Христо Ботев – героят, който даде всичко за България

11
14425

На 6 януари 1848 г. е роден един българин, чието име предизвиква у нас чувство на гордост и признателност. Едно име, което пазим в сърцата си и едва ли някога ще забравим. Трудно е да се пише за човек като Христо Ботев, без да се вложи емоция, тъй като личността му наистина е способна да докосне всекиго. Един българин, отишъл си от този свят само на 28 г., но оставил изключително много на идните поколения.

Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 г. (нов стил) в град Калофер. Баща му е известният даскал Ботьо Петков, а майка му – Иванка Ботева, за която съвременниците казват, че била прочута със своята хубост, гордост и силен дух. Друго голямо име от фамилията e на брата на Христо – Кирил, който, макар и да остава в сянката на батко си, безспорно изиграва роля в събитията, свързани с революционното движение.

Малкият Христо започва образованието си в Карлово, където през 1854 г. се премества да учителства баща му Ботьо Петков. През 1858 г.  обаче семейството се завръща в родния град и момчето постъпва в местното трикласно училище, където отново учител е баща му. Дълго време Ботьо Петков се опитва да изпрати сина си да учи в Русия с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса, който е станал известен просветен деец и руски вицеконсул в Пловдив. Това се случва през есента на 1863 г., когато Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава за Одеса. Тук под влиянието на различни руски автори започва да изгражда своя стил на писане и прави първите си поетични опити. Постъпва във Втора гимназия като „волнослушател“, но трудно се вписва в учебната дейност. Не минават и две години преди енергичният и буен Христо да бъде изключен от учебното заведение.  Причината – „липса на интерес към учебната програма“. Стипендията му е прекратена и той получава еднократна сума, за да се прибере в България. Въпреки това Ботев остава в Одеса, издържайки се с преподаването на частни уроци.

През 1866 г. Христо Ботев е назначен за учител в Задунаево, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където прекарва няколко месеца. В началото на 1867 г. получава известие, че баща му е тежко болен, и се връща в Калофер. По това време е публикувано и първото му стихотворение – „Майце си“, с подкрепата на Петко Рачов Славейков и неговия вестник „Гайда“.

През май 1867 г.  Ботев произнася пламенна реч по случай деня на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий. Заради опасността да бъде заловен от турските власти е принуден да напусне Калофер и заминава за Румъния. Живее в различни градове – Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац.  Именно във Влашко осъществява и първите си сериозни контакти с български революционери – успява да се сближи значително със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. По време на пребиваването си в Румъния Ботев се оформя напълно като характер и обединява в личността си качествата на истински борец и революционер. През 1868 г. се записва в четата на Жельо войвода, която трябва да премине Дунав и да навлезе в поробените български територии. По този повод написва едно от емблематичните си произведения – „На прощаване“. По различни причини обаче четата се разпуска и не изпълнява целта си.

Ботев продължава престоя си във Влашко. Постъпва в медицинското училище в Букурещ, но липсата на средства го принуждава да напусне. Останал без никакви пари, той е принуден да мизерства и да живее в оскъдица. Прекарва изключително тежка зима в една изоставена вятърна мелница край града, където живее заедно с Апостола – Васил Левски. Ботев остава удивен от способността на Дякона да издържа на тежките изпитания, на които е подложен.

„Женскитѣ изкуства за щастливо съпружество“ е любопитен поглед към живота на българската градска жена в периода на Царство България. Автентичното издание е налично за предварителна поръчка с 15% отстъпка

ПОРЪЧАЙ ТУК

В следващите две години младият Христо продължава своя динамичен живот. Той работи на различни места, пътува много, но през цялото време поддържа контакти с революционните дейци. През 1871 г. във връзка с дейността на руския бунтовник Н. Ф. Меледин Ботев е задържан и лежи два месеца във Фокшанския затвор. След като излиза отново на свобода, се завръща в Букурещ и започва да издава своя първи вестник „Дума на българските емигранти“. Идеите, изразени в него, обаче му докарват нови неприятности – той е арестуван и затворен за конспиративна революционна дейност и отново е пратен във Фокшанския затвор. След застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов е освободен. Започва работа като печатар, пише във вестниците „Свобода“ и по-късно „Независимост“, а през 1873 г. издава сатиричния вестник „Будилник“.

През 1874 г. е поканен да участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), където е избран за секретар на организацията. Ботев постъпва като учител в българското училище в Букурещ, а междувременно продължава най-активно революционната си дейност. Издава нов бунтовен вестник – „Знаме“, от декември 1874 г. На следващата година превежда различни книги с теории за произхода на българите, а през юли сключва и граждански брак с българката Венета. През септември съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. През април 1876-а се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета – Иванка.

2005-s-botev_621x600Енергичната революционна дейност на Христо Ботев след 1873 г. се оказва една от основите на националноосвободителното движение. Историците се обединяват около твърдението, че причината за неговия устрем е именно обесването на Апостола през същата година. С убийството на Левски върху организацията е нанесен съкрушителен удар. Действията на Любен Каравелов започват да стават колебливи, във възгледите си като че ли той започва да симпатизира повече на т. нар. „стари“  (те защитават по-умерените форми на борба срещу Портата, проявяват недоверие към въоръжените акции и лансират реформаторски проекти за решаване на българския политически въпрос) – нещо, което отблъсква буйния характер на Ботев. Именно в този момент изпадналият в криза БРЦК има нужда от здрава ръка. Точно тогава организацията –  за добро или за зло, е оглавена от самия Ботев.

Като революционер Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Според него единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос е революцията. Ботев е за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите.  Той се обявява за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. В международен план Ботев защитава Парижката комуна (1871), познава лично редица руски революционери от своето време, чете Дарвин, Маркс, Бакунин и др.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България.  За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие, както и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК, в резултат на което през 1875 г. председателят подава оставка и се стига до разпускане на организацията. След създаването на Гюргевския революционен комитет  Ботев установява контакт с неговите членове.  През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.

Когато новината за кървавото потушаване на Априлското въстание и хилядите жертви стига до Ботев, той решава да посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг, който да остави дирята си във времето и да бъде запомнен навеки от всички българи. Сам организира чета, оглавява я и потегля към родината. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба „Радецки“.

радецлоОще на следващия ден превземат плавателния съд. Ботев излиза на палубата, придружен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи, с калпаци на главите, а над челата им блести българският лъв. Държат револвер в лявата и сабя в дясната ръка. Според някои сигналът, който Ботев дава, е вик „На оръжие, момчета” , според други сигналът е три изсвирвания със свирка. След даването му настъпва масово оживление. Четниците за секунди захвърлят старите дрехи и обличат униформите. Нетърпеливи, те не могат да дочакат отварянето на сандъците. Започват да ги разбиват и да вадят оръжието. За минути от мирни пътници се превръщат в добре въоръжена войскова част. Принуждават капитан Дагоберт Енглендер да акостира на българския бряг.

След превземането на парахода Ботевите четници слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. Въпреки очакванията обаче недостатъчно българи се присъединяват към бунтовниците, народът все още е наплашен от ужаса на Априлското въстание. Христо Ботев и доверениците му водят поредица боеве с османската потеря, като постепенно се оттеглят към планината.

На 1 юни 1876 г.  в сърцето на Балкана – подножието на връх Камарата в Стара планина, след края на сражението куршум пронизва Ботев. На този ден поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики синове. Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт на идеала за майка България!

Поклон пред героя.

Ето част от  творчеството на революционера-поет, стихове, оставили белег в сърцата на всички истински родолюбци: „Майце си“; „Към брата си“; „На прощаване“; „Елегия“; „Делба“; „До моето първо либе“; „Хайдути“; „Пристанала“; „Борба“; „Странник“; „Гергьовден“; „Патриот“; „Хаджи Димитър“; „В механата“; „Моята молитва“; „Зададе се облак темен“; „Ней“; „Обесването на Васил Левски“; „Защо не съм…?“; „Послание“.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Христо Ботев – героят, който даде всичко за България
4.7 от общо 88 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

11 КОМЕНТАРА

  1. Ей хора , вие разбирате ли за какво става въпрос? За Човек , който в сегашно време няма да намерите в цяла България и в чужбина.От толкова хора , които емигрираха от България и “ преуспяват “ в чужбина , един няма да се върне тук с идеята на Ботев или ако се върне ще си мишкува и ще си харчи изкараното навън.Такива хора , като тогавашните революционери не се раждат…няма и да се родят…ГОЛЯМ ПОКЛОН!!!

  2. И СЕГА ЦЕЛИЯТ БЪЛГАРСКИ НАРОД ПРЕКЛАНЯ ГЛАВА ПРЕД ЛИЧНОСТТА НА БОТЕВ ПРЕД ТОВА ГОРДО
    ЧЕЛО НАДЖИВЯЛО ВРЕМЕТО СИ С ПОЛВИН ВЕК
    Г-Н БАРГАНСКИ

  3. И СЕГА ЦЕЛИЯТ БЪЛГАРСКИ НАРОД ПРЕКЛАНЯ ГЛАВА ПРЕД ЛИЧНОСТТА НА БОТЕВ ПРЕД ТОВА ГОРДО ЧЕЛО НАДЖИВЯЛО ВРЕМЕТО СИ С ПОЛОВИН ВЕК

    С. БАРГАНСКИ

  4. И СЕГА ЦЕЛИЯТ БЪЛГАРСКИ НАРОД ПРЕКЛАНЯ ГЛАВА ПРЕД ЛИЧНОСТТА НА БОТЕВ ПРЕД ТОВА ГОРДО ЧЕЛО НАДЖИВЯЛО ВРЕМЕТО СИ С ПОЛОВИН ВЕК

  5. Вечна му памет на великия поет и революционер! Този негов подвиг не трябва да се забравя и да не остане в забвение за векове напред. Защо не се направи един филм за него и дейността му за освобождението на България. Мисля че може да се наберат средства както от всички родолюбиви българи така и от държавата. Христо Ботев го заслужава!!!

  6. ….. И СЕГА ЦЕЛИЯТ БЪЛГАРСКИ НАРОД ПРЕКЛАНЯ ГЛАВА ПРЕД ЛИЧНОСТТА НА БОТЕВ

    ПРЕД ТОВА ГОРДО ЧЕЛО НАДЖИВЯЛО ВРЕМЕТО СИ С ПОЛОВИН ВЕК ……..

  7. ……..И СЕГА ЦЕЛИЯТ БЪЛГАРСКИ НАРОД ПРЕКЛАНЯ ГЛАВА ПРЕД ЛИЧНОСТТА НА БОТЕВ

    ПРЕД ТОВА ГОРДО ЧЕЛО НАДЖИВЯЛО ВРЕМЕТО СИ С ПОЛОВИН ВЕК ……….

  8. И СЕГА ЦЕЛИЯТ БЪЛГАРСКИ НАРОД ПРЕКЛАНЯ ГЛАВА ПРЕД ЛИЧНОСТТА НА БОТЕВ ПРЕД ТОВА ГОРДО ЧЧЕЛО НАДЖИВЯЛО ВРЕМЕТО СИ С ПОЛОВИН ВЕК……

Отговор