За живота на българите през Възраждането, а и след Освобождението, могат да се намерят достатъчен брой данни, които да ни помогнат да си представим всекидневния им живот. Ситуацията през XV – XVII век е коренно различна, като до днес са достигнали оскъден брой източници, предимно на чужди дипломати или пътешественици, които обаче разкриват целия нашенски колорит по един неподражаем начин.
В периода XV – XVII век българите нямат своя държавна организация, след като османлиите стъпват на Балканите и в рамките на един век успяват да наложат политическия си и стопански контрол над обширни територии. В нейните рамки се включват средновековните държавни образувания на българите, албанците, влахите, босненците, гърците, черногорците, румънците. Запазването на идентичност в културен, религиозен и етнически план в рамките на многонационалната Османска империя става приоритет номер едно за поколения българи.
Ето какво описание дава на българските земи един дипломат на Хабсбургите – Ожие Бусбек, прекосил ги през 1553 г. Цитатът се отнася за софиянките:
Не може да се отминат накитите на онези жени. Обличат се почти само в сукмани или ризи, които са направени от платно, но са обшити с много разноцветни шевици, с примитивна и смешна изработка. Те обаче удивително им харесват, така че, като гледаха нашите ризи, макар и от най-качествено платно, казваха, че се учудват на нашата скромност, дето носим прости ризи, без никакъв цвят и шевици. Обаче нищо не ни изглеждаше така ново, както кулите на главите им и съвсем необичайните по форма шапки. Те са направени от слама и обшити с платно. По външната страна са окачени за украса парички, малки фигурки, разноцветни стъкълца и различни лъскави украшения, макар и евтини. Този вид шапки придават както представителност, така и важност, макар че при леко сътресение са готови да паднат. Впрочем те така се носят, че си мислиш, че някаква Клитемнестра или Хекуба от времето на разцвета на Троя излиза на сцената.
От този цитат на Бусбек разбираме не само как са изглеждали софиянките през тази епоха, а и каква е била модата в развитите европейски страни. Описанието не съответства много на представата за бъдещите столичанки с облекло по последна европейска мода, но пък се разкриват черти от техния характер, от една страна на незаинтересованост към подигравателните чуждестранни господа, а от друга страна-на простодушие и жизнерадост. Необичайният външен вид на българките им придава една загадъчност и показва запазеното им достойнство, макар навярно често да е предизвиквало дори по-остри забележки от сравнението им с троянска царица.
Джон Бърбъри, посетил родните територии през 1664г, дава описание на архитерктурните особености в Османската империя. Англичанинът успява да направи много точна преценка на публичната показност от страна на държавната власт и цялата пищност на строежите й и за начина на живот на обикновените хора. Къщите на българите получават доста неприятни оценки, но пък отговарят на заключенията на учените за недоимъка и беднотията, в коята са живели.
“Много от селата им са изградени като войнишки колиби, като много малко или нито една от къщите не е покрита с керемиди, а оборите в Англия обикновено са по-уютни и чисти. Селските степи приличат на тези в Унгария, но са по-лоши,, тъй като представляват забучепи в земята дълги пръти, преплетени като кошница и замазани от двете страни с кал и тор. Но обществените им сгради, като кервансараи или ханове, както и техните бани, мостове, пътища и фонтани, които срещахме почти по целия път ежедневно, са много внушителни.”
Храната също е интересен елемент, включващ направата, поднасянето и начинът и на ядене. Сведения дават двама германци- единият търговец, а другият- проповедник. Ханс Дерншвам, немец от Северозападна Чехия, търговец, 1553г. :
Тук (с. Клисура) намерихме провизии: ечемик, сено, кокошки, погачи. Друг хляб освен погачи нямат….
Във Вакарел намерихме сено, ечемик, вино, яйца – най-необходимото. И тук имат само погачи…..
Във Ветрен намерихме хубави плодове, круши и погачи, също и кокошки, ечемик, сено и вино…. Всички носеха за продан погачи, сено, ечемик, кисело мляко, извара, месо, а също така и круши. В много къщи имаха собствено вино за продан, младо винце…. Намерихме вино, хляб, сено, ечемик, кокошки, погачи, круши и свине.
Сведенията, която ни дава Дерншвам, отново показват основния поминък на българите – земеделие и животновъдство. Въпреки непретенциозността на изброените стоки, немецът ги окачествява като необходими и задоволителни.
Стефан Герлах е немски протестански богослов от Тюбинген. През 1573г. става посланик на Свещената римска империя в Цариград. Проявил голям интерес към положението на християните под османска власт и водил подробни записки, отпечатани посмъртно през 1674г. Из „Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград“ 1573 – 1578г.:
“Почти в подножието на планината лежи едно българско село Куручешме… Християните празнуваха деня на Павел и Петър и аз дойдох тъкмо за литургията. Черквата им „Св. Георги“ е тясна и по време на службата вътре стояха само няколко стари мъже, жените бяха отпред и без всякакво внимание или набожно смирение бъбреха една с друга както на обикновено място… След това свещеникът постави паницата или подноса с хляба, покрит с платно, върху главата си, а народът се поклони почти до земята и се прекръсти, докато той излезе от другата врата… Всеки, който отиваше, целуваше ръка на свещеника, държеше кърпата пред себе си, за да не падне нищо, гълташе пълната лъжица, избърсваше си муцуната с кърпата и пак целуваше ръка на свещеника… След като всичко завърши едва тогава започна гуляят: донесоха хлебове, вино и пресни плодове, които бяха оставени в много стомни и паници в черквата, и свещеникът ги благослови… След яденето момите танцуваха в редица и пяха хорово.“
Цитираните по-горе посланици не бива да бъдат вкарвани в професионалните рамки на XXI век, тъй като тяхната роля е много по-различна. Те са получавали издръжка от Османската империя, като символ на нейното могъщество и разцвет, но не са се чувствали задължени да я възхвалят заради този факт. Точно обратното- от техните думи и впечатления може да се изгради една правдива картина на случващото се по българските земи, както и да научим някой любопитен факт за нравите на българското общество.
