Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Hristina-Morfova-18Христина и Александър Морфови – сестра и брат, които са известни на малко българи днес. Техните житейски пътища нямат много допирни точки, но са извървени забележително. Знаем за изключителните ни таланти в областта на оперното изкуство. Колко знаем обаче за първия български гений от началото на ХХ век  Христина Морфова и за Александър Морфов – един от пионерите на българската хорова музика и баща на българската войнишка хорова песен?

„Българският славей” Христина Морфова е родена на 24 април 1889 г. в Стара Загора. Животът й е съставен от контрасти: от най-високите върхове до ситуации, в които изглежда, че само магия може да помогне. Христина е последното от 10-те деца на семейството. От раждането й става ясно, че животът й няма да е обикновен или спокоен. Родителите й се разделят и поради влошеното здравословно състояние на баща й тя е дадена за отглеждане на приятелско семейство в Розовата долина. Там обаче бъдещата оперна прима попада в ситуацията на Пепеляшка. Според спомените на Морфова от този период тя е слугиня в къщата. Връща се при баща си, но съвсем скоро той умира.

Следващата й местожителство е столицата, където се пренася през 1900 г.  В София вече живее брат й Александър. Той знае за необикновените певчески данни на сестра си и насочва вниманието й към музикалното изкуство. Така изиграва важна роля за развитието на Христина.

Христина и Людмила
Христина Морфова и Людмила Прокопова

В този момент отново се намесва съдбата. Морфова е изпратена в Прага, за да учи стопански науки, въпреки желанието й да се отдаде на музиката. Всичко, на което може да разчита, са малко пари и листче с написан адрес на него. В  Прага младата българка вижда, че листчето липсва. Този факт вероятно преобръща живота й. Съдбата я отвежда в дома на пианистката Людмила Прокопова, с която стават неразделни на сцената и извън нея.

Оттук започва звездният път на Морфова. През 1909 г. тя успява да завърши с отличие 6-годишен курс по музикална педагогика за 3 г. и постъпва в операта в Бърно.  „Българският славей” покорява сцената в чешката столица и в редица европейски градове: Париж, Мюнхен, Берлин, Дрезден, Щутгарт, Париж, Москва, Милано, Лондон и т. н. Първата роля на сопраното, чийто диапазон на гласа е цели три октави (нещо твърде рядко срещано), е в „Продадена невеста” на Б. Сметана. Морфова дава живот на около 40 образа, сред които Дона Анна в „Дон Жуан” и „Кралицата на нощта” във „Вълшебната флейта” на Моцарт, Аида в едноименната опера на Верди, Виолета в „Трубадур”, Мими в „Бохеми”, Маргарита във „Фауст”, Тоска в едноименната опера на Пучини и много други.

Не липсват и хвалебствия от музикалните светила на времето. Прякорът на Морфова е даден от парижкия професор Иснардон, при когото тя специализира. Неговата оценка гласи: „Вашият глас е много по-хубав от гласа на прочутата италианска примадона Аделина Пати.” Геният на българката не остава незабелязан и отвъд океана. „Кълъмбия грамофон къмпани лимитед“ издава грамофонна плоча с 12 фамозни нейни изпълнения и така тя става първата българска прима, записана на плоча. Дори знаменитият композитор Камий Сен-Санс е възхитен след ролята на Морфова в неговата опера „Далила”: „Сигурно няма да доживея часа на Вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред Вас.”

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Hristina-Morfova-19Макар оперната прима да добива световна известност съвсем скоро, композиторът има право. Нито той, нито самата тя доживяват славата на едно определено място – родината й. През 1927 г. заедно с Прокопова „Българският славей” се връща в България . Тя е на върха на славата си и е желана на всяка голяма европейска сцена, но избира родината си без никакви съмнения. За жалост тук, вместо да бъде приветствана с признателност, тя се натъква на завист и злоба още при дебюта на софийска сцена – събитие, което би трябвало да бъде чест за българската опера. Още с излизането на сцената, дори преди да запее, Морфова е освиркана от група колеги. Въпреки грозната случка, вечерта минава блестящо и сценичната изява засенчва опита тя да бъде опорочена.

Това е първият от многото удари на родна земя, които българката понася гордо и достойно. Непрекъснато е подложена на критики за личния си живот и за външния си вид. Изключително неудобна на музикалните управници, те допускат още една черна точка в действията си – уволняват българската оперна прима заради нерегламентиран гастрол в Москва. Абстрахирайки се от въпросната прослойка, Морфова е обичана от народа и конкретно от нейните ученици, които обучава в частната си вокална школа у дома си в София. Напук на отношението на колеги и висшестоящи към нея тя се отнася прекрасно към учениците, които от своя страна я боготворят. Като една от най-забележителните оперни певици на ХХ век Христина Морфова е посланик на българската песен по света – за примата няма по-хубава и мелодична песен от българската.

За съжаление съдбата й е отредила трагичен край. Христина Морфова загива на 47 г., на 1 юни 1936 г., в катастрофа на път от село Баня, Карловско, към София. Всички нейни спътници оживяват. Според спомените им певицата умира, пеейки химна на родината си. В нощта преди катастрофата тя сънува, че баща й я вика при себе си. На сутринта оставя бележка на Прокопова, в която ѝ съобщава за кошмара и заявява, че има ужасно предчувствие и не иска да пътува повече без нея.

След смъртта на „Българският славей“ идва закъснялата признателност към нейната божествена дарба и благороден характер. Въпреки това и до днес България е длъжница на една от най-великите оперни певици на ХХ век.  Тази година излезе от печат книгата „Истинската история на Христина Морфова“ с автор Румяна Лечева, която е представена дори извън пределите на родината ни. Това е една голяма стъпка в посока отдаване на заслужената чест на легендата.

В историята влиза и големият брат на оперната певица – Александър Морфов. Български офицер, роден в Пловдив на 13 януари 1880 г., той е известен най-вече като композитор на военни маршове. Музиката е сериозно застъпена в униатската българска католическа гимназия в Одрин, където учи той. Там свири на флейта и изучава основни музикални теоретични дисциплини.  След гимназията в Одрин Александър Морфов постъпва във военното училище в София и го завършва през 1902 г.  Още като юнкер пише първите си военни маршове („Ний ще победим, всички дружно кат‘ вървим“, 1900 г.). Тази дейност издига композитора до даденото му от народа звание „баща на българската войнишка песен“.Morfov_Alexander

Най-известният сред маршовете, плод на неговото творчество, е „Изгрей зора на свободата“, познат още като „Марш на македонските революционери“. Написан през 1923 г., той има богата история: през 1944 г. става неофициален химн на новосформираната НР Македония, но през 1948 г. е забранен от комунистическия режим в западната ни съседка, защото е определен като българофилски и фашистки. Парадоксалното в случая е, че точно с тази песен се открива първото общо събрание на АНСОМ (антифашистко събрание за народно освобождение на Македония) и от този момент е избрана за държавен химн. Днес маршът е все още жив – използва се като официален химн на ВМРО- БНД и на македонската патриотична организация в САЩ и Канада.

Освен като пионер на войнишката песен Морфов е и основоположник на българска хорова песен, образец за която се счита „Дамян танец води“. Композиторът е изключително разностранно развита личност. Интересен факт е, че той е изобретател на нов вид флейта, както и нов вид инструмент, наречен орфеин (с тембър на виола и виолончело). Освен на флейта той е виртуоз и на тези два инструмента. Морфов престава да свири след едно особено трагично събитие – атентата в църквата „Света Неделя“ (1925 г.). Там загива жена му, а той загубва долната си челюст.

За военните си заслуги е награден с орден “За храброст“, 4-та степен. Морфов достига до чин подполковник, участва в Балканската (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918). Командир е на рота във военното училище и 7-а пехотна дивизия. Уволнява се през 1922 г., а краят на живота му настъпва 12 години по-късно: на 19 април 1934 г. в  София.

Ето текста на „Изгрей зора на свободата“ – апогея на творчеството му:

Изгрей зора на свободата

Изгрей, зора на свободата,

Зора на вечната борба.

Изгрей в душите и сърдцата

на всички роби по света!

Тирани, чудо ще направимъ,

Ний чуждо иго не търпимъ,

Съ юнашка кръвъ ще ви удавимъ,

И пакъ ще се освободимъ!

Юнаци смели пак развиха

Окървавени знамена;

Комити нови забродиха

Изъ македонската земя.

Тирани ,чудо ще направим…

(припев – повтаря се)

Ечат гори, поля, балкани

Отъ бойни песни и Ура;

Сноватъ борците-великани:

Напред , готови за борба!

Тирани ,чудо ще направим…

(припев – повтаря се)

Насъ нищо вечъ не ще уплаши,

И тъй живеем день за день…

Свещени са горите наши;

Изъ тех свободни ще измремъ!

ИЗГРЕJ ЗОРА НА СЛОБОДАТА

(препев на стандарден македонски јазик)

Изгреј зора на слободата,

зора на вечната борба!

Изгреј в душите и в срцата

на сите робови по светот!

Тирани чудо ќе направиме,

ние туѓо иго не трпиме,

со јуначка крв ќе ве удавиме

и па ќе се ослободиме!

Јунаци смели пак развиа

окрвавени знамиња.

Комити нови зашетаа

низ македонската земја.

Тирани чудо ќе направиме…

Одекнуваат шуми, полиња, планини

од бојни песни и „Ура“!

Одат борците – великани,

напред, готови за борба!

Тирани чудо ќе направиме…

Нас ништо веќе не ќе исплаши

и така живееме ден за ден.

Свети се горите наши,

во нив слободни да умреме.

Тирани чудо ќе направиме…

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Христина и Александър Морфови – „Българският славей“ и бащата на българската хорова музика
5 от общо 4 глас(а)
Иво Владимиров
Иво Владимиров е бакалавър по международни икономически отношения, част от екипа на сдружението от началото на 2014 година. В момента продължава образованието си във Виена. Иво представя "Българска история" с месечна рубрика в списание "8". Особен интерес за него представлява следосвобожденската история на България.

Отговор