Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

След втората четвърт на X в. в българското общество започват да се проявяват симптоми на духовна криза. Може би най-добър израз на тази критична ситуация се намира в разпространението на Богомилството. Изворите, благодарение на които добиваме представа за него, ни разкриват елементарна философия с нихилистичен и анархистичен характер. Отрицанието – водещ елемент в ереста – обхваща не само Църквата и нейните Свети Тайнства, но въобще целия видим свят, като творение на дявола, включително децата и продължението на рода, също държавата, познатият социален порядък и прочее.

Причините за тази криза могат да се търсят комплексно в насоки като продължителните Симеонови военни кампании, които довеждат до изтощение сред населението,  известно изчерпване след големия културен бум от края на IX и началото на X в., заселването на еретици от Мала Азия, които византийската власт разполага в гранични с българите територии и др.

Икона представяща сцена, в която богомили се опитват да изпъдят св. Наум.
Икона представяща сцена, в която богомили се опитват да изпъдят св. Наум.

Домашните – създадените от българи – исторически извори, които ни разкриват картината в българското общество са Беседата против богомилите на Презвитер Козма, която не просто обрисува богомилската ерес, но и бичува причините, които довеждат до появата й, както и Поучителните слова на Черноризец (монах) Петър. И докато първият от авторите е широко дискутиран, то вторият несправедливо остава до известна степен в сянка.  

За Черноризец Петър се знае малко – толкова, колкото изследователите успяват да извлекат от неговите книжовни произведения. Известно е, че живее и пише през втората половина на X в. Откъслечени изречения от неговите слова навеждат към мисълта, че преди да се замонаши е бил заможен човек с власт и че вероятно е участвал във война. Някои изследователи  отъждествяват книжовника със св. цар Петър I Български (паметта му се чества на 30 януари), който преди смъртта си се замонашва. Като аргументи се привеждат посочените по-горе богатство и сан, с които се предполага, че е резполагал Черноризец Петър преди да стане монах. Посочват се също сходства между части от неговите творби и поучителни изречения, които в различни сборници се посочват като произнесени от св. цар Петър, както и обстоятелството, че в редица книжовни паметници Черноризец Петър, подобно на Симеоновия наследник, е посочен като свят човек. Категорични доказателства за идентичността на двамата обаче до този момент липсват.

От Черноризец Петър до днес да оцелели четири пространни слова: Слово за поста и молитвата, Поучение за спасението на душата, Слово за временния живот и Слово за различната неправда.  Предполага се, че Черноризец Петър е автор и на една Молитва към Богородица. Произведенията са били много популярни в православната книжнина и са запазени в две основни редакции в паметници от XII до XVII в., основно руски по произход, но също български и сръбски.

Поучителните слова на средновековния български книжовник са особено ценни като укрепяващи морала на населението повествования, но и като тъжна илюстрация на духовната картина сред българите, която е предизвикала появата на словата. Два са основите акценти в творбите на Черноризец Петър: боголюбието и наставлението в православната вяра и братолюбието и благочестието, които произхождат от боголюбието.

Днес, за първи път от две десетилетия, изданието излиза на литературния пазар, с което забравената история на тази достойна българка получава шанса да бъде разказана отново.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

В Словото за различната неправда авторът рисува принципите на богоотстъпничество и разгулен живот. Той рисува правдата като Божия и вдъхновена от Бога, а неправдата като отрова, привнесена от врага на човешкото спасение – дяволът. Неправдата привлича със своето лукаво многообразие и предлаганите възможности за по-голяма леснина, липса на жертва и временна сладост. Авторът с болка пише: „Понеже, човече, Бог много помага, но човеците сами не искат да пострадат за заради Бога.” Очертаващ духовните контури на българското общество през X в. през очите на черноризец Петър е следният пасаж: „И човеците възприеха неправдата, а правдата отхвърлиха. Правдата ги остави да бъде по тяхна воля и нека да загинат, както поискаха. Защото се вдигна над девствеността, блудството и погуби девствеността. Вдигна се порокът над чистотата и свирепостта над кротостта и тихостта, а омразата над любовта. Вдигна се ненаситността над поста и пиянството над трезвеността. Вдигна се обидата над смирението и разбойничеството над братолюбието. Вдигна се скъперничеството над щедростта и немилостта над милостта. Вдигна се беззаконието над запазването на закона. Вдигнаха се злите дела над праведните и имаше мнозина, които нито създаваха правда, нито на другите разрешаваха.

Въпреки тежката констатация обаче Черноризец Петър съвсем не престава да поучава в името на Правдата. В Словото си за поста и молитвата той поетапно развива необходимостта от промяна у своите съвременници. На първо място като условие за упорство в добродетелтта авторът поставя вярата и любовта към Бога. На следваща място идва изпълнението на Божиите заповеди, първата, от които е тази за братолюбие. Следват наставление да не се блудствува, да не се краде, лъже, убива, клевети, да се показва взаимно уважение в семейството и почитание към властта. Черноризец Петър подчертава, че Божиите заповеди са за всички хора – простолюдие и господари. Поученията в тази насока не секват и във всички останали творби на автора.

Св. цар Петър
Св. цар Петър

Черноризец Петър, най-вероятно от своя собствен горчив опит, е запознат и с духовното невежество на много българи по отношение църковното благоприличие и поведение като например посещението в храма, спазването на постите, пристъпването към Свето Причастие, благоговейната почит към храмовите светини и други. Значими по обем пасажи са посветени на тази тема. Авторът посочва как да се спазват постите, защо е необходимо да се посещава богослужение, да се взима Свето Причастие, наставлява да се почитат иконите и Света Богородица, разобличава езически заблуди, които оправдават блудството и др. Всичко това Черноризец Петър тясно обвързва с морала и опазването на Божиите заповеди.

Не трябва да се остава с впечатление, че Черноризец Петър е непримирим и безмилостен към грешниците. Той много добре съзнава слабостите на своето българско паство. За да обрисува падението на сънародниците си, авторът от една страна прибягва до сравнения от животинския свят, в който зверовете се оказват надминати по жестокост от хората. Но освен че изобличава, Черноризец Петър също поправя и милва, с болка и любов към погиващите зове за покаяние и избавление. Проповедникът съзнава, че поправянето на грешника трябва да е съобразено със силите му. Това проличава например в поученията за поста, а и въобще в цялостния тон на поучителните слова. Много подходяща илюстрация в тази насока е следният пасаж от Словото за молитвата и поста: „Заради всичко това вярващият човек трябва да се погрижи за себе си, преди да умре. И ако не може да живее като добрите християни, които не ценят нищо тленно и бързо изчезващо и които не щадят тялото си, то поне като слабите и немощни християни да живее.

В заключение може да се обобщи, че Черноризец Петър е един от забравените български средновековни автори с ценни и до днес поучителни слова. Въпросите на боголюбието, братолюбието и морала са и остават винаги актуални. Благодарение на Румяна Павлова, словата на Черноризец Петър са преведени и публикувани на новобългарски и са достъпни за всеки любознателен читател. За тяхната ценност свидетелстват широкото им разпространение в православния свят и обстоятелството, че в редица случаи в техния надслов авторът им, Черноризец Петър, е посочен от средновековните книжовници и преписвачи като светец.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Старобългарският книжовник Черноризец Петър и неговото книжовно наследство
4.7 от общо 27 глас(а)
Георги Канев
Георги Канев е на 31 г., възпитаник е на Исторически факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски” и в последствие и защитава дисертация на тема: „Монашество и монашеска култура в средновековна България XI – XIV в.” (2014 г.). Към момента е секретар на НПО „Младежка историческа общност” и част от редакторския екип на „Алманах – списание за хуманитарни науки”. Интересите му са в сферата на средновековната българска история и особено в областите духовна култура и църковна история.

Отговор