За него Златю Бояджиев казва: „Животът е къс ден. Радостта е кратка. Затова виж слънцето, Цанко, ти идеш от света на званите. Дай на хората венци от слънчеви лъчи.“

„Куршум хан“ – художник Цанко Лавренов

Художникът Александър Стефан (Цанко) Лавренов е роден на 24 ноември 1896 г. в Пловдив. Както сам той признава, край люлката му са играли последният зрак на деветнадесето и първата зора на двадесетото столетие. С името Стефан изобщо не се е записвал, а Александър се сторило на прабаба му толкова дълго, че тя му викала Цанко. След няколко недоразумения между счетоводители и касиери, накрая през 1953 г., с подмяната на паспортите, той официално става Цанко Лавренов.

Веселите истории обаче започват от самото начало на семейството му. Майка му Силвина е учила в девическия Френски колеж в Одрин, Турция и е преводач на генерал Дандевил, който бил отседнал в тяхната къща. Към 15-16-тата й година започват да я сватосват – дъщеря на търговец – за чужденец, висш чиновник от барон Хиршовата железница. Тя обаче харесва слугата на дядо си – Иванчо. Въпреки че бил против, накрая баща й се съгласил на сватба, понеже му казали, че ги били видели да се целуват. Така на сватбата нейните роднини са като на погребение, а майка й – с черна кърпа като в траур.

Почти четири десетилетия художникът живее в семейната къща на ул. граф Игнатиев (по-късно бул. Г. Димитров, а сега бул. Цар Борис III Обединител). Дядото (който свирел на кларинет и флейта) направил макет от тънки дъсчици на двукатната къща-мечта, извикал майсторите и им казал: „Е такава къща искам да ми построите. Направете си сметката колко ще ми поискате за работа. И да почваме.“

„Малка Нощна муза“ – художник Цанко Лавренов

Отделенията Цанко учи в Пловдив, после продължава във Френския колеж „Свети Августин“. С духовия оркестър на колежа изнасяли концерти в страната и посетили и гр. Одрин. Тук, в джамията Султан Селим, изкачили се на най-високото минаре, учениците решили да запеят националния химн „Шуми Марица”. Перовете (отците) били нервирани, че може да стане дипломатически въпрос, но българският консул приветствал момчетата с думите: Учете се добре, за да служите достойно на отечеството ни!

След детската мечта да стане музикант, после писател, накрая Цанко разбира, че ще стане художник. За да стигне до колежа, близо до реката, той минава през малебиджийницата на Джумаята, бакърджийската чаршия, Капана, арменския квартал, рибния пазар и стария Пловдив – по-късно отразени в негови рисунки.

През юли отбелязваме рождението на Апостола. В навечерието на годишнината поръчайте луксозното издание на "Писмата на Левски" с 33% отстъпка.

КЪМ МАГАЗИНА

Както казвал баща му в дюкяна: „Mоите синове нямат ищах за търговия – единият е чалгаджия (братът), а другият (Цанко) – ще става бояджия. Всеки с дарбата си. Лош занаят няма.“

През 1920 г. Цанко заедно с брат си заминава да учи във Виена и се записва в частното училище Санта Ана, за подготвяне за изпитите във Виенската художествена академия. По-късно обаче учи живопис при проф. Льофлер. Той му казва: „Като ви гледам, млади момко, който идете от страна с такива художествени богатства, чудя се на решението ви да учите изкуство у нас! Та ние, модерните западни художници, се учим от вашите икони. На ваше място не бих напуснал отечеството си. Бих учил там, на самото място, за да пия от извора. Вглеждайте се задълбочено във вашето народно творчество. От него ще научите много повече отколкото това, което ние можем да ви дадем.“

Цанко Лавренов

Австрия преживява икономическа криза, в резултат на което студентите-чужденци са освободени без гаранция за по-нататъшно следване. Завърнал се в Пловдив, Цанко навлиза в земеделието – обработване на ниви и главно отглеждане на тютюн. В същото време рисува и участва в изложби на Дружеството на южнобългарските художници, публикува статии за изкуството. През 1925 г. посещава Италия и се запознава с монсеньор Ронкали и папа Пий XI.

През 1925 г. пътува до Италия да се запознае с изкуството на италианските художници. Като самоук художник утвърждаването му сред възпитаниците на Художествената академия е свързано с много разочарования. По повод негова изложба, за едни и същи картини в пресата се появяват и възторжени и отрицателни отзиви. Оценили неговия изключителен талант, някои видни български творци му оказват безкористна подкрепа. Помагат му да отиде до Атонските манастири, където художникът навлиза надълбоко в света на старобългарското и византийско изкуство. Там преоткрива нови истини за българската история.

„Сред всички тези български паметници и надписи никъде няма ни дума, ни слог за отец Паисий – с тъга споделя художникът. Когато посетил килията на автора на „История славянобългарска“, я намерил „превърната в склад за прогнили дюшеци и юргани“…

Родът му е бил католически. Години по-късно той променя вероизповеданието си, за да се ожени за Йорданка Базънова, която му е втора съпруга. Преди това е бил женен за видна пловдивска дама на име Павлина. С Павлина живее по-малко от година, но процесът около развода продължава дълго. Католическата църква не позволява повторни бракове. Затова Цанко се покръства. С Йорданка се женят през 1942 г. Всичко това не е прието особено добре от роднините му. Но той вече е достатъчно известен. Картините му се купуват, макар че никога не е завършил рисувално училище.

„Селски панаир в Пловдив“ – художник Цанко Лавренов

Голям срив за него е 9 септември 1944 г., когато художникът вече живее в София и остава без препитание и на издръжка на съпругата си. Всичко се преобръща наопаки, художественият живот е замрял.

През 1947 г. в мизерията се ражда и единствената дъщеря Силва. Чак през 1958 г. получава голямото признание -първо в Европа, а после у нас.

Лавренов отказва да продава своите картини на световни музеи и галерии, на частни колекционери. Издирва и откупува картини, продадени преди години. „Един живот не стига“, пише Цанко Лавренов в писмо до приятел.

Лавренов живее в Пловдив до 1940 г., след това се установява в София, където умира през 1978 г. Днес Художествената Гимназия в Пловдив носи неговото име.

„Един от Първа дивизия“ е разказ за хората – за орача и чиновника, за занаятчията и учителя, за богатия и бедния, за неграмотния и образования. България ги призовава и те оставят семействата си, стичайки се под знамената на своите полкове...

ПОРЪЧАЙ ТУК

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

По стръмната пътека на художника Цанко Лавренов
4.6 от общо 11 глас(а)
Ася Сократова
Ася Сократова е родена на 8 февруари 1979 г. в Стрелча. Завършва български и френски език в Пловдивския университет „Паисиий Хилендарски”. Говори френски, нидерландски и немски език. През 2009 г. издава първия си роман „Сезони”. През 2013 г. издателство Сиела издава романа й „На другия бряг”. Още нейни текстове може да откриете в уеб сайта www.mecumporto.org

Отговор