Този материал е част от конкурса ни за авторска статия на тема „Забравените герои“. 

Димитър Маринов е роден през 1846 година в село Армалуй Ломско.  Още от малък, той губи майка си. Баща му Върбан Мъцанков, поради невъзможност да отгледа детето, го дава в семейството на Марин и Вълкана Бонови – заможни търговци от град Лом.

Димитър Маринов
Димитър Маринов

След осиновяването си е прекръстен на Димитър (кръщелното му име било Петко) и е отгледан с много обич. На 24 април 1854 година той постъпва в ломското училище. Много бързо успява да се справя с всички нива в училище и скоро става „калфа”. В резултат на отличните си успехи баща му Марин му подарява три книги, които оказват много силно влияние върху него. През 1858 година домът им е постигнат от нещастие, след тежко нервно разстройство майка му Вълкана умира. Скоро след смъртта на майка му умира и баба му. Останал без майчината обич, още от малък той пише :” Това ми повлия така силно, щото аз остарех с години и разбрах всичката грозотия на положението в къщата”. Малкият Димитър остава с баща си и дядо си Боно.

По препоръка на даскала Кръстьо Пишурка, Димитър е изпратен да учи в Белградската гимназия.  През 1863 година той вече владее свободно гръцки, немски и френски език, но през месец декември е принуден да напусне гимназията и да  се върне в родния Лом,  за да се заеме със семейния дюкян, поради тежкото заболяване на баща му.  На 27 същия месец, баща му е на смъртния си одър.Тогава той казва на Димитър, че не му е истински син, че любимата му и обичаща го майка не му е истинска майка и че след смъртта му той остава без никого, защото е взет храненик. Тези думи дълбоко нараняват неговата душа. Младият Димитър Маринов получава 100 жълтици и скоро същия ден баща му издъхва. Пророческите думи се сбъдват и няколко дни след смъртта на Марин Боновия, Димитър чувства отчуждение от страна на своите роднини, единствено дядо му Боно продължава да твърди, че Митко е тяхно дете, въпреки че истината отдавна се е знаела. Един ден вуйчо му Илио му заявява, че трябва да напусне бащината къща и да си търси място, че той не е никакъв и няма право на наследство. Въпреки, че обичащия му го дядо  е наследник, той не е в състояние да го защити заради физическата си и психическа изтощеност. Димитър Маринов трябва да напусне и да тръгне да си търси късмета. За зла беда, посред нощ той е хванат от нощния караул и отведен в конака, където трябва да обясни, защо ходи посред нощ и то без фенер. Той получава пълно разбиране от страна на Исмаил чауш и дори е поканен да пренощува в конака на топло.

 Още на другия ден Димитър Маринов тръгва без пукната пара за Света гора. Но сред студения вятър и сняг той се губи из Балкана, където е принуден да нощува до дънера на едно криво дърво. По-късно се буди от звука на преминаващи торлаци. За негов късмет единият от тях е много добър приятел на баща му Петра Падиов. С негова помощ Маринов стига до Рилският манастир, където остава до пролетта. Там, той се запознава с Неофит Рилски , който му става духовен баща. С негова препоръка той отново се заема с учението.

Никола Първанов и Кръстьо Пишурка дават препоръките си на Маринов, за да учи безплатно в Истанбул. От училището му се осигурява храна и квартира, което донякъде решава проблемите му с лошото материално положение. Скоро след това се разболява и е пуснат в безсрочен отпуск въпреки, че лекарите не му дават шанс да оцелее още дълго. В Лом живее при един овчар, който успява да го излекува.

Време за книги! Безплатна доставка за всяка поръчка.

КЪМ МАГАЗИНА

През 1870 година отново заминава за Белград за да продължи образованието си. Първата му задача е да открие българските революционери живеещи там : Панайот Хитов, Ильо Марков и дядо Цеко. През всички години на своето обучение той е отличник, но е принуден да живее много скромно и често да гладува. През 1875 година се връща в Лом и става главен учител.

Виктория Пишурка - съпругата на Димитър Маринов
Виктория Пишурка – съпругата на Димитър Маринов

На следващата година, кипи усилена подготовка за въстание, но този край не е особено подготвен и за това няма никаква съпротива. След разбиването на Ботевата чета, двама четници отиват да търсят помощ в Ломското училище от известния даскал. Той като един истински патриот и родозащитник успява да ги скрие за няколко дни в дома си, след което им урежда превоз през Дунав към Влашко. Четниците обаче са хванати и решават да кажат за укриването им от Димитър Маринов, дори лъжат, че той е създал революционен комитет, на който е секретар. Наклеветен Димитър Маринов е изпратен в томрука, където три дни и три нощи е подложен на глад и мъчение, за да си признае. Виждайки, че няма да изкопчат информация от него, турците го пращат в Ломския затвор и скоро след това го местят във Видинската крепост. Престоят там отново е мъчителен, но не продължава дълго, защото е преместен този път в Русенския затвор. Там отново е разпитван и осъден на три години затвор.

След обявяването на Руско-турската освободителна война Димитър Маринов е освободен на 15 ноември 1877 година от Исмаил чауш и е избран за председател на съдебния съвет и общината. През това време той се жени за дъщерята на вече покойния Кръстьо Пишурка – Виктория.

Но неволите му не свършват с Освобождението. През руското управление  окръжен началник на Лом е капитан Нечаев в чиито образ Маринов вижда:”Същински турски бей, но не с чалма, а руска военна униформа”. Маринов не търпи никакви нередности, с което си навлича гнева на Нечаев и по негово нарежда е арестуван за 20 дни във Видин. Скоро след това обаче Нечаев е уволнен, а Маринов освободен.

Димитър Маринов взема дейно участие в изработването на Търновската конституция, след което отново се отдава на учителската професия. През 1893 година е преместен като директор на девическата гимназия в София, а на следващата година става директор на Народната библиотека. След свалянето на Стамболов, той е назначен през 1900 година за директор на мъжката гимназия.

Димитър Маринов на стари години
Димитър Маринов на стари години

През 1904 той се заема със създаването и ръководеното на Етнографски музей на България . Обикаля села и градове, за да събира експонати за музея.  През 1908 година се пенсионира. През следващите години Димитър Маринов се занимава с различни дейности и развива своята журналистична  кариера. Изпратен е през 1921 година в Кремиковския манастир като уредник. След смъртта на съпругата му през 1929 година той се оттегля в Рилския манастир и там изживява последните си години. Умира на 10 януари 1840 година на преклонна възраст.

Оставил след себе си огромно творчество, Димитър Маринов се явява основоположник на българската етнография.  Неговият най-обемен труд за Северозападна България  е списанието „Жива старина” като автор, редактор и издател. Списанието излиза от 1891 до 1914 година, като през този период са издадени общо 7 броя. То публикува различни сведения за народните обичаи, вярвания и суеверия, за възрожденски родове от Северозапада приказки, песни и пословици. Автор е и на други трудове като:”История на българската литература”,” Трите разделения на Полша”, ”История на град Лом и Ломска околия”, „Никола Първанов”, „Из спомените ми. Цариград” ,”Стефан Стамболов и новейшата ни история”и много други.

Автор:Александър Александров

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Димитър Маринов – основоположникът на българската етнография
4.4 от общо 53 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

4 КОМЕНТАРА

  1. Браво! Добре написано. Нуждаем се от такива хора който да тачат нашата история и да не я забравяме.

  2. Интересна авторска статия за Димитър Маринов, който е роден в град Лом. Димитър Маринов, който се явява основоположник на българската етнография и оставил след себе си огромно творчество за Северозападна България. Връщайки се към историята и биографията на такива силни личности като Димитър Маринов, нищо и никой няма да бъде забравен. Поклон пред тяхното велико дело и поклон пред тези млади хора, които с голямо желание изучават и извършват проучвателска дейност и по този начин разпространяват тяхната вяра, устременост и родолюбие. Браво!

  3. Първата снимка не е на Димитър Маринов, а е на Димитър Атанасов- Русчуклийчето, роден в Русе, знаменосец на четата на Поп Харитон и Бачо Киро, загинал в сраженията при Дряновския манастир на 8 май 1876 г.:
    https://www.facebook.com/StaroRuse/photos/a.426401437402272.88631.424649670910782/490711840971231/?type=3&theater

  4. Само една грешка има, която е допусната неволно. Умира през 1940, а не през 1840. Статията е много хубава. Поздравления!

Отговор