! Създаваме си една от най-мощните духовни сили – собствена култура!

Българската култура не е отражение, тя е раждане!

Културата ни е фиксирана благодарение на Азбуката и така можа да изрази духа ни! Българската азбука като потреба от мистична реалност чрез перото я правим реална култура.
Затова е възхитително, че първите мъже на културата ни не кръщават българската Алма Матер „Св. св. Кирил и Методий“, а „Св. Климент Охридски“.

Азбучникът не само извежда словото и прави църковна книжнина, той създава и изключителната школа в Охрид – първия ни университет, имал е 3500 ученици. Гради манастири и църкви не поради това, че е един от учениците на братята Кирил и Методий и че по кръв и род е българин, а защото и по принадлежност, и по жертва носи величавия български дух!
Свети Климент Охридски – Азбучника е изключително просветен и всичките му дела са социална отдаденост и жертвен принос за България – и той не може да бъде откраднат от чужди амбиции!

Ваклуш Толев

Из книгата „Духовните дарове на България“, том II

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Климент Охридски – азбучникът, който извежда буквите из пазвата на народната гълчава
4.7 от общо 23 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

3 КОМЕНТАРА

  1. Климент Охридски е, който съдейства на цар Симеон за осъществяването на стратегията на културата на България. След покръстването ни от бащата на Симеон Велики, княз Борис I – което е стратегия на културата на България и с което страната ни всъщност влиза в Европа – голямата ни държавна стратегия е установяването и отстояването на енергиите на Националния ни дух не само чрез меч, но и чрез култура, т.е. – чрез духовни енергии. А това без конкретно средство, което прецизно да съответства именно на българската ни душевност, не е възможно. И тук е мястото на Азбучника, който вече не следва геометризацията на глаголицата, както правят учителите му Кирил и Методий, а влага вибрационността на живия език, който е пряк израз на народната ни душевност, във вибрациите на движенията на ръката, свързана със същата тази душевност. Тази симбиоза е най-последователното хармонизиране на изявата на същността на всяка една личност, на речена българин. Затова и тази именно азбука остава като приложност на културата ни – като едно прилагано единение на душевността ни с божествеността на човека, което е вече всеобш белег. Този човек Климент от Охрид е имал способността да вгради енергиите на Духа в словесността ни – затова и до ден днешен писмеността ни, въпреки посегателствата върху изначалното богатство на изразността ѝ, си остава уникална именно заради вложения в нея наш копнеж към Духа. Затова и едно „хвала!“ не стига – трябва да сме с много будност за защита на това достижение на Духа в нашето време, нашарено с доволно много цивилизационни „хубавини“ и на всяка крачка да правим бран за изразността на душевността си. Защото и в днешно време има у нас нови и нови проявления на „криворазбраната цивилизация“ – или „циливилизация“, както умело бе парафразирано в една наша телевизионна постановка.

  2. Прочетох статията и ми е много трудно да приема някаква част от написаното за вярно. Отвъд от красивата реторика факти липсват, а в добавка има изкривяване на историческата истина.
    Да започнем с 13 -те „безсмъртни българи“:
    1. Няма как да сложиш Борис III „Обединителят“ преди Аспарух „Основателят“, преди Симеон, преди Тервел, или дори преди Цар Борис I.
    2. А къде е Ботев ? а де е Караджата??!! ами Вазов, а Бойко „Строителят“ ? :)))
    Не може да сложиш Батенберг а да пропуснеш Кубрат, Калоян, Крум Страшни „Законодателят“ и Иван Асен II „Завоевателят“ … както и да сложиш Славейков, а да пропуснеш Вазов, Вапцаров, Смирненски …. несериозно е. А да посочвам ли, че и Кирил и Методий липсват?

    След това, когато говорим за Кирил и Методий, трябва да се спомене, че вече има сериозни доказателства че те са били българи!!!
    При това говорейки за славянска азбука – в коя държава се създава тази славянска азбука – в България?! Ама България не е славянска държава!!! България е на българите … не на славяните!!! За каква славянска азбука говорим тогава ??!!

    И за финал, 38, 24, пък и добавил още 6 букви … абе хора, вие виждали ли сте едни до други глаголица, кирилица и знаците от розетата от Плиска ?! Ами че глаголицата няма нищо общо с последните две, а пък между тях има почти 90 % съвпадения!!!
    А ако добавим Линеар А и Линеар Б и цялата теория за създадената славянска азбука отива по дяволите … заедно с целия християнски елемент в нея!

    На всичкото отгоре, се смята че т.нар. Кирилица всъщност е създадена в Преславската книжовна школа, а не в Охридската, където е бил Климент …..

    Когато се пише, колкото и красиво да звучи, трябва поне малко да е и вярно. И да не си противоречи!!! Както в следните редове:

    „Защото азбуката на светите братя – глаголицата, има повече фигурен образ, който не съответства на нашата артикулация.“
    и
    „Прозрението на Климент Охридски е, че не чертежьт на буквата ще ни накара да четем, а изговорността и гъвкавостта на нашата словесност трябва да намери своя фонетичен образ.“

    как така образът ще отговаря на артикулацията ни ?? и какъв е този „фонетичен образ“ ??!

    А това чудо на мисълта:
    „Така че нашият Азбучник – св. Климент Охридски, е бащата на българската култура! Той, преобразявайки азбуката на Кирил и Методий, създава славянската азбука. “

    Горното чудо на мисълта буквално твърди, че преди Климент българска култура няма?!, че той е преобразил глаголицата (което почти от всички се отхвърля) и че вместо българска азбука била създадена славянската … включително набор от букви и звуци, които не присъстват в славянските езици :))

    и за капак, тази славянска азбука е въведена в неславянската държава България :))))))))

    Конграчулейшънс Бофисов!!!!

  3. Няма как глаголицита, или пък кирилицата да са създавани за други хора освен българите. Позовавайки се на трудове на Б.Цонев, Иван Гълъбов посочва, че Кирил и Методий са употребявали не солунския диалект, а наречие, което е от регион много по на север от това място, като от това наречие все още са запазени следи от българската част на Родопите.

    Поредното доказателство за произхода на солунските братя е създадената от Константин Кирил азбука. М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал смятат, че тя е изработена според старобългарските фонетически особености. Създателят й дотогава не е познавал други славянски езици и не е имал отношение към тях.

    Е.Георгиев също смята, че езикът на Кирило-Методиевите текстове не е стихийно овладян и употребяван като книжовен. До него се е стигнало след известна работа в средите на българските славяни. Георгиев даже нарича създадената от Кирил азбука съвършено писмо, което предава най-тънки отсенки на старобългарската реч.

    Прочее, само дедите ни имат историческото право над името славени. Предците на чехи, поляци, словаци, руснаци и др. са носили името венети. Когато българина Алцек бяга от баварците и намира приют при Валук, той е приет не от словени, а от венети, Валук е наречен dux Venedorum. Едва в по-късни времена името венети се губи и вместо него се налага името словени.

    Първоначално името славени, слави е употребено за гетите – северните траки.

Отговор