На самия край на България, в центъра на днешния град Силистра, се намират останките на средновековния град Дръстър. Наследник на древния Дуросторум, наречен от византийците Доростол, той е една от най-древните крепости на територията на страната ни. Разкритите обекти ни дават повод отново да се възхищаваме на българските средновековни строежи, а проучванията в последните години карат историците и археолозите да се запитат дали не са открили местонахождението на дунавския дом на Омуртаг.

Мраморен бюст на Марк Аврелий
Мраморен бюст на Марк Аврелий

Градът възниква като селище още по времето на траките и оттогава животът в него никога не е спирал. В началото на  I век става част от Римската империя. Първото му споменаване е през 106 година в заповедта на император Траян за преместването на IX Клавдиев легион от Панония в Дуросторум, което свидетелства, че градът вече е съществувал като силна крепост. Близо три века легионът квартирува там.

Градът преживява своя разцвет през I-II век. През 169 година, при император Марк Аврелий, той става самоуправляващ се град муниципиум. Крепостта е важно административно и стопанско селище, а също и митническа станция. Римляните издигат големи обществени сгради, базилики, бани, водопроводи и жилищни постройки. В Дуросторум е роден спасителят на Рим – Флавий Аеций, наречен „последния римлянин”, който през 451 година разгромява Атила в битката при Каталаунските полета.  Градът е известен и със своите дванадесет светци, застигнати от мъченическа смърт между 303 и 307 година, които се превръщат във фундамент за християнството в българските земи.

През III век крепостта за пръв път е разрушена от варварски племена, които я разграбват и отвеждат жителите ѝ в робство. За няколко века градът запада, докато през VI век не се появяват славяните, вероятно като федерати, и не го възстановяват. Те му дават и ново име – Дръстър, което в превод означава „як, силен”. За тяхното силно присъствие свидетелства голямото количество славянска керамика, намерена при археологически разкопки.

След идването на Аспарух Дръстър е един от първите градове, включени в пределите на българската държава. Най-ранното му споменяване е в Български апокрифен летопис от XI век: „… и този цар Испор създаде велики градове: на Дунава Дръстър град …” . Това, разбира се, не трябва да се тълкува буквално. Всъщност, досега не са намерени значими следи от българско присъствие по време на първите български владетели.

Същинското използване на града от българите започва по времето на Крум и Омуртаг. За това историците съдят по самата архитектура на крепостта. Дребни находки и част от керамиката свидетелстват за мащабно строителство в града. Практиката, по която е изградена и преправена северната крепостна стена, е характерна за крепостното строителство в Плиска и Преслав. Строителните похвати са пренесени в най – чист вид при изграждането на източната дръстърска порта, която е идентична с тези на двете български столици. Също така, на много места по крепостните стени е открит емблематичният знак IYI. Друго доказателство са надписите, намерени в и около Силистра. Единият е нанесен на голяма мраморна плоча на гръцки език и вероятно датира от времето на Омуртаг. В него се разказва за събития от управлението на хан Крум: за похода на император Никифор, за победата при Версиникия. Описан е и походът на българския владетел срещу Константинопол, когато той извършва жертвоприношение пред самите порти на имперската столица.

Книгата преплита по неповторим начин реалните личности и събития с художествените сюжети. Героизмът и страданията на българския войник са представени в контраст с интригите и разкоша, завладели софийския царски дворец. Романът ни сблъсква и с неизбежните житейски противопоставяния – любов и омраза, вярност и предателство, смелост и малодушие, пречупени през личната съдба на главните действащи лица.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

В сградата, която се смята за Омуртаговия дворец, е открит фрагмент от колона, изваяна от сицилианска бречка, на която се чете „кана сювиги Омуртаг”.  Съществуват и още няколко намерени надписа, които и до сега не са разчетени. Така Дръстър става градът, в който са намерени най – много надписи с летописно съдържание след двете български столици. По правило това е характерно за аулите на владетелите.

Реконструкция на Дръстър
Реконструкция на Дръстър

От всички археологически разкопки най – голям интерес предизвикват тези в Дунавския парк на Силистра, на брега на Дунава. На самия бряг, до северната крепостна стена, е открита масивна внушителна сграда в триделен план. Тя е сходна с представителни сгради в Плиска, Преслав и Аула на Омуртаг. Интересно е също, че до нея е построена баня, което е практика при владетелските и епископски резиденции. Това, че банята е далеч от базиликата и патриаршеската резиденция, навежда на мисълта, че е свързана и с друга високопредставителна институция, като владетелска резиденция. През 2006 година приблизително в центъра на крепостта е открито езическо светилище /капище/, с размери около 21х21 метра, което го превръща във втория по големина езически храм в държавата, след този в Плиска. Така погледнат, по план, разположение и размери, целият комплекс е сходен с този на Аула на хан Омуртаг до село Хан Крум, Шуменско. Именно заради тези факти, историците днес са на мнение, че преславния дворец, споменат на каменната колона в църквата „Св. Четиредесет мъченици”, се намира в Дръстър.

Безспорно е, че през Средновековието градът се налага като един от най-значимите политически, религиозни и културни центрове в България. Богат и проспериращ, той постепенно се превръща в едно от най-важните защитни съоръжения на държавата от север и близо XII века служи за отбрана от чужди племена. Също така продължавал да бъде важен търговски център – по реката от запад пристигали кораби с кожи, мед, восък, мед и сол, за да бъдат отправени към Плиска и Константинопол. Разкрито е пристанище, което свързвало българските земи с всички крайдунавски народи и по време на мир, и по време на война.

След покръстването градът станал важен център на християнската вяра. Като старо седалище на епископ и най-стара епархия, той е признат като пръв между епископските градове в България. Преди десетилетие беше открита базилика, която се оказа един от седемте катедрални храма, построени от княз Борис. По градеж и план храмът е подобен на Голямата базилика в Плиска. През своята дълга история той няколко пъти е бил престрояван, за да бъде използван и по време на Второто българско царство. В него са служили българският архиепископ и патриарх, тъй като в Дръстър се намирали техните резиденции.

Крепостта доказва своите качества, когато зад стените ѝ цар Симеон удържа тежката обсада на маджарите и предприема разгромителния поход срещу тях. През 969 година обаче, киевският княз Светослав е пред стените на града и успява да го превземе. На 24 юли 972 година Дръстър отново е превзет, но този път от император Цимисхий, който го нарича Теодорупол. Патриарх Дамян е принуден да напусне града и да отиде в Охрид при цар Самуил, който през 976 година освобождава отново града и той остава българско владение до края на хилядолетието.

След падането на България под византийска власт, Дръстър е средище на византийската тема Паристрион /Подунавието/. Интересен момент от този период е, че през 1070 година градът фактически става столица на една самостоятелна държава, начело с печенежкия вожд Татуш, който не признава властта на Константинопол. През 1088 година император Алексий Комнин решава да го върне под властта на империята, но добре укрепените и непристъпни стени дават възможност на опълчението да се организира и да принуди ромеите да напуснат. Едва двадесет и една години по-късно василевсът успява да разгроми печенегите и да превземе Дръстър отново.

Дръстър в средновековна миниатюра
Дръстър в средновековна миниатюра

След успешното въстание на Асеневци през 1185 година градът става част от пределите на Втората българска държава и отново е сред проспериращите центрове. В началото на XII век той е митрополитски център и митрополитът му взема участие в Бориловия събор против богомилите. По време на Второто българско царство крепостта отново е арена на политически и военни сблъсъци. През пролетта на 1279 година Ивайло прави тримесечна обсада в нея. В края на XIV век в засилен период на разделение и борби за власт, Дръстър е превърнат в център на самостоятелно феодално княжество, управлявано от деспот Йоан Тертер, който сече сребърни и медни монети. При археологическото проучване са открити гробове на членове на династията на Тертеровците. По емблемата и монограмите върху намерените златни обеци археолозите предполагат, че тук са погребани съпругата и една от дъщерите на цар Георги Тертер.

Краят на средновековния град е през 1391 година, когато той преминал в ръцете на османците, които също оценяват неговите достойнства и качества.

Ако имате път към Силистра, не подминавайте руините на крепостта, които са част от нашия многовековен дух и култура. Там ще имате шанса да се докоснете до славното българско минало, изпълнено с възходи и падения, което и днес ни кара да се гордеем с него.

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Дръстър – славният дворец на Дунав
4.4 от общо 174 глас(а)
Нели Великова
Нели Великова е завършила Академията на МВР , специалност “Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред”. Тя е на 24 години и е родена в Силистра. Интересува се от фолклор, спорт и българска история. Силно се вълнува от древната и средновековна българска история.

9 КОМЕНТАРА

  1. “Също така, на много места по крепостните стени е открит емблематичният знак IYI. “
    “IYI“ е знакът на огузкото тюркско племе Кайъ. Също така се среща и като “IVI“ – Едно и също е.
    Може би това е най-голямото доказателство, че прабългарите произлизат от тюркските племена.

    • Знакът IYI е знакът на българите-не е на никой от десетките степни народи живели в степите на Азия. Събрани заедно 4 такива знака образуват българския тангристки кръст. Събрани заедно това са знаците на единството – Кана, Колобъра, Воина и Тумира, И за това се казва, че където има 4 българина, българи не само по рождение , а българи по дух-там е България!

      • Знакът IYI, много често срещан и в Дръстър го има и върху езически паметници /но след началото на ІХ в.!/ но и върху сигурно християнски паметници /включително църкви и манастири/ през втората половина на ІХ и почти до края на Х в. Моята идея, развита в няколко публикации, че това е владетелския знак на крумовата фамилия, която се появява на историческата сцена след началото на ІХ в., и слиза от царския трон в края на Х в. Затова го виждаме нанесен върху десетки хански-царски паметници.

  2. Символа IYI се приема и за знак на рода Дуло. Въпреки това е откеиван и в по късни владетели от Севар (последния от рода дуло). Аз лично подкрепям теорията, че това е знака на Уногондурите – основатели на Дунавска България.

  3. Знакът IYI не е никакъв тюркски знак. Има го на много различни места по света. Факт е обаче, че се среща изключително много при българите. А това какво значи тепърва ще разберем. Със сигурност мога да кажа, че не е просто знак на род.

  4. Разбирам защо сте против теорията за тюрките.
    Но нека оставим предразсъдъците настрана и се обърнем назад.
    Прабългарите са племена, откъснали се от голямото Куманско племе(Къпчак) , заедно с авари,хазари и огури(огузи).
    А Куманите идват от югоизточната част на Алтайските планини – огнището на тюркските племена, където са открити два огромни руина с надписи – там е открит не само знакът “IYI“, но и цяла писменост която принадлежи на гьоктюрките. От гьоктюркския език произлиза и прабългарският, с не толкова големи промени в азбуката.

    Значи, ако прочетем знака “IYI“ на гьоктюркски, би трябвало да звучи нещо като “окелок“ (всъщност точно така трябва да звучи), което все още не съм установил какво е.
    Ако прочетем знака на прабългарски (I – става “и“ и Y – става “ч“ *предполагам че буквата Y може да се е променила, защото на гьоктюркски има една друга буква- същата, само че наобратно и се приема че съответства на “ч“*)
    ще се получи нещо като “Ичи“, което значи “небе“ (не знам къде го прочетох, но точно така си беше), а както би следвало да знаете (щом уж много знаете) небето е асоциирано с бога-небе Тангра.
    А вие историци ли сте ?

  5. В статията са допуснати някои грешки, поправете ги. :) Въпросния знак, за който спорите, се среща и по славянски съдове, тогава, когато славяните не са били в контакт с прабългари или с със степни народи. Така че – прабългарите не са степен народ, защото знакът „съвпада“.

  6. Здравейте на всички ! Виждам , че сте доста объркани от пропагандата в учебниците и доста чужди писания за българската история . Никой не е застрахован от злодеятели и виждам , че доста от коментиращите не са наясно с много неща .
    1. Никога български владетел не е носел титлата ,,хан“ или ,,кан“ . На надписите в Дръстър пише ; Канас ю Биги Омуртаг , а не както са написали в темата . Канас е гърцизираният вариянт на княз . В гръцкия език няма буква Ъ и затова тя се замества с А . Тук ще поясня , че най старото название на титлата ,,княз“ в български летописи е ,,кънъз“ и затова на гръцки е ,,канас“ . Всичко друго е лъжа и измислица на враговете ни .
    2.Знакът IYI е български и никакъв друг . Това , че се среща и другаде означава само , че българи са повлияли културно въпросната група хора . Същият знак го има в Линеар А и Б , като са записани и родовите имена Дуло,Ерми и вокил . В линеар А и Б са записани имената и на много български владетели като Крум, Кубрат , Кормисош и поне още шестима .
    3. Разликата между траки и българи е само в името и нищо друго . Всеки , който твърди друго е чуждопоклонник или пряк враг на българщината . Доказателствата за това , че българи и траки са един и същ народ мога да изброя над 1000 , но ще ви ги оединя в няколко групи . Езикът и неговите особености са еднакви при българите и траките, българските празници са тракийски по произход , българската носия е същата като тракийската , наименованията не селища и геогравски обекти през тракийско време имат обяснение само на български език , керамиката и инструментите за обработване на земята пи българите са тракийски , генните изследвания ни казват че 94% от българите имат същите хаплогрупи като траките и всичко друго , за което се сетите , че очертава облика на един народ е едно и също при българи и траки .
    4.Славяните са другото име на Гетите(българско племе), като двете названия означават едно и също -славя,прославям (същото като хубав и красив) .
    5.Никога не са се обединявали 3 народа през 680-681г . През тази година свободните българи освобождават държавата си и поробените в нея сънародници, а не създават първа Българска държава . Всеки който твърди друго е чуждопоклонник или някой от враговете на българщината.
    6.Българите са автохтонното население на Балканите и никога не са идвали от никъде . Това е доказано от около 5 мащабни генетични изследвания(едно от които е най-голямото в света за времето си – над 12 000 души) в периода 1930-2010г , като във всички тях резултатите са едни и същи с минимални отклонения в процентите за чуждите гени при нас . Тези изследвания казват , че българите имат същият ген като балканците живели тук 15 000 г. преди хр. Азиатските черти са разликата за , която ви говорех . в 5те изследвания тя варира от 0,5 до 1,5% , което е в рамките на статистическата грешка и може да се отхвърли процентът на азиатските около 0,7 % гени у нас и да се каже , че са 0 % .
    7. Не само гените доказват , че българите са автохтонно население на балканите , но и всички различни елементи , които засягат обликът на едиин народ . Като се погледнат всички култури по земите ни става ясно , че те са свързани и всъщност са времевите периоди на един и същ народ в лицето на българите . Всичко друго което ви кажат са глупости и приказки от 1001 нощ .
    8. Нещо интересно за Странджа и гробът на богинята Бастет . Когато питали Ванга за мястото тя казала , че там има познание за сътворението на света . Агенти от МИ6 и комунистите в лицето на управляващата партия , са хората които изследват мястото . Само , че като видяли написаното чуждите комунисти и англосакси се разтреперили и застинали от видяното . Всичко е било написано от тракийци , и всеки който знае български може да го прочете все едно си е отворил любимият вестник . Там ясно е написано какво са направили българите и че те са първите цивилизовани хора в света , които са пренесли познанието навсякъде по планетата . От страх да не се научи истината комунистите взривяват скалите и след това почти всички изследователи , които представляват комунистите , като Людмила Живкова и други представители на власта умират , но никой не ни казва причината за внезапната им смърт . просто руснаците се застраховат да не би пък продажните български комунисти да станат родолюбци и да разпространят информацията за видяното .
    9. Няма да ви разказвам за данните от похода на българите по света защото и сега коментарът ми е много дълъг . Само ще ви кажа , е имам над 1000 доказателства затова , че всички цивилизации извън Балканите са дело на българите . Това се вижда отново от всички елементи на науката , но не се разглася , поради същата причина , като с информацията от Странджа , а именно ,че истината не е изгодна на великите сили . Като заключение искам да се обърна към всички цигани , турци ,гърци и други народи да спрат да плючт по нас българите , защото ако не бяхме ние сега те още щяха да ядат сурово месо и кора от дърветата . Нямаше да имат понятие за , каквото и да е познание или накратко казано щяха да са неразличими от маймуните . Много здраве на всички и весели празници !

  7. Прочетох статията с голямо удоволствие и никъде не останах с впечатлението, че авторът упорито се опитва да твърди за разни знаци и факти, които не са още доказани. Напротив, винаги беше споменато, че са изследвания, предположения, тълкувания и т. н. Много интелигентно написана статия.

Отговор