Защо една от най-големите разузнавателни служби проявява интерес към последния водач на ВМРО Иван Михайлов? Преди близо година ЦРУ разсекрети и публикува на сайта си множество документи, свързани с дейността на агенцията през годините. В тази богата колекция място намира и бележитият македонски българин, сведенията за когото се разглеждат като част от по-голямата тема за Македония.

Централно разузнавателно управление, ЦРУ (на английски: Central Intelligence Agency, CIA) е създадено през 1947 година от президента на САЩ Хари Труман. Организацията е наследник на Управлението за стратегически служби, чийто ръководител е полк. Уилям Донован, известен в българската история със своя план за откъсване на България от Оста през 1943 година. ЦРУ се утвърждава като една от най-мощните и способни разузнавателни агенции, която работи тясно за реализиране на американските външнополитически цели и стратегии.

Иван Михайлов с неговата съпруга Менча Кърничева и хърватския политик Марко Дошен на гроба на Тодор Александров, 1933 година.

Докладите и анализите на ЦРУ за Македония са изключително интересни, макар понякога да се отличават с неточност или свободно използване на термини, например когато става дума за етническата принадлежност на населението. Периодът, през който е разгледана дейността на българския революционер сякаш определя и причината за американския интерес – това е началният етап на Студената война, времето на разрива между Тито и Сталин (формално обявен година след официалното създаване на ЦРУ), след който България трябва да преформулира своята политика по македонския въпрос и да следва съветските указания за пълно настъпление спрямо режима в  Белград.

Името на Михайлов за първи път се споменава в доклад от 21 ноември 1949 година, който разглежда антиюгославските дейности в България:

„Изглежда българите се възползват максимално от македонския национализъм. Мнозинството от агентите им, въвлечени в антиюгославски дейности, са от македонски произход. Иван Михайлов, македонският лидер на ВМРО, играе и за двете страни, но изглежда изпитва трудности. Из цяла югославска Македония се изграждат клетки на Коминформбюро. Българите си осигуряват македонската помощ чрез експлоатация на национализма и антиюгославските и антибългарските чувства. Българите обаче са наясно, че макар и засега да са възприемчиви, при първа възможност македонците ще започнат въоръжена борба за независимост.“

Следващият доклад, в който е отделено особено внимание на Михайлов, е от 27 март 1950 година и е свързан с отношението на правителството на БКП към протогеровистките и михайловистките крила на ВМРО. Докладът посочва, че:

„Понастоящем българското правителство извършва арести на членове на протогеровистката група на ВМРО. Има сведения, че протогеровистите споделят идеята за обединение с югославска Македония.

Членовете на ВМРО от групата начело с Иван Михайлов биват освобождавани от затворите в България. Правителство се надява, че антититовските чувства на михайловистите ще доведат до подкрепата им за СССР срещу югославското правителство.“

Доклад от 16 април 1953 година, озаглавен, „Биографични данни, местонахождение и дейност на Иван Михайлов“ разглежда в детайли миналото и настоящето на революционера. Докладчикът представя лидера на Вътрешната организация в изключително негативна светлина:

„През последните трийсет години ВМРО напълно промени своя курс. От истинска революционна организация, тя е деградирала до степен, в която днес е една частна група, използвана от Иван Михайлов, чийто амбиции са да управлява една свободна и независима Македония.

Първата централа на ЦРУ, в Лангли, Вирджиния, художествена интерпретация, 1959 година.

Клонът на ВМРО в Съединените щати е Македонската политическа организация (МПО) (Македонска патриотична организация след 1956 година) , която, чрез своя секретар Любен Димитров, действа като орган за събиране на пари за Иван Михайлов. Димитров е напълно подчинен на Михайлов, който определя насоките за дейността на МПО в САЩ. Димитров и някои от членовете на неговия екип получават заплащане за своята работа, докато Иван Михайлов получава годишно по 8000 щатски долара нето. Въпреки че сумата за заплатите се събира в САЩ, малцина знаят, че Иван Михайлов се укрива в Италия под предполагаем псевдоним, който за съжаление не зная.“ (имайки предвид периода вероятно става дума за неговия псевдоним „Радко“).

Най-любопитната част от доклада са спекулациите за предполагаеми връзки с Москва:

„Отдавна съществуват подозрения, че Михайлов „флиртува“ със Съветите“. Докладчикът твърди, че: „През 1928 година Михайлов изпраща някой си Влахов  в Съветския съюз, за да се срещне със Сталин и Георги Димитров и да обсъдят възможността за създаване на свободна македонска държава.“

Тук е възможно да става дума за Димитър Влахов, който по времето на Тодор Александров действително е натоварен с посреднически връзки между ВМРО и СССР. За периода след смъртта на Александров това обаче е малко вероятно, имайки предвид ролята на Влахов в създаването на близката до Москва ВМРО (обединена). Самият Иван Михайлов многократно изразява негативното си отношение към него.

Заключението в документа определя българския водач на ВМРО като: „гангстер, терорист, на когото нито САЩ, нито който и да е не бива да се доверява; той ръководи ВМРО и МПО изцяло за собствената си изгода.“

Алън Дълес

Въпросът за доверието от страна на САЩ заслужава известно внимание. Тук е възможно да се намеква за опит на Иван Михайлов да установи официален контакт с ЦРУ. Това кореспондира с други съществуващи сведения, според които той предлага на Алън Дълес (бъдещият директор на ЦРУ) услугите на ВМРО, чийто членове могат да бъдат прехвърлени като тайни агенти в България.

Близо година по-късно (18 март 1954 година) в друг доклад на ЦРУ се говори за посещения на Иван Михайлов в Атина, Солун и Рим през 1953 година, където той „полага усилия за установяване на нови контакти и възраждане на стари такива. Въпреки затрудненията, които изпитва след войната, Михайлов остава човек с големи способности и целеустременост, който едва ли ще се откаже от своята житейска цел за създаване на автономна Македония(…)Той многократно е заявявал, че всеки „метод“, използван за постигането на тази цел е легитимен.“

Документът завършва с подчертаване връзките на Михайлов с лидера на хърватските усташи д-р Анте Павелич:

„Той е близък приятел и сътрудник на Анте Павелич, лидерът на хърватските усташи, който сега живее в Аржентина. Следователно, винаги съществува възможност Михайлов да установи близки връзки с антититовската опозиция в Хърватия.“

Сведенията на ЦРУ за Иван Михайлов тепърва ще станат обект на сериозни изследвания, които да определят тяхната достоверност и значение. Някои от твърденията действително предизвикват скептицизъм, но същевременно подчертават лидерските умения на българския революционер, въпреки негативната оценка. Наред с това ясно личат неговите усилия да запази съществуването на ВМРО дори след разтурянето му от българските и югославските власти.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Какво казват докладите на ЦРУ за дейността на Иван Михайлов
4.2 от общо 20 глас(а)
Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по “Международни отношения” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В момента продължава образованието си в най-стария университет у нас. Той е заместник- председател на Студентски дипломатически клуб при Софийски университет “Св. Климент Охридски”, заместник - редактор и автор в сп. “International”. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.

Отговор