Една от най-ярките фигури на Възраждането и личност, отдала живота си на каузата за въздигане на националното ни самосъзнание, е Петко Р. Славейков. След Освобождението, благодарение на авторитета и името си, поетът е един от тези, на които е възложена трудната задача да участва в изграждането на основите на младата държава. Редом с Петко Каравелов, той е ревностен защитник на идеята за написване на Конституция, в която да са застъпени либерално-демократичните идеи.

През 1880 г. Славейков е избран за председател на Народното събрание, а впоследствие на няколко пъти е министър в либералните кабинети на Каравелов. Отличава се като принципен политик, отричащ несправедливостта в политиката. Доказателство за това е противопоставянето му както на „Режима на пълномощията“ на княз Батенберг, така и на Стамболовия режим.

В следващите редове ще Ви представим едно от писмата на Петко Славейков до Стефан Стамболов. В него той засяга именно недемократичните инструменти, с които правителството на Васил Радославов (август 1886г. – юли 1887г.) си служи по пътя си към властта и по-точно по отношение на провеждането на парламентарните избори. Към момента на написването на писмото (28 септември 1886г.), Стамболов е регент и не заема пост в законодателната власт (бел. ред. – по-рано той е председател на Народното събрание).

Вярваме, че подобни извори са най-добрият източник на информация, тъй като те предоставят на читателя безпристрастно поднесено съдържание, което той има възможността да тълкува по своему. Желаем Ви приятно четене!

„Изборите са станали навсякъде с всички възможни полицейски и военни мероприятия. Правителството е арестувало и интернирало почти от всяко място по двама-трима, а на някои места по 10-20-30 и 50 души от по-интелигентни и по-живите хора между населението, така що всички арестувани и интернирани надминават 800 души. В по-големите избирателни центрове, като в София, Пловдив, Варна, Русе, Шумен, Враца, Стара Загора и други някои, въобще от повечето избирателни пунктове населението не е взело участие в изборите, а правителството и правителствените чиновници и подкупници са избрали когото са искали.

В Хасково окръжния управител, като е видял опозицията по-силна, не е допуснал да станат избори. В Ловеч също не са станали избори. В Айтос, като не са могли да станат избори до три чса подир обед, бургаският околийски началник е дошъл и незаконно е направил каквито избори му са предписани.

В средата на XIV век Балканите са потопени в хаос. България е омаломощена от Черната смърт и заобиколена от врагове. Привидно краят изглежда близо, но един болярин е готов на всичко, за да спаси царството...

ПОРЪЧАЙ ТУК

Насилие и силни боеве, без убийства, са станали в Сливен, Котел и Дряново. В последното място във времето на изборите са станали арестувания и големи смутове, ‘щото войските са се намесили и гърмели на въздух, та са разпръснали избирачите, и изборите са станали незаконни…

В Цариброд и Новоселци, дето е имало да станат ужасни скандали, впоследствие полицията, която е искала да прокара предписани кандидати, благоразумно е арестувала и отстранила околийските началници и жандарите и така се предварил скандалът, но това не е могло да стане в Кутловица, Плевен и Ряховица, дето полицията и войската се е намесила и стреляла връз народа, има до 40 души на място паднали убити, до 60 души тежко и смъртно ранени, а леко ранени неизвестно; ако Вие се интересувате, можете да проверите тези сведения.“

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Как се организираха избори в България преди 130 години
4.5 от общо 28 глас(а)
Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.

Отговор