Стихотворението „Един убит” е сред последните стихотворения, писани на фронта, а за повод се смята едно писмо на непознат френски войник, което Димчо Дебелянов намира. Темата и основното послание на текста влизат в своеобразен диалог с Вазовото стихотворение „В окопа”, което има сходни идейни внушения. В „Един убит” липсва високият патос от героизма и прозвучават елегични нотки.
Войната е тази, която превръща хората във врагове, унифицира ги чрез принадлежността към своя или вражеския лагер. Но смъртта връща към същината на човешкото. Всяка от жертвите на жестокото време има своя лична съдба; своя път, извървян до трагичния си завършек; своите близки, които ще скърбят и в отношението към загиналите няма място за ожесточение, а за съпричастност.
Един убит
Той не ни е вече враг
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.
Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.
И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.
Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?
Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?
Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?
И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? –
Не, той взе що му се пада,
мъртвият не ни е враг!
