Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

„Има мит, че Орфей е роден там, където сега е България. Изглежда, че това е факт, а не мит, щом неговите дъщери още пеят там.“

Този ласкав отзив за страната ни е отпечатан на 7 октомври 1963 година на страниците на вестник “Ню Йорк Таймс”. Силните емоции, които страната ни тогава предизвиква в американския печат, са породени от изяществото на родния фолклор.  Заслугата тази магия да достигне до публиката в САЩ, както и в още над 35 държави по целия свят, е основно на един човек – композиторът, диригентът, основател и художествен ръководител на фолклорния ансамбъл, който след смъртта си става и негов патрон – Филип Кутев.

Мястото, от  което започва животът на Кутев, е източното градче Айтос, а денят е 24 юни 1903 година. С разнообразието и красотата на народните си песни родният му град спомага за обособяването на специално отношение към българския фолклор от най-ранна възраст. Особено любими на малкия Филип са мелодиите на заселилите се в региона бежанци от Беломорска Тракия. От друга страна, малките мащаби на Айтос и културната изостаналост в началото на миналия век спъват музикалното развитие на талантливото дете.  В града обаче няма специализирани музикални педагози, а елементарна подготовка той получава единствено в часовете по пеене. Междувременно у Кутеви гостува семеен приятел, който оставя своята цигулка в дома им без да я потърси повече. Филип започва сам да движи лъка по струните, опитвайки се да възпроизведе хармоничен звук и този епизод сякаш предначертава пътя на Филип Кутев.

Така през 1922 година, на 19-годишна възраст, той се отправя към София със стремеж да получи музикално образование.  Неговите 19 години обаче са една твърде зряла възраст за човек, който тепърва иска да се занимава с музика. Това е и причината, поради която Кутев е отхвърлен. За младежа обаче това е просто една пречка, която трябва да преодолее. В края на годината се явява на изпит като частен ученик и бива приет. През 1925 година идва ред на следващата стъпка – Музикалната академия. Липсата на финансови средства го принуждава да работи по време на следването си.

Концерт в Русия през лятото на 1987
Концерт в Русия през лятото на 1987

В началото, когато музикалните умения на момчето не са достатъчно развити, работи като чиновник, а от 1924 до 1929 година свири в оркестъра на Артилерийското кино. Тогава все още властва нямото кино и озвучаването в киносалоните се случва „на живо“. Една година по-рано Кутев прави първия си опит в композирането. „Скерцо“ за симфоничен оркестър е представен във Военния клуб в столицата и според специалистите свидетелства за слабо овладяна композиционна техника на един самобитен талант.

Отстрани изглежда, че  Филип Кутев цял живот работи за усъвършенстването на държавния ансамбъл за народни песни и танци (ДАНПТ). Всъщност той е основан през 1951 година, когато Кутев не е в зората на кариерата си – на 48 навършени години. Но дори в годините преди създаването му Кутев работи за него, събирайки народни песни из цялата страна, адаптирайки фолклорни мелодии за камерен или симфоничен оркестър и прочие. Така ансамбълът се явява едно естествено продължение на дейността, която неговият основател цял живот извършва.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

В началото на миналия век класическата музика в България, поради липса на друга музикална традиция, е под силното влияние на народната музика. Композиторите от т. нар. „Първо поколение“ се ограничават предимно в обработки на народни песни. Произведенията на Кутев, който принадлежи към „Второто поколение“, също не излизат от фолклорната тематика. „Герман“ (1940 година) например възпроизвежда мотива за старинен български обред за дъжд:

“ Умрял Герман

от суша, от суша,

та отива

за киша, за киша.

Капни, боже,

Капчица, капчица…”

Междувременно Кутев е започнал работа като капелмайстор на военния духов оркестър в Бургас. През петте години, прекарани край морето, Кутев издига оркестъра на много по-високо ниво, разширявайки и репертоара, и числеността му. Общуването с войници обогатява фолклорната култура на композитора, а летните войнишки лагери из различни краища на България той използва за допълнително разбиране и осмисляне на местните особености на народното творчество, записвайки голям брой песни. Лагерите продължават и след 1935 година, когато е преместен на служба в София.

Филип Кутев 2
Ансанбъл Филип Кутев

В този период Кутев композира и вокалните си сюити, също на фолклорна основа. “Тракийска сюита” (1936 година), “Среднородопска сюита” през следващата година, “Лазарската сюита”още една година по-късно и “Северозападна сюита” (1939 година) оформят едно основно разклонение на композициите му. Сред тях публиката приема най-добре “Сакарската сюита”, написана във войнишката столова на лагера край село Банкя през 1939 година. Няколко години по-късно тя е аранжирана за симфоничен оркестър. Друг малко познат момент от неговата история  е композирането на филмова музика. Плод на неговия талант и въображение е музиката към „Под игото“ (1952 година), „Героите на Шипка“ (1955 година) и „Хитър Петър“ (1960 година).

Важно е да отбележим, че в работата на Кутев като композитор, голяма част от произведенията са идеологически обременени. В началните години на своето творчество, в които младият Кутев още не е изградил своя композиторски мироглед и облик, се увлича по противоположни на символизма идеи. След 9-ти септември той композира едноименната си кантата  „Младежка симфония“, вдъхновена от събитията в България след края на Втората световна война.

Без да подценяваме симфоничното, камерното, хоровото и филмовото творчество на композитора, спокойно можем да кажем, че при обработката и адаптацията на народни песни Кутев разкрива и осветява своя истински гений. Песните, превърнали се не просто в емблеми на ансамбъла, но и в разпознаваеми символи на българския фолклор като цяло не са една или две. Независимо дали „Полегнала е Тодора“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Вечерай, Радо“ или някоя друга гениална творба, съчетала мъдростта на народния неизвестен автор с нежността на изпълнението, няма как да не докоснат сърцето на всеки, който ги чуе, без значение от кой край на света идва.  Почти съвършената симбиоза между народните мотиви и обработката на Филип Кутев са резултат от всички тези години, посветени на народната песен и танц.

Тясното познаване на „най-ярките, най-ценните музикални и танцови пиеси от цялата страна“ се материализира в популяризиране и обогатяване на родната култура. Макар и успехът на трупата да изглежда неизбежен, той със сигурност не е постигнат лесно, без лишения и без съдбовни решения, които са можели да преобърнат хода на събитията. Например запазеният стремеж към чистото изкуство за сметка на лесния, утилитарен и кръчмарски тип народна музика, който неусетно е можел да завладее България, се дължи в най-голяма степен на Филип Кутев и дейността на неговия ансамбъл.

Първата официална премиера пред публика се състои на 1 юни 1952 година в незаменимата за българската музика столична зала „България“. Още тя легитимира ансамбъла в обществото, след като около сценичния дебют на колектива се вдига голям шум, а ласкавите отзиви в медиите, които ще се превърнат в нещо традиционно за спектаклите на “Филип Кутев”, за първи път масово го връхлитат. Турнетата в границите на България, които следват обхващат множество градове и села, някои от които не предлагат никакви сценични удобства, но пък предоставят свързана с песните си публика. Точно една година след първото представяне на родна земя идва ред и на сценичното “кръщение” пред чуждестранна публика.

Филип Кутев 3
Филип Кутев

Първите зрители, имали честта да се докоснат до българския фолклорен спектакъл, са жителите и гостите на Прага, а впоследствие и на цяла Чехословакия. Концертът в чешката столица се провежда на открит театър и въпреки проливния дъжд, публиката остава до самия край.

Затворените граници тогава не могат да спрат разпространението на магичните български песни. Годината, в която ансамбълът прави първото си турне в Западна Европа, е 1955 година.  Както припомня съпругата на Филип Кутев, Мария, журналистите и специалистите след концерта в Париж, изненадани от твърде високата стойност на народното ни творчество и на художественото му сценично пресъздаване, не спират да възхваляват, ухажват и обгрижват артистите. През 1963 година е представен спектакълът, предизвикал бурната реакция в Ню Йорк Таймс, с която започнахме. Ежедневието на ансамбъла не преминава само в спектакли. Веднага след завръщането от американското турне започва усилена работа по премиерата на „Тракийска сватба”. Тя се различава от досегашните програми по времетраенето си – 42-минутна пиеса, а резултатът надминава очакванията дори на самите музиканти.    

Погрешно се смята, че „Филип Кутев“ е „най-първият“ фолклорен ансамбъл в България. Пловдивският композитор Асен Диамандиев създава няколко месеца по-рано ансамбъл от същия тип. Едно обаче е сигурно – той е първият и единствен от такава величина. Първият, който преодолява не само регионалния характер, но и националните граници.

Хореографите, изпълнителите, певците и танцьорите карат фолклорното изкуство да изглежда младо и с лекота да преодолява времето от създаването на произведението до неговите неизброими и различни представяния пред разнородни публики. Проблеми и тежки моменти е имало и в по-далечната история на ансамбъла. Славното минало, когато ансамбалът се справял с всички затруднения, ни кара да вярваме, че мъчните години в настоящето са просто тежък момент, който скоро ще бъде превърнат в спомен.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Филип Кутев – основа на българската духовност
4.6 от общо 13 глас(а)
Иво Владимиров
Иво Владимиров е бакалавър по международни икономически отношения, част от екипа на сдружението от началото на 2014 година. В момента продължава образованието си във Виена. Иво представя "Българска история" с месечна рубрика в списание "8". Особен интерес за него представлява следосвобожденската история на България.

Отговор