Стихотворението „Тиха победа“ е публикувано за първи път в списание „Отечество“ през 1916 година. То представлява елегия, изпълнена с безгранична обич към света, към всички хора, независимо дали са врагове или приятели. Дебелянов се е устремил към върховните идеали на своя народ, но въпреки това в произведението му индивидуалните преживявания и лично-емоционалното надделяват. Лирическият герой се изправя лице в лице срещу войната и смъртта и затова на преден план изпъкват размислите за тях. В съзнанието му се извършва подготовка за тежките изпитания. Той постига някакво просветление, което стапя всякакъв гнет и тъмен смут и пред духовния му поглед изгрява една мечтана „тиха победа” – победа над мъчителното раздвоение, над индивидуализма и страха от смъртта. Героят е достигнал до състояние, при което е премахнал болезнените противоречия, победил е себе си.
Тиха победа
Денят за труд е отреден,
за сласт и мирен сън – нощта,
а що е нощ и що е ден
за нас изгнани из света?
Сурова вярност на дълга
смени живота пъстролик
и сля се радост и тъга,
сроди се малък и велик.
Вървим под тежките крила
на буреносна, мощна бран
и върху хиледи чела
чер жъртвен кръст е начертан.
Но няма мраз да заледи
топлик жадуващия кълн,
нито ще трепне пред беди
обуреваемият чълн.
Че светли тайни дух прозря
и аз обикнах тоя път,
по който земните недра
тъй властно мамят и зовят.
– Ти наш си, наш си, твоят дял
е дълг на хрупкавия злак –
в земята – майка упознал,
при нея да се върне пак.
Венци от слънчеви цветя
в долини слънчеви плете
и в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете.
– Дойди, но с подвиг увенчай
ти свойта бренна суета
и нека бъде твоя край
една усмихната мечта!
Ноще, тъй светло примирен,
аз гледам звездния покров
и тихом се струи над мен
и крепне земната любов.
Разстлала се е ясна шир
и в нея странникът недраг
след много бури най-подир
намира своя роден бряг.
Там родни сенки с родна реч
посрещат брата и сина,
а нейде гордо и далеч
плющят победни знамена!…
