Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

В подножието на Язова планина, намиращ се на 7 км. от Чипровци и на 30 км. от Монтана се намира Чипровският манастир „Св. Иван Рилски” – ням свидетел на редица важни събития от историята на българската държава, случили се в този край.

Той възниква през IX – X в. – период, в който са съградени множество църкви и свети обители с цел укрепяване и утвърждаване на православната християнска вяра и разпространяване на славянската писменост и просвета.

Много скоро след своето създаване, Чипровският манастир се превръща в огнище на църковното дело. Това мнение се подкрепя от факта, че през 977 г. цар Роман, син на  Петър I, заминава за Видин и се захваща с църковните и книжовни дела в държавата, а на Самуил поверява военните и административните.

По време на византийската власт манастирът вероятно продължава своето съществуване, а може би се запазва своите просветни функции, тъй като император Василий II проявява толерантност спрямо българските християнски храмове.

За светата обител през Второто българско царство знаем изключително малко. Известна яснота хвърля едно известие на Григорий Цамблак, според когото във Видинското царство има най-много църкви и манастири.

Със средновековната история на манастира се свързва една много интересна легенда. Според нея, след неуспеха на въстанието на Константин и Фружин синът на цар Иван Срацимир намира убежище в Чипровския манастир, където прекарва последните години от живота си. През това време останалите монаси му носели вода от близък извор, който днес е наречен Царев кладенец.

Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Предполага се, че скоро след кончината на Константин манастирът е разграбен и опожарен от османците. Това е било първото от поредица опустошавания, на които той ще бъде подложен през следващите векове.

След време светата обител е съградена наново, този път в днешната скалиста височина, вдадена като полуостров в Чипровската клисура, където се превръща във важен център на католицизма в българските земи. По това време в манастира възниква и училище, което трябва да обучи бъдещия висш клир. В него първоначалното си образование получава прочутият Петър Богдан Бакшев – блестящ водач, дипломат и политик. За учебното дело в Чипровския манастир по време на османския период Димитър Маринов пише:

„Тоя манастир през всичкото това тъмно време е бил единственото огнище на черковно-училищното дело в този край. В него се стичали момци отвсякъде из околните села, за да се учат на книга. Като свършвали книгата … тия момци се връщали по селата и ставали даскали, а после и попове… От там е останала думата „Он ходи на поп”.

Картина, изобразяваща Чипровското въстание от 1688 г.

Изследвайки историята на манастира, няма как да не споменем и за неговата важна и ключова роля в Чипровското въстание от 1688 г. Бунтът е подет от жителите на Чипровци, Копиловци, Железна и Клисура, но постепенно към него се присъединява и населението на много други градове и села, което го превръща в един от най-големите, организирани някога против османската власт. При него Чипровският манастир става важно убежище и опорен пункт на съпротивляващите се българи. Едно предание гласи, че преди да избухне въстанието Чипровската Чудотворна икона „Св. Богородица” е проплакала два пъти, предсказвайки по този начин фаталния край на начинанието.

Така се и случило. Светата обител е разрушена, градът Чипровци и околните села са унищожени, а местното население е принудено да се изсели от своите родни места. Загубите за манастира и неговите обитатели обаче са още по-големи, тъй като е унищожена и богатата манастирска библиотека, съдържаща безценни литературни произведения, събирани с продължение на векове, както и ценни икони и реликви.

В следващите години той запустява. Чак в началото на XVIII в. е възстановен от православни българи, завърнали се от чужбина. Те го преустройват по изискванията на своя обред и установяват важни контакти с редица руски манастири, като дори изпращат и представители в Русия. Важен момент в историята на манастира, както и в българо-руските отношения от този период, е решението на руския император Павел I през 1800 г. да дари на Чипровския манастир едно престолно евангелие със сребърен обков. Евангелието представлява изключително произведение на изкуството, което е запазено до днес и се съхранява в Националния исторически музей.

Уви, съдбата отново не е благосклонна към манастира и неговите обитатели. Само шест години след дарението на руския император светата обител за пореден път е нападната от османците, предвождани този път от берковския бей Юсуф, след като става ясно, че в манастира се укриват бунтовници. Такива обаче не са намерени. Разгневени от това, османците отново ограбват и опожаряват манастира, а монасите залавят и подлагат на жестоки мъчения. Непосредствено преди тези събития в манастира често се подслонявал хайдут Велко, деен участник в избухналото през 1806 г. Сръбско въстание. Не след дълго същият Юсуф паша бива принуден от султан Махмуд II да възстанови разрушения от него манастир, след като местните жители отправят изрична молба до османския владетел, отличаващ се с толерантност към християнското население в империята.

В следващите седемдесет години Чипровският манастир „Св. Иван Рилски” още няколко пъти бива разрушаван и възстановяван, тъй като за пореден път играе ключова роля във важни събития като Манчовата и Върбанпеновата буна, давайки подслон на хиляди въстаници.

През месец юни 1876 г. избухва Сръбско-турската война, в която дейно участие взимат български доброволчески чети, включващи в състава си немалко чипровчани. След нейното начало четите на Панайот Хитов и Филип Тотю преминават Балкана и пристигат в Чипровци. Местното население ги посреща с невиждана еуфория, но радостта им бива прекъсната от вестта, че манастирът „Св. Иван Рилски” е застрашен от прииждаща османска войска от Берковица. Игуменът горещо молел храбрите войводи да защитят светата обител от надвисналата опасност. Те, от своя страна, взимат това присърце и се отправят заедно със своите чети към манастира, за да дадат отпор на врага. Няколко дни четите водят тежки сражения в Чипровския манастир срещу Берковския гарнизон. Силите на българите намаляват и постепенно османците започват да взимат превес в сражението. Единствената надежда на защитниците е да бъдат подкрепени от сърбите. Когато видели, че подкрепа от тях не се задава, и че броят на противника с всеки ден все повече се увеличава, четниците напускат манастира и се оттеглят към Сърбия. Съдбата на манастира е предрешена. За шести път той е ограбен и опожарен, а неговите обитатели – безмилостно избити.

След Освобождението Берковският окръжен съд с председател Иван Вазов издава присъда №5 от 1880 г., с която всички виновници за извършените по онова време злодеяния са осъдени задочно на смърт. Присъдата обаче бива отменена година по-късно с определение на Софийския апелативен съд. Известно време след това Чипровският манастир отново е възстановен и днес може да бъде посетен и видян.

В архитектурно отношение манастирът, който е запазен и до днес, се състои основно от църква, два параклиса и триетажна кула-камбанария. Манастирската църква на „Св. Иван Рилски” е построена в началото на XIX в. и е обновена през 1829 г. Тя разполага с великолепен иконостас, направен при възстановяването на светата обител. Впечатление прави триетажната кула-камбанария в източната страна на манастирския двор. Първите й два етажа са построени преди Освобождението, а третият е граден чак през XX в. и служи за камбанария. В приземния етаж на кулата се намира костница, съхраняваща костите на загиналите монаси и бунтовници в Чипровското въстание.

Вътрешността на манастирската църква.

До нейния вход има и паметна плоча, прославяща имената на известни български дейци като Петър Парчевич, Георги Пеячевич, Панайот Хитов и др. На втория етаж на кулата се помещава параклисът „Св. Анастасий Александрийски”. Той е направен след Освобождението и е посветен на Царя Освободител. Цялата негова вътрешност е изцяло украсена с впечатляващи стенописи. От върха на кулата, където е и камбанарията, се разкрива чудесна панорамна гледка към дивната чипровска природа. За нея Иван Вазов пише:

„Няма по-приятно нещо за туриста, за поета, за любителя на природата, отколкото да пътува на кон из чуднити самотии на тоя лабиринт от благодат божия! Ту се намериш в някоя глуха гора, ту се озовеш в една очарователна, живописна долина, прилична на аркадска идилия, ту газиш бистро поточе и пак се омъкваш в гъста гора, ту ти се лъсне пак шумящата Огоста и ти възхитен вървиш надлъж по лакатушните й брегове, додето над зелените върхове на горите ти се мерне, като някоя алпийска вила, усамотено манастирче, което приветливо поглежда към тебе и те кани да се отбиеш в гостоприемната му пазва и да вкусиш половина час от безбурния покой на оградата му. Това е Чипровският манастир.”

Освен гореспоменатото, в манастирския комплекс се намират и няколко стари надгробни паметници на българи-патриоти и просветители, както и голям оброчен кръст, за който се предполага, че е от XIV век.

Чипровският манастир е както хилядолетно огнище на просвета и култура, така и закрилник на всички българи, борещи се за свободата на своя народ. Въпреки че многократно е разрушаван през годините, неговият пламък никога не загасва и след време той отново е възстановяван, за да потвърди мнението, че това, което е градено с вяра и упование в бога, никога не може да бъде унищожено. Той е ярък пример за силата на българския възрожденски дух и името му може да бъде наредено до това на славната Перущица и чутовния връх Шипка!

 

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

„Чипровският манастир „ Св. Иван Рилски” – Милан Миланов, Монтана, 1994

„Чипровци и манастирът „ Св. Йоан Рилски”, Никола Николов, Монтана, 1998.

„Чипровското въстание 1688 г.”, Петър Чолов, С., 2008.

„Чипровски край. Легенди и истини”, Славко Григоров, Монтана, 2012.

„Духовните хамбари на бунтовния Северозапад”, Славко Григоров, М., 2016 г.

„История на българите”, том. I, авторски колектив, С., 2003.

www.bulgariamonasteries.com

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Чипровският манастир – крепост на вярата и борбата на българите
5 от общо 3 глас(а)
Димитър Петров
Димитър Петров e студент по „Право” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. На 20 години е и е роден в гр. Монтана. Проявява силен интерес към българската история още от ранна възраст и основно негово хоби е четенето и събирането на историческа литература. Вълнува се още и от политика, спорт и изкуство.

Отговор