Есента е почти тук, новата учебна година ще започне съвсем скоро, а хубавата книга винаги е добър спътник. Изданията на сдружение „Българска история“ може да откриете в електронния ни магазин, във фирмената книжарница на ул. „Ген. Гурко“ 27 в София, както и в по-добрите книжарници в страната. Не пропускайте да посетите и Алеята на книгата между 6 и 12 септември, където може да ни откриете на шатра № 35 на входа на парка пред НДК, откъм кръстовището на булевардите „Патриарх Евтимий“ и „Витоша“. Ето кои заглавия са нашите отличници за месец август.

Първо място заема „Домът на Шишман“ на Петър Николов-Зиков.Тя дава на читателите задълбочен поглед върху една интересна епоха от родната история.Изследването обхваща един продължителен времеви период от края на Средновековието до началото на нашето съвремие. Авторът разказва историята на бързия възход и последвалия упадък на куманската династия Шишмановци, спечелила през втората половина на XIII век трона на Видин, а впоследствие завзела престола на Търновското царство и разпростряла властта си над Карвуна, Валона и Дурацо, Зета, Босна и Сърбия и дори над самия Константинопол.

Книгата продължава с един от може би най-подценяваните въпроси в историята на Османската империя – впечатляващата поредица от претенденти за изгубената българска корона, издигали своите претенции през XV, XVI, XVII, XVIII и даже XIX век, неизменно представящи се за потомци на средновековните Шишмановци.

Реални или мними наследници, смели воини или отчаяни авантюристи, техните усилия, бунт след бунт и въстание след въстание, оборват тезата за прословутата прекъснатост в нашата историческа съдба и ни разкриват българската история по начин, по който никога досега не е била разказвана. Бурна, кървава и красива!

Новото ни издание „Кръстоносните походи и Средновековна България“ на проф.Красимира Гагова се настанява на втора позиция.

Средновековието е периодът от българската история, в който митове и легенди се преплитат с оскъдни научни факти. Въображението се разпалва още повече, когато стане дума за рицарите кръстоносци и за тяхното присъствие по нашите земи. В продължение на няколко века Изтокът и Западът си дават среща на Балканите, като в някои случаи сблъсъкът им има решаващи последствия за съдбата на българското царство.

Книгата „Кръстоносните походи и Средновековна България“ дава интересен и задълбочен поглед върху този бурен период. Авторката проф. Красимира Гагова е обобщила дългогодишните си проучвания по темата, базирани на многобройни извори.

Как кръстоносците са приемани от местното население, откъде е минавал техният поход и какво е тяхното наследство на Балканите? Това са част от въпросите, които ще намерят своя отговор.

Изданието предлага среща със значими личности от европейската история, сред които са императорът на Свещената Римска империя Фридрих I Барбароса и венецианският дож Енрико Дандоло – и двамата свързали имената си с нашето минало.

Новата българска история е представена достойно от „КГБ в България. Сътрудничеството между съветските и българските тайни служби (1944 – 1991)“ на проф. Йордан Баев.

Книгата е резултат от дванайсетгодишни проучвания на автора в архивите на българската Държавна сигурност. Трудът предлага впечатляващ обем сведения от български политически, дипломатически и военни колекции, използвани са данни от американски, британски, руски и други чуждестранни архиви.

За да бъде изданието така подробно, допринася проучването на около триста документални, мемoарни, справочни, научни и научнопопулярни публикации по историята на Комитета за държавна сигурност (КГБ) и други тайни служби.

Представена е информация за:
• над 110 представители на съветските тайни служби в България;
• близо 50 двустранни споразумения и протоколи;
• над 240 съвместни разузнавателни и контраразузнавателни операции;
• над 1100 секретни справки на КГБ;
• близо 80 оперативно-технически изделия на КГБ, използвани от българските тайни служби.

Книгата излиза за втори път след дебюта си през 2009 г. в ново издание.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор