Представяме ви едно не толкова популярно стихотворение, автор на което е Иван Йончев. Роденият в Самоков през 1884 година писател няма голямо по обем творчество, но за сметка на това то е изключително въздействащо.
Още от най-ранните си години Иван Йончев се сблъсква със суровата страна на живота, тъй като баща му фалира и семейството изпада в мизерия. Това обаче не спира младежът в желанието си да се образова.
Започва да пише още от 14-годишен, когато издава пиесата-поема „Слепец“. Основни мотиви са копнежът по несподелената любов, неосъществено щастие и беззаветна привързаност към родна майка, народ и Родина.
Балканските войни оставят трайна следа в съзнанието на Йончев, което се отразява и на творчеството му. Именно тогава той написва едни от най-добрите си произведения, някои от които са превърнати и е песни. Именно по текст на неговото стихотворение „Един завет“ композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия.
В редовете по-долу сме публикували текста на може би най-прочувственото негово стихотворение. То отдавна се е превърнало в любимо за нашия екип и се надяваме вие също да го оцените.
Какво са…
– Какво са, о татко, в небето звездите,
що греят тъй дивно на модрия свод?
– На мъртвите те са, о сине, очите –
на всички, умрели за своя народ.
– Какво са, о татко, в полето цветята,
що никнат тъй нежно под летния зной?
– На мъртвите те са, о сине, сърцата –
на всички, които умират във бой.
– Зефирите, татко, какво са – лъките,
що лъхват тъй чудно и милват весден?
– На мъртвите те са, о сине, душите –
Бродящи да найдат дома си рожден.
– А слънцето, татко, какво е тогава,
туй слънце, що грее над родния кът?
– То сине невръстен, онази е слава,
що всеки безсмъртен оставя след смърт…
