![Йосиф Соколски](http://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2014/06/josifsokolski1-e1404156610285-300x300.jpg)
Зад това име се крие една доста интересна и също толкова непозната личност от българското Възраждане. Колоритът на Йосиф Соколски несъмнено се намира в хармония с неговата съдба. Рождената му година не е ясна, но се счита, че тя е около 80 – те години на ХVІІІ век, а според някои източници в широкия диапазон между 1775 и 1792 година. Фактът, че няма точни сведения за рождената му дата, ни навява размисли, че семейството му е най – обикновено и бедно. И те са абсолютно логични: Йосиф Соколски е роден в малка колиба в Нова Махала (днес в пределите на Габрово). Не можем да наречем този българин просветен и образован, но за сметка на това на неговата личност прекрасно прилягат епитетите буден и активен. Човек, минал през хайдутлък, униатство, висш духовен чин и стигнал до изгнание в Киев – печорската лавра (манастир в днешна Украйна). Йосиф Соколски е основател на един от най – големите и важни български манастири – Соколския манастир край Габрово.
Иван Марков, каквото е рожденото име на бъдещия монах, е наречен Йосиф на 14 – ти август 1806 година в Троянския манастир, където е послушник от 1802 година. Преди това, според някои източници, за кратко се подвизава с друго име – Стоян войвода, водещ малка хайдушка чета. Постепенно Йосиф се издига в църковната йерархия и през 1821 година достига до чин архимандрит. Тогава тъкмо се е завърнал от Атонските манастири и е донесъл в Габрово препис на житието на габровския светец Онуфрий. До 1832 година е игумен на три манастира – Тетевенски, Гложенски и Калоферски, а през 1833 година основава Соколския манастир с помощта на жители на близките населени места Етъра и Нова махала. По време на освободителните борби манастирът има много важно значение – в него през различни период намират убежище четата на дядо Никола, Васил Левски, Цанко Дюстабанов и други бунтовници. По време на Руско–турската война, светата обител дори се превръща във военна болница. Именно след основаването на Соколския манастир архимандрит Йосиф получава името Соколски. Манастирът е една от слабостите на духовника, на която той отдава следващите десетилетия от живота си. Освен него монахът основава и девически манастир в Габрово – „Благовещение на света Дева Мария”.
Днес трудно бихме си дали сметка за мащабността и важността на това дело, защото не можем да си представим как в онези тежки времена човек може да се наеме с обществени каузи, които да съхраняват самосъзнанието на българите. Времена, в които османската власт е забранявала строежа на нови манастири и черкви, населението е било подложено на тежки данъци и репресии и времена, в които въпреки всичко то е отделяло от залъка си, за да може да съхрани своята вяра, която до голяма степен през османското владичество е била равнозначна на запазване на народността.
От знака за равенство между вяра и народност изхождат и гръцките духовници, които упражняват особено агресивна
![Соколски манастир](http://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2014/06/1352236227-300x300.jpg)
асимилаторска политика по отношение на българите. Тази опасност, на моменти по – голяма дори от чуждоверското иго, в комбинация с незаинтересоваността на Русия към стремежа на българите към независима църква, довеждат до търсене на алтернативни решения. Едно такова решение предлага униатското движение, водено от Драган Цанков. Същността му е чрез уния да се признае върховенството на папата и приобщаването на българската църква към католицизма, като новокатолиците да запазят ортодоксалните си обреди. В борбата за сфери на влияния католическият свят и в най – голяма степен Франция се ориентира по – бързо в обстановката и изпраща свои пропагандатори в някои населени с православни християни области. В българско мисионер е Йожен Боре. В замяна те обещават покровителство на папата в борбата за независима църква.
Към униатите е привлечен и Йосиф Соколски. С униатския му период са свързани и едни от най – любопитните, дори анекдотични, ситуации с живота му. През 1861 година духовникът (трябва да се отбележи, че той вече е в напреднала възраст) е избран за архиерей и за целта заминава за Рим на 15 март заедно с Драган Цанков, дякон Рафаил, Г. Миркович и Йожен Боре, където трябва да бъде ръкоположен от папата. Всичко се случва на най – високо ниво: папата устройва прием и след официалната част кани българина на тържествен обяд. Поставянето на слабо образования и полу – грамотен Соколски в необичайна за него ситуация предизвиква редица недоразумения. За възпитания в православие духовник е много трудно да проумее, че има разлика в католическите и православните обичаи. Дядо Йосиф е силно разочарован, че на обяда е сервирано блажно, тъй като е петък. След предизвикания скандал все пак му било сервирано постно. Другото разминаване се получило при ръкополагането на Соколски. Според католическия обичай трябва да се отреже кичур коса и брада. Нещо абсолютно неприемливо и… католическо за него. По време на обяда пък най – директно и безсрамно поставя въпроса „кога ще стане патриарх”, на който папата дипломатично му отговаря, че в зависимост от разпространението на движението сред българите, той може и да се изкачи до най – високо стъпало. Без да се притеснява от неподходящото си поведение, Соколски не спира дотук. Той не може да подмине хайдушкия си живот, описвайки подробно своите подвизи.
![Драган Цанков](http://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2014/06/Dragan-Tsankov-11-300x300.jpg)
Оставайки крайно разочарован от посещението си, униатската авантюра за духовника приключва. Следващата спирка в неговия живот е Киевско – печорската лавра. Не е изяснено как се озовава там – дали визитата на Соколски при папата го подтиква да избяга и да се върне към православието или руснаците, уплашени от загубата на влияние, го отвличат. Фактите обаче са красноречиви – той живее доста добре приет в манастира – отпусната му е руска държавна пенсия и му е подарено място с лозе и градина, в което да се устрои. От друга страна молбата на габровеца да бъде покръстен отново в източно православие остава неудовлетворена. В същото време той така и не се връща в България и според най – разпространената версия е държан принудително в лаврата. Най – вероятно той е важен и удобен за руската дипломация и те чакат удобен момент да го използват. Това продължило 18 години – до смъртта му на 30 септември 1878 година. Соколски така и не се върнал повече в родината си и не видял любимия си Соколски манастир.
Въпреки че е остава в историята с гафа в Рим, Соколски е един много чист, свят и честен човек. Едва ли някога е подозирал, а може би и никога не е разбрал каква огромна роля изиграва неговата личност в борбата за църковна независимост. Макар и да е по – скоро инструмент в нея, неговата визита остава повратна точка за бъдещето на българската църковна независимост и, за добро или за лошо, в България днес все още най – разпространено е източното православие.