За далновидността и дипломатическия талант на цар Борис III е изписано много и с основание днес мнозина използват името му за синоним на умел и хитър политик. Историята, която ще ви разкажем в следващите редове, доказва именно тези качества на българския монарх. Тя ни пренася в началото на 30-те години на XX век, които се характеризират с много динамика на политическия живот и някои изненадващи ходове, които променят изцяло обстановката в страната (като премахването на партиите и разпускането на парламента през 1934 година например). Именно подобен ход, с толкова значими последствия, е бил на път да се случи в средата на 30-те години по изричното настояване на монарха – а именно да се нанесат изменения в Търновската конституция, които да позволяват тронът да се наследява не само от първородния син на царя и царицата. За да разберем по-добре мотивите на Борис III и сложността на поправката, ще започнем историята от малко по-далеч.
През 1930 година цар Борис III се жени за царица Йоанна, което позволява на българския народ да мечтае и за бъдещ престолонаследник. По ирония на съдбата щастливата дата се оказва фаталният януарски петък 13-ти на 1933 година, когато на бял свят се появява първата рожба на царското семейство – княгиня Мария-Луиза. Радостта и в двореца, и по улиците на София била голяма, свидетелство за което е и фактът, че от далечна Италия пристига тъщата на царя – царица Елена. Далновидният Борис обаче съзирал един проблем, който повсеместната еуфория заличил за останалите членове на царското семейство – Търновската конституция позволявала тронът да се наследи само от мъжки наследник. Вярващият в превратностите на съдбата монарх бил твърдо решен да се подсигури с наследник на короната, но това минавало през нанасяне на промени в Конституцията.
Цар Борис III бил убеден, че трябвало да се действа бързо и незабавно започнал да провежда консултации с най-доверените си хора. Задачата за проучване на начините, по които може да се измени Конституцията, била възложена на едни от най-близките му хора – инспектора по дворците Димитър Генчев и началника на частната канцелария Павел Груев. Те трябвало и да подготвят юридически и политически самата промяната. Естествено всичко това се пазело в строга тайна, тъй като Борис III осъзнавал, че широкото разгласяване на тези му намерения можело да стресне голяма част от политическия елит на Царство България. Именно заради това царят действал изключително внимателно и споделял намеренията си само с малка част от висшите политици, и то, за да може чрез методите на дипломацията да ги убеди в правотата си.
Търновската конституция криела и още един проблем, който възпрепятствал евентуалното възкачване на княгиня Мария-Луиза на трона. Тя предвиждала, че престолонаследникът трябвало да бъде кръстен в православна вяра – условие, на което царската дъщеря не отговаряла. Незабавното й покръстване обаче бил ход, който криел много рискове, тъй като веднага щяло да възникне напрежение в отношенията между България и Ватикана – нещо, което било стар проблем за Кобургите. Още по времето на цар Фердинанд от Папската държава показали твърдостта си и анатемосали българския владетел, тъй като синът му – Борис – приел православието. Всичко това показва, че ситуацията пред монарха била достатъчно сложна и трябвало да се действа изключително внимателно. В тази атмосфера цар Борис III видял лъч надежда в личността на Бенито Мусолини. Не е тайна, че двамата били близки, доказателство за което, е че Дучето бил свидетел при подписването на брачния договор между Борис и Йоанна. Именно поради тази причина бившият адютант на царя – Първан Драганов – бил натоварен със задачата да отиде в Рим и да получи благословията от папата и Мусолини малката Мария-Луиза да бъде кръстена в българска църква. Мисията се оказала успешна и малко по-късно, при пълна тайна, княгиня Мария-Луиза била кръстена в православна вяра в малкия софийски храм „Св. св. Петър и Павел“. На церемонията дори не присъствало цялото царско семейство, а само родителите на момичето.
Междувременно нещата в България също се нареждали в интерес на царя – влиятелните по онова време политици Георги Кьосеиванов и Андрей Тошев дали съгласието си за промяна в Конституцията. Така, на практика благодарение на добрите си дипломатически способности, в рамките на няколко години, цар Борис III премахнал голяма част от преградите, които не му позволявали да осъществи така желаните изменения. Точно когато всички било готово конституцията да се измени обаче, се случил превратът от 19-ти май. Партиите били забранени, парламентът – разпуснат и царят осъзнал правилно, че моментът не е подходящ за резки движения. Това обаче не намалило желанието му промените да се случат и той започнал консултации с някои от Великите сили. Двореца посетили посланиците на Германия, САЩ и Великобритания, които не показали, че имат против българската корона да се „феминизира“.
В крайна сметка през 1937 година се разбрало, че всички тези ходове на цар Борис III се оказали ненужни, тъй като царица Йоанна най-после родила дългоочакваният мъжки наследник – Симеон. Цялата държава празнувала, а българският монарх навярно е бил най-щастливият човек на Земята.
