В елегията „Елате ни вижте!“, разработена в 9 строфи от по 5 стиха, контрастно са представени образите на народа и на управляващите. По време на написването ѝ Иван Вазов е министър на образованието, но текстът не звучи демагогски. Силата на внушението безспорно е в социалния протест. Утопично звучи призивът към управляващите да се трогнат от тежкото положение на народа и да се откажат от благата си. „Гоени” от народа, „велможите” трудно ще усетят срам и угризение и едва ли биха помогнали на мизерстващия народ, оскотял и духовно деградирал от сиромашията. Тежките рими, завършващи на – ще (гноище, жилище, огнище), метафоричната образност („бедност вековна”), струпването на съществителни, разкриват несъмнено потресаващата мизерия, в която тъне народът, както и песимизмът на Вазов, страдащ за „малкия човек”.
Елате ни вижте!
Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя,
по кръчми, по хижи – ума ми размътя.
Отбивам се в селското бедно жилище:
картина плачевна душа ми покъртя!
„Елате ни вижте“
Под – гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,
тъмничен въздух; в полумрак потопени
човеци и дрипи… На също гноише
лежи скот и стопан, духовно сближени.
„Елате ни вижте“
Зла бедност! Неволя! Души затъпели,
набърчени булки, деца застарели;
Къс ръжено тесто в пушливо огнище
загрява се там за гърла изгладнели.
„Елате ни вижте“
Тегло, запустенье!… Дълбока неволя
живота от радост, от всичко оголя!
Тор мръсен смърди сред трънливо дворище.
И болести, смърт тук боравят на воля…
„Елате ни вижте“
И вечно труд тежък и пот непрестанни –
и пак оскудия и дни окаянни.
Зло входа за смях и за песни заприщи!
Тук бедност вековна е гост постоянни.
„Елате ни вижте“
И чупи се воля и дух под хомота
на нужди, в дълбока нощ гасне живота:
ни луч от съзнанье под покрива нищи!
Човекът словесни паднал е до скота.
„Елате ни вижте“
„Елате ни вижте!“ – той моли и стене, –
вий, мъдри велможи, от нази гоени…
На миг напуснете там вашто тържище
на шум и на фрази, богато платени –
„Елате ни вижте“
Вий, дето в покой и в палати стоите,
към нас приближете – вий, славни, вий, сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище
и може би вам ще настръхнат космите!
„Елате ни вижте“
Тогаз за народа се бихте смислили
и срам, угризение бихте сетили.
И вашето сърце със болка заби ще.
О, доста на думи сте нази любили –
„Елате ни вижте!“
