Настоящият текст не отразява позиция на уеб сайта или научна такава, а представя откъс от книгата „Духовните дарове на България“, том II на Ваклуш Толев.

На 27 юли преди 1100 години почива свети Климент Охридски, наречен „Азбучник“ в редицата на 13-те безсмъртни българи от едноименната идея на Ваклуш Толев. Изведени от духовния ръст на 13-вековното ни битие, тези безсмъртни личности са не само минало величие, но и идеи и път за бъдеще, от които днес се нуждаем повече от всякога.

13-те поименни безсмъртни българи са: Цар Борис III – Обединителя, Хан Аспарух – Основателя, Княз Борис – Покръстителя, Цар Симеон – Просветителя, Св. Климент Охридски – Азбучника, Св. Иоан Рилски – Покровителя, Св. Патриарх Евтимий – Мистика воин, Отец Паисий – Будителя, Васил Левски – Иконата на българската свобода, Баба Тонка – Майката на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединителя, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Воина на оскърбените българи.

Историята се гради от проницание, което е Духът на нацията!

Илюзорна е идеята, че имаме от братята Кирил и Методий азбуката, с която правим култура. Те никога не са писали азбука за България, създават я за други…

Глаголицата на братята е написана по повелята на император Михаил III и с искането на княз Ростислав, благословена е от папата, като е предопределена за великоморавците, но тя е била предназначена в дълбочината на Божието лоно за българския народ! Великоморавия не ползва азбуката, която е поискала – не опазва нито книжнината, нито езика на славянина. Прогонените ученици на Кирил и Методий са приютени в храма на българите и оттук се всява семето на културата на славянските народи. Учениците на братята намират не само приют, а и школа, в която разгръщат своите възможности. Дарението получава своето причастие – претворява се Духът в материя и материята в Дух. Така се създават двете големи български културни школи – Охридската и Преславската. Тогава, когато обособените държави в Европа се срамуват от собствения си език и пишат на латински, изповядат се на латински, на олтарите си правят моление на латински – българският народ има собствен език и писменост!

Това е едно голямо чудо в историята на България – приема се и се съхранява онова, което другите не са могли да оценят. Тогава най-забележителната личност в нашата култура – свети Климент Охридски, осветява писмеността ни! Не можем да не изведем провиденцията на българския дух в този ученик на братята Кирил и Методий.

Климент Охридски извежда от нашата душевна вибрация кирилицата, която и досега обслужва езика ни!

Така делото на Кирил и Методий – дарованието Божие да бъде написана славянска азбука, е довършено от техните ученици.

Трябвало е да се даде на ръката динамика, за да напише знака, буквата, която да запечати душевността на миналото и провиденцията и откровението на бъдещето. Ние сме покръстени и имаме нужда от книжнина, за която безспорно трябва да бъде намерена фонетиката на българска азбука. Защото азбуката на светите братя – глаголицата, има повече фигурен образ, който не съответства на нашата артикулация. А свети Климент Охридски, познавайки психологията и артикулацията на българската реч, приспособява глаголицата (която е от 38 букви) в кирилица (от 24 букви, към които прибавя още няколко букви, обслужващи говора ни)! Кирилицата вече е покълналото семе на духовната ни просвета.

Прозрението на Климент Охридски е, че не чертежьт на буквата ще ни накара да четем, а изговорността и гъвкавостта на нашата словесност трябва да намери своя фонетичен образ. Тя дава дихание на мисълта ни!

Така че нашият Азбучник – св. Климент Охридски, е бащата на българската култура! Той, преобразявайки азбуката на Кирил и Методий, създава славянската азбука. Трябва да сме наясно с тези научни отговорности!

Ние и преди Покръстването сме имали своя много голяма и устойчива култура в идеята за един Бог, имали сме писменост – „чертами и драсками“, но са я чели малцина, и на историческия хоризонт остава онази, която изведе Аз, Буки, Веди… Нашата писменост е не само дарение на творчеството, но и социалнодадена истина – една конституция на битието ни, която ще осъществим в една планетна социология!

Тайната на българската писменост е историческата ни съдба!

Най-голямата духовна клада на българите е сонмът от Светите Седмочисленици – нещо, което другите християнизирани народи нямат. После вече ще сложим и всички онези, които са правили културата на България, за да имаме Златен век на българската книжнина. Той създава облика на българската писменост и култура и остава ненадминат! В света има „златни епохи“ като материални и като социални формации, но няма Златен век на книжнина! Той не е подражателство, защото подражателството е без творческо дихание. Българското просветление и Златният век са една динамика в лична физиономия и с плодове на собствен дух в голямата битка да пребъде България! Създаваме си една от най-мощните духовни сили – собствена култура!

Българската култура не е отражение, тя е раждане!

Културата ни е фиксирана благодарение на Азбуката и така можа да изрази духа ни! Българската азбука като потреба от мистична реалност чрез перото я правим реална култура.
Затова е възхитително, че първите мъже на културата ни не кръщават българската Алма Матер „Св. св. Кирил и Методий“, а „Св. Климент Охридски“.

Азбучникът не само извежда словото и прави църковна книжнина, той създава и изключителната школа в Охрид – първия ни университет, имал е 3500 ученици. Гради манастири и църкви не поради това, че е един от учениците на братята Кирил и Методий и че по кръв и род е българин, а защото и по принадлежност, и по жертва носи величавия български дух!
Свети Климент Охридски – Азбучника е изключително просветен и всичките му дела са социална отдаденост и жертвен принос за България – и той не може да бъде откраднат от чужди амбиции!

Ваклуш Толев

Из книгата „Духовните дарове на България“, том II

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

3 КОМЕНТАРА

  1. Климент Охридски е, който съдейства на цар Симеон за осъществяването на стратегията на културата на България. След покръстването ни от бащата на Симеон Велики, княз Борис I – което е стратегия на културата на България и с което страната ни всъщност влиза в Европа – голямата ни държавна стратегия е установяването и отстояването на енергиите на Националния ни дух не само чрез меч, но и чрез култура, т.е. – чрез духовни енергии. А това без конкретно средство, което прецизно да съответства именно на българската ни душевност, не е възможно. И тук е мястото на Азбучника, който вече не следва геометризацията на глаголицата, както правят учителите му Кирил и Методий, а влага вибрационността на живия език, който е пряк израз на народната ни душевност, във вибрациите на движенията на ръката, свързана със същата тази душевност. Тази симбиоза е най-последователното хармонизиране на изявата на същността на всяка една личност, на речена българин. Затова и тази именно азбука остава като приложност на културата ни – като едно прилагано единение на душевността ни с божествеността на човека, което е вече всеобш белег. Този човек Климент от Охрид е имал способността да вгради енергиите на Духа в словесността ни – затова и до ден днешен писмеността ни, въпреки посегателствата върху изначалното богатство на изразността ѝ, си остава уникална именно заради вложения в нея наш копнеж към Духа. Затова и едно „хвала!“ не стига – трябва да сме с много будност за защита на това достижение на Духа в нашето време, нашарено с доволно много цивилизационни „хубавини“ и на всяка крачка да правим бран за изразността на душевността си. Защото и в днешно време има у нас нови и нови проявления на „криворазбраната цивилизация“ – или „циливилизация“, както умело бе парафразирано в една наша телевизионна постановка.

  2. Прочетох статията и ми е много трудно да приема някаква част от написаното за вярно. Отвъд от красивата реторика факти липсват, а в добавка има изкривяване на историческата истина.
    Да започнем с 13 -те „безсмъртни българи“:
    1. Няма как да сложиш Борис III „Обединителят“ преди Аспарух „Основателят“, преди Симеон, преди Тервел, или дори преди Цар Борис I.
    2. А къде е Ботев ? а де е Караджата??!! ами Вазов, а Бойко „Строителят“ ? :)))
    Не може да сложиш Батенберг а да пропуснеш Кубрат, Калоян, Крум Страшни „Законодателят“ и Иван Асен II „Завоевателят“ … както и да сложиш Славейков, а да пропуснеш Вазов, Вапцаров, Смирненски …. несериозно е. А да посочвам ли, че и Кирил и Методий липсват?

    След това, когато говорим за Кирил и Методий, трябва да се спомене, че вече има сериозни доказателства че те са били българи!!!
    При това говорейки за славянска азбука – в коя държава се създава тази славянска азбука – в България?! Ама България не е славянска държава!!! България е на българите … не на славяните!!! За каква славянска азбука говорим тогава ??!!

    И за финал, 38, 24, пък и добавил още 6 букви … абе хора, вие виждали ли сте едни до други глаголица, кирилица и знаците от розетата от Плиска ?! Ами че глаголицата няма нищо общо с последните две, а пък между тях има почти 90 % съвпадения!!!
    А ако добавим Линеар А и Линеар Б и цялата теория за създадената славянска азбука отива по дяволите … заедно с целия християнски елемент в нея!

    На всичкото отгоре, се смята че т.нар. Кирилица всъщност е създадена в Преславската книжовна школа, а не в Охридската, където е бил Климент …..

    Когато се пише, колкото и красиво да звучи, трябва поне малко да е и вярно. И да не си противоречи!!! Както в следните редове:

    „Защото азбуката на светите братя – глаголицата, има повече фигурен образ, който не съответства на нашата артикулация.“
    и
    „Прозрението на Климент Охридски е, че не чертежьт на буквата ще ни накара да четем, а изговорността и гъвкавостта на нашата словесност трябва да намери своя фонетичен образ.“

    как така образът ще отговаря на артикулацията ни ?? и какъв е този „фонетичен образ“ ??!

    А това чудо на мисълта:
    „Така че нашият Азбучник – св. Климент Охридски, е бащата на българската култура! Той, преобразявайки азбуката на Кирил и Методий, създава славянската азбука. “

    Горното чудо на мисълта буквално твърди, че преди Климент българска култура няма?!, че той е преобразил глаголицата (което почти от всички се отхвърля) и че вместо българска азбука била създадена славянската … включително набор от букви и звуци, които не присъстват в славянските езици :))

    и за капак, тази славянска азбука е въведена в неславянската държава България :))))))))

    Конграчулейшънс Бофисов!!!!

  3. Няма как глаголицита, или пък кирилицата да са създавани за други хора освен българите. Позовавайки се на трудове на Б.Цонев, Иван Гълъбов посочва, че Кирил и Методий са употребявали не солунския диалект, а наречие, което е от регион много по на север от това място, като от това наречие все още са запазени следи от българската част на Родопите.

    Поредното доказателство за произхода на солунските братя е създадената от Константин Кирил азбука. М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал смятат, че тя е изработена според старобългарските фонетически особености. Създателят й дотогава не е познавал други славянски езици и не е имал отношение към тях.

    Е.Георгиев също смята, че езикът на Кирило-Методиевите текстове не е стихийно овладян и употребяван като книжовен. До него се е стигнало след известна работа в средите на българските славяни. Георгиев даже нарича създадената от Кирил азбука съвършено писмо, което предава най-тънки отсенки на старобългарската реч.

    Прочее, само дедите ни имат историческото право над името славени. Предците на чехи, поляци, словаци, руснаци и др. са носили името венети. Когато българина Алцек бяга от баварците и намира приют при Валук, той е приет не от словени, а от венети, Валук е наречен dux Venedorum. Едва в по-късни времена името венети се губи и вместо него се налага името словени.

    Първоначално името славени, слави е употребено за гетите – северните траки.

Отговор