Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Българската авиация оставя паметни страници в световната история, а едно от най-ярките имена в нея е това на Димитър Списаревски.

Димитър Списаревски се ражда през 1916 година в Добрич и е кръстен на чичо си, загинал в Междусъюзническата война, убит от сърбите като парламентьор. Само три години по-късно Южна Добруджа за втори път е откъсната от България и заграбена от Румъния. Бащата му, финансов инспектор в общината в Добрич, има хубава работа и добра заплата, но поръчва в кръчмата да изпълнят българския национален химн „Шуми Марица”, за което е уволнен и изгонен от страната. Цялото семейство напуска Добрич и се спира чак в Лом.

Димитър расте като буйно момче, което обича лудориите и рита топка по цял ден, но и уроците му се удават лесно. Колкото по-голям става, толкова по-неудържим е той. От дядо си научава за българската история, за родния Добрич, любимец му е подполковник Калитин и героичната защита на Самарското знаме. От дядовите разкази Димитър израства като убеден родолюбец.

През 1931 година цялото семейство се установява в София. Димитър учи в елитната ІІ Софийска мъжка гимназия, в която има кръжок по авиация. Тук запламтява мечтата на младия добруджанец към небето, а новият му идол е летецът Христо Топракчиев, загинал при обсадата на Одрин. Заради твърдите си разбирания си по националния въпрос, понякога на Димитър се случва да влезе в юмручна схватка с някой съученик-ремсист (член на РЕМС (Работнически младежки съюз).

Димитър Списаревски като юнкер
Димитър Списаревски като юнкер

Атлет, хубавец, отличаващ се с огромно родолюбие, Димитър е избран за знаменосец на гимназията. Той е отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с борба и бокс. От 1933 до 1935 година е футболист на Левски София. Записва се във Военното училище, но уставите и дисциплината не са по вкуса му, все тича към игрището. Спортист, веселяк и добър другар, той става любимец на съучениците си, които го наричат Спайч. Проблемите му с дисциплината растат и той е изключен от Военното училище – според едни, защото е заловен да преписва на класно, а според други – че прескача оградата, за да се види с момиче.

Спайч е изпратен да си доизкара военната служба в обикновена казарма, но на традиционния военен парад на 6 май, с маршова стъпка той се спира пред цар Борис ІІІ и му връчва писмо с молба да бъде възстановен като юнкер. След пет месеца Спайч действително е върнат във Военното училище, макар и да учи с по-малките. Стиска зъби да понесе омразното маршируване и копаене на окопи и едва дочаква да бъде разпределен за летец – избор, който той отдавна е направил.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

През 1938 година Спайч, заедно с още 14 българи, е командирован в Германия, във военно-въздушно училище. По време на опасното обучение загиват трима български кадети. Все пак Списаревски лети непрекъснато и е щастлив. Той избира да стане пилот на изтребител и дори побеждава германския си инструктор в тренировъчен въздушен двубой.

Отдих от строгата дисциплина и огромното напрежение, Спайч намира като бохемства в кабарета и бирхалета, а веднъж дори напердашва петима германски летци. За всеобща изненада, не е откомандирован в България, дори не е наказан.

След едногодишно обучение в Германия, Списаревски се завръща в България като изграден летец. Става подпоручик, след това и поручик, но продължава да има проблеми с дисциплината, което значи – и с началниците си. Нерядко причинява повреди по самолетите при рискованите си маневри. Както той заявява веднъж на един сухоземен началник:

„Да, счупих колесника, защото аз летя. Вие не можете да го счупите, защото не можете да летите!

Български летци - трети отляво надясно - Димитър Списаревски
Български летци – трети отляво надясно – Димитър Списаревски

Но и началниците знаят как да го накажат – да не лети за определен срок. Все пак Списаревски е един от избраните през 1941 година да се обучи на модерните изтребители „Месершмит 109”. Германският инструктор му заявява, че ще бъде свален още в първия истински въздушен бой, тъй като действа, воден от емоциите.  Списаревски обаче нееднократно казва:  „Как ще се бия, аз сам си зная!

Спайч не бяга от конфликтните ситуации и определено има позиция по актуалните въпроси на деня. Той измъква от ръцете на полицаи арестувана еврейка насред София и публично заклеймява антиеврейската истерия. Неведнъж ругае германците за тяхната надменност, нищо че са съюзници. Не крие мнението си, че обявената „символична война” на САЩ и Великобритания е грешка, защото когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст.

Военните пилоти имат определен ореол в обществото и често им се прощават някои волности и нарушения на реда. Но Спайч се отличава дори от най-буйните си колеги. Заради неподчинение и остър език той е разжалван отново в подпоручик. За кратко време на няколко пъти е преместван от едно летище на друго, в резултат от скандали в заведения, при които той използва и силата си. Веднъж в Плевен набива абитуриенти насред бала им, защото вместо да пеят български военни маршове слушали модерни чуждестранни мелодии.

През есента на 1943 година започват вражеските бомбардировки над София, а Списаревски принудително стои на земята. Той посещава пострадалия квартал „Хаджи Димитър” и е покъртен от тежките поражения и страданието на хората. Спайч иска да се хвърли в бой и молбата му да бъде командирован при воюващите е удовлетворена.

Горящ B-24 Либерейтър
Горящ B-24 Либерейтор

На 20 декември 1943 година 60 „летящи крепости” „Либърейтър” Б-24 с охрана от 50 изстребитела „Лайтнинг” се насочват към София. Българските изтребители са многократно по-малобройни. Отбранявайки небето над столицата, в първия си и последен боен полет, Списаревски сваля една и се врязва със самолета си в друга „летяща крепост”, като сваля и нея, но загива и самият той. И до днес се гадае – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил, че прави жива торпила. Някои си позволяват да обясняват ситуацията, даже да предават мислите на загиналия, сякаш и те са били в кабината на самолета му. Правят се спекулации – дали той изобщо е имал намерение да извърши това…

Има определени сведения, че Списаревски не е изключвал и дори е мислил за съзнателно извършване на въздушен таран. Думите и делата при него се сливат в едно. Надъхвайки веднъж унилите колеги след гибелта на летец, той казва: „По-добре е да загинеш във въздуха и да разбере цял народ, отколкото да умреш и никой да не разбере…

Целта на Списаревски обаче е постигната – американските бомбардировачи не успяват да спуснат смъртоносния си товар върху столицата. Самолетът на самия Списаревски пада в околностите на София и само по сребърната верижка с кръстче разпознават овъгления труп на летеца.

По този повод Радио Лондон излиза с обръщение: „Български летци, ние знаем, че сте храбри и сте готови да браните до смърт своята Родина, но няма смисъл да се блъскате в нашите „крепости”. Защото вие сте малко, а ние сме хиляди!

Ще последват нови бомбардировки, нови подвизи на българските летци и нови жертви, но Списаревски остава в българската история със саможертвата си. А е едва на 27 години…

След 9 септември 1944 година новите властници се страхуват точно от родолюбието и името на Списаревски целенасочено е обречено на забвение. За тях той е загинал за Германия и следователно не е извършил никакъв подвиг.

Гробът на Димитър Списаревски в Централни софийски гробища
Гробът на Димитър Списаревски в Централни софийски гробища

В наши дни махалото е направило поредния си ход и различни групи се опитват да си присвоят Списаревски. Няма нужда обаче да се излъсква образът му от всяка реална или въображаема прашинка. Да, той не е бил безгрешен, както никой от нас не е. Но е загинал в името на идеята, в която е вярвал – в България. „Лудата глава”, както са го наричали, сам избира смъртта си, за да спаси от ужасна смърт сънародниците си на земята. И това е повече от достатъчно, за да сведем глава пред паметта му.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Димитър Списаревски – героят с човешко лице
4.6 от общо 366 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

12 КОМЕНТАРА

  1. Балканска луда глава, респект, че е отстоявал позицията си и е бил родолюбец. Повече такива като него трябват днес

  2. За националния герой и ГОЛЯМ БЪЛГАРИН – ДИМИТЪР СПИСАРЕВСКИ винаги чета с най голямо
    удоволствие и огромно вълнение игордост!!!!!!!!

  3. В България има повече паметници на английските и американски летци загинали над страната ни отколкото на Списаревски.

  4. Самолетът на Кап. Д. Списаревски пада на 2 км. от село Долни Пасарел – Район Панчарево – Столична община – Местност Стражарски дол. На лобното му място е изграден паметен кът на героя – има поставена паметна плоча от семейството му. През 2014 г. в центъра на село Д. Пасарел по инициатива и средства на Иво Георгиев Иванов и приятели, кметство Пасарел и ВМРО – София се постави и откри бюст – паметник на кап. Д. Списаревски.
    Поклон пред паметта на Кап. Д. Списаревски
    http://www.pasarel.eu/index.php/zabelezhitelnosti/kap-dspisarevski-lobno-myasto

  5. Човеци, като него ме карат да се гордея с това, че съм Българка.Дано това, което прочетох аз, прочетат и други на различни езици, за да се знае.

  6. Изпитвам гордост и вълнение всеки път, когато чета за подвига на кап. Списаревски! Имам честта да живея в кооперацията в София , в която е живял Спайч през периода – 1933г.-1943г. По инициатива на г-н Коста Хубенов, съсед и собственик понастоящем на жилището на българския герой, беше поставена паметна плоча на фасадата на кооперацията, намираща се на ул. Хан Аспарух 57.

Отговор