Датата 30 юни 1971 година и до днес остава една от най-черните за българския спорт. На този ден в прохода Витиня смъртта си намират футболистите Георги Аспарухов и Никола Котков. Двамата пътуват от София за Враца с бежовото „Алфа Ромео“ на Гунди, като фаталният инцидент става малко след моста над река Бербеш.
Какво всъщност се случва?
Автомобилът не успява да спре на Т-образния разклон с пътя Ботевград-Витиня-София и се блъска в движещ се по посока София камион „ЗИЛ“. За нещастие ударът е точно зад шофьорската врата, където се намира резервоарът на колата, който се запалва. Именитите футболисти загиват на място вследствие на пожара. Това са сухите факти. За народа, който е влюбен в Аспарухов и Котков, смъртта им е истински шок. Те ще засвидетелстват признателността си към двамата спортисти на погребението им, което и до днес остава най-масовото в родната история.
Невижданото море от хора хвърля в ужас управляващата партия, която за пръв и последен път допуска такова масово стълпотворение на събитие, организирано не по тяхна инициатива, а действията, които предприема в опита си да го осуети са меко казано неуспешни.
За да си представим по-добре какво са значели за българския футбол, а и като цяло за българите Никола Котков и най-вече Георги Аспарухов по това време, е редно да се пренесем в началото на 70-те години. По това време България е традиционен участник на световни първенства по футбол, а неизменна част от състава ѝ и движеща сила в отбора са именно Гунди и Котков.
Аспарухов вече е успял да си спечели и статута на легенда за неговия „Левски“, след като в по-малко от 200 мача отбелязва 118 гола. През 1965 година разделя престижното осмо място в класацията на „Франс Футбол“ за Златната топка с Алесандро Мацола и Валери Воронин, а три години по-късно реализира попадение на „Уембли“ срещу световния шампион Англия в приятелски мач.
Всичко това, както и фактът, че в онези времена посещаемостта на футболните мачове трудно спада под 20 000 души, обясняват защо Гунди и Котков са истински народни любимци, както и едни от най-популярните българи. Смъртта им се оказва истински шок не само за любителите на футбола, а кара народът да потъне в искрена скръб.
В тази атмосфера, крайно интересна е позицията, която заема управляващата партия. Вероятно страхувайки се от масово струпване на хора на погребението на двамата футболисти, а и заради една от най-големите катастрофи в историята на космонавтиката, в която загиват членовете на съветския „Съюз 11“, БКП се погрижват над инцидента, случил се в прохода Витиня, да се спусне истинско информационно затъмнение. Доказателство за това лесно може да се намери след кратък преглед на заглавията на най-тиражните вестници по онова време.
ВИЖ ОЩЕ: КНИГАТА „КАК ЦАР ФУТБОЛ ПРЕВЗЕ БЪЛГАРИЯ“ НА ТЕОДОР БОРИСОВ
Ден след трагедията, на 1 юли 1971 година, челният материал най-големия вестник в социалистическа България „Работническо дело“ е свързан с аварията в космоса. Останалите новини, намерили място на заглавната страница, са свързани с предизвикателствата пред селското стопанство и постиженията на тружениците от Пазарджик, които са постигнали добив от 800кг. царевица от декар, както и информация за визитата на гръцкия заместник-министър на външните работи в София. Чак на последната страница на вестника се съобщава за смъртта на двамата футболисти и то в материал без заглавие.
Не е по-различно положението във вестници и телевизията. Нито „Народен спорт“, нито „Старт“ информират за смъртта на Гунди и Котков в броевете си от 1 юли. Чак на 3 юли вестник „Народен спорт“ публикува снимка от погребението, а на 6-ти вестник „Старт“ посвещава цяла страница на футболистите. Централната емисия на „По света и у нас“ на 30 юни не прави изключение от общия фон – водеща новина е смъртта на съвестките космонавти, а оставащите минути са посветени на постиженията на селското стопанство. Чак в края на емисията е съобщено, че “днес при пътен инцидент загинаха футболистите на „Левски-Спартак” и националния отбор Георги Аспарухов и Никола Котков”.
Въпреки масовото информационно затъмнение, мълвата за трагичния инцидент бързо се разпростира из цяла България. В прощалния ден към столицата се стичат хора от цялата страна, а според официални данни на поклонението присъстват 150 000 души. Съвременници на събитията обаче определят тази бройка като сериозно занижена от властите. Сами може да си представите паниката, която обзема управляващите, които не искат да допусат подобно доказателство за народна любов в деня, в който погребват съветските космонавти, да стане факт.
Положението става неконтролируемо, след като цялата столична милиция, военни и пожарникари така и не успяват да въдворят ред на стадиона и се налага политбюро на ЦК на БКП, заедно с МВР да порицаят действията на вътрешния министър Ангел Солаков. Той е определен за изкупителна жертва и е свален от поста си след заседание на 13 юли 1971 година. От разсекретените архиви на ЦК на БКП добиваме представа и за мнението на Тодор Живков, който споделя:
Това, което ни разтревожи, е погребението на двама спортисти. Ние ценим тези спортисти, те са талантливи, но това, което др. Солаков извърши, не зная дали в някоя друга социалистическа страна биха си позволили да извършат, без да се разтревожи партийното и държавно ръководство. Участват в погребението над 150 000 души! Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало. 150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров. Другарю Солаков, не си ли зададе въпроса, че всички тези хора работят някъде, че те трябваше да напуснат своите научни институти, учреждения, фабрики за това погребение? Не ти ли е известно на тебе, че такива спортисти като Аспарухов и Котков са достатъчно известни и не е нужно да се лепят афиши и да се призовават гражданите да участвуват в погребението, че не е необходимо да се провежда тази хитрост, че на стадиона ще се проведе голямо поклонение? Такова поклонение не е имало. Оттам се е разгърнала манифестация. Наредил си административно целият ръководещ състав на министерството да участвува. Защо извърши погребението в часа, когато се погребваха съветските космонавти? Защо трябваше да огорчим съветските хора, на какво основание? Ние уважаваме всички талантливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа освен тези, които партията издига.
В крайна сметка, въпреки абсурдните мерки, които взима властта, нищо не успява да спре българите да си вземат последно сбогом със своите любимци.
Поклонението пред Георги Аспарухов и Никола Котков, редом с това на цар Борис III, и до днес е най-масовото в българската история и остава като едно от събитията, докоснали най-силно българите през последните десетилетия.
